На втората година от началото на моето даскалуване бях на кръстопът - чудех се дали си заслужава да съм учител за тая ниска заплата, дали си струва да се занимавам изобщо с образование, дали има смисъл всичко това...

Тогава почина скъп на сърцето ми учител, приятел и колега.

На погребението му дойдоха поне хиляда души и си казах:

- Ето, Миро няма да умре, защото е останал жив в умовете, сърцата и съдбите на поне хиляда души.

Днес навършвам 36 години. И не съжалявам за миг, че избрах образованието за мой житейски път.

Защото то ме срещна с повечето от вас.

А вие сте страхотни.

Пожелавате ми да бъда честит, а щом стотици ми пишете на стената, на лични съобщения, смс-и, звъните по телефона ПРИЖИВЕ, съм честит и още как! :)

Защото е огромна чест да имам толкова прекрасни приятели!

Вие сте умни, красиви (понякога и умни, и красиви! :) ), човечни, и леви (по-малко), и десни (много повече), оригинални, с черно чувство за тумо... за хумор, със силно изразен усет за самоирония, знаещи, че и без нас може... но с нас е със сигурност по-забавно.

Предната година беше в личен план много тежка, защото много маски паднаха и уж близки хора се оказаха подлеци, страхливци и мерзавци.

Но пък други, непознати дотогава хора показаха неподозирани достойнство, чест и лоялност...

Днес ми честитиха и едните, и другите.

Обадиха се стари приятели, които не съм чувал от година, но не пропускат днешната дата.

Та благодаря на всички, че споделяме времето на животите си заедно.

А в края на пътешествието без съмнение всеки от нас ще получи това, което заслужава.

Пожелавам на свой ред да сте честити, да посрещнете Възкресение сред обичните ви и да сте щастливи!

С вас до мен аз със сигурност съм щастлив. <3

#БлагодаряВи

#168часа