БЪЛГАРСКАТА СВОБОДА Е ЗАСЛУЖЕНА, А НЕ ПОДАРЕНА

На тази дата винаги се вълнувам много и винаги с надявам да не е почивен ден и да имам часове с моите ученици, за да излезем от учебното разпределение и да говорим за случилото се.

Денят е 20-ти април. Годината е 1876-та. Шепа момчета и момичета обявяват отхвърляне на турската власт и се изправят срещу немислимо по-голям враг.
Това е истинският празник на Освобождението.

Всичко след тази дата е следствие на неуморната работа и мисъл за България на онези малцина членове на революционните комитети, които са били презирани от мнозинството наши сънародници.
След тази дата светът обръща поглед към българския народ и вижда неговите страдания.

Организаторите на въстанието са били обвинявани от чорбаджии, заможни търговци и изобщо крепителите на статуквото във всевъзможни грехове. Дори някои са хвърляли върху въстаниците вината за зверствата и кланетата от страна на турците при потушаването на това въстание, позовавайки се на любимата на робовете поговорка „Да би мирно стояло, не би чудо видяло“. Но ето, че чудото се случва – изведнъж светът започва да говори за страданията на българите. Журналисти, писатели и политици в Западна Европа, САЩ и Русия започват да обсъждат непоносимостта на зверствата, които са извършени в хода на потушаването на вдигнатото от лудите и млади глави въстание.

На тоя ден смели и млади хора, повечето от които в 20-те години на живота си, опровергават идиотската поговорка, че „по-добре черен хляб, отколкото черни забрадки“.
Замисляли ли сте се, че повечето от въстаниците не са навършили 30 години и не са стигнали до онзи житейски цинизъм, който кара хората да изговарят фразата „Откажи се, няма смисъл, те са по-силни“?
Или за това, че когато Ботев минава с четата край Борован, масово народонаселението се изпокрива, за да предизвика тъжната констатация на поета „Борован спи и вечно ще спи“?
Или пък за това, че в Софийско въстание изобщо не избухва?

Но в същото време това е денят, в който българският народ опровергава разпространяваната днес теза, че дължим някому свободата си.

Копривщица, Панагюрище, Търновско, Габровско, Сливенско – всички те доказват, че свободата ни е заслужена, а не подарена.

И всеки, който твърди, че дължим някому нещо за постигането на политическата свобода, отрича делото на Васил Левски, на Раковски и на всички онези, които не доживяват да видят свободна България.

Впрочем, днес все така малцина луди, млади, че и не толкова млади глави се изправят срещу статуквото, което е крепено от башибозука на мафията, ръководен от регионалните представители на нейния кремълски султан и неговия турски колега. Отново, обаче, се намират едни обикновени хора, всеки със своите недостатъци, всеки със своите демони и страхове, но и всеки със своята смелост и идеали, които правят онова, което трябва да се направи, за да бъде България част от европейското семейство – стремеж на всички възрожденци, на всички революционери, на всички, които през 19-и век са мечтаели за истински свободна и независима България.
И както се казва във великолепния роман "Възвишение":
Наша свобода от нас зависва!

#ПомнимБГ
#ЧеститПразникНаОсвобождението
#БългарскатаСвободаЕЗаслужена

P.S. Снимката направих в свободна Копривщица на 3-ти март 2015 г.