"Не е лесно да пишеш книга. Като чета написаното, ми хрумват още и още неща, затова сигурно ще стане много голяма книга". Това каза пред Нова телевизия футболистът Димитър Бербатов. Почти към края е на мемоарите си, в които разказва историята на живота си от петричкото село Марикостиново през Благоевград и София чак до Манчестър. 

"Нямах футболна топка в Благоевград, имах баскетболна и играех с нея. На мехленско ниво. Играеш с по-големите от теб, бутат те, удрят те, ти ревеш, никой не ти обръща внимание", спомня си Бербатов.

Според него е по-добре, че е живял в нищета.

"Спомням си времена, в които сме събирали трохите хляб, за да си направим филия", казва футболистът и твърди, че това го е калило, научило го е да цени това, което има.

Наскоро той се завърна от Дубай, където тренира деца между 5 и 13-годишна възраст.

"Работата с деца не ми е чужда, донякъде беше различно, защото преподавах тънкости от футбола на деца", казва Бербатов и допълва:

"Всеки футболист мисли, че може да е треньор, но това не е така. Много големи футболисти не са станали добри треньори и обратното - хора, които не са играли футбол, са страхотни треньори".

Не е разочарован от България.

"Аз съм живял в другите държави и всичко, което го имаме тук, го има и там. Аз съм реалист", казва Бербатов.

"Ако не си намеря отбор, в който да играя, ще е краят на тази авантюра - футбола. Никой футболист не е готов за това", обяснява футболистът и казва, че опитва да се подготви за този момент.