Няма да забравя как преди 5 години в редакцията на в. "24 часа" дойде съпругът на Гергана Червенкова, която беше задържана в ареста и напрегнато чакаше екстрадиция в Съединените щати, която щеше задълго да я раздели с двете й деца.

За престъпленията, за които дори не подозираше, в страната на неограничените възможности я чакаха 68 години затвор. Истински шок, когато просто си вършил счетоводна административна работа в някаква фирма и не си извършил нищичко незаконно.

Тогава стартирахме медийна кампания, последвана от многобройни протести и силна обществена реакция, за да може след 56 дни в ареста Гергана да прегърне децата си. Американското посолство изпрати нота, според която българката няма вина в това разследване.

И всичко приключи по холивудски с хепиенд.

Ситуацията с Желяз Андреев, който днес също чака решението на съда дали да бъде екстрадиран в САЩ, е още по-смущаваща. Защото 29-годишният мъж от Добрич е бил на най-ниското стъпало в чужда фирма, пращал е мейли и е провеждал разговори в колцентър. Не е бил упълномощен, не е можел и не е взимал никакви решения, не е подписвал никакви договори.

И изведнъж се озовава в ареста и разбира, че е станал причина за нарушаване на международно ембарго, замесен е в престъпления против човечеството, играе ключова роля във войната в Сирия и едва ли не го заплашва електрически стол в Америка.

Защото полицаите, прокурорите и съдиите в Съединените щати не се шегуват като нашите. Според различни интерпретации на информацията по разследването срещу Желяз той може да бъде осъден там на между 25 и 40 години затвор.

У нас убийците с мъка ги пращат за 20 години в пандиза, а на 10-ата ги освобождават за добро поведение, за да извършват нови и нови тежки престъпления, да убиват още хора, да бягат от затвора и в най-добрия случай на финала да се самоубият, след като са предизвикали обществена психоза.

В Америка обаче правосъдието няма това абстрактно чувство за хумор, което от години е заразило нашето. Затова екстрадирането на Желяз зад океана може да се окаже много фатално за неговото бъдеще.

Чудесно е, че и за свободата на младия мъж веднага започнаха протести на различни места в страната. Защото подобни несправедливости не бива да остават незабелязани, а жертвите да са изоставени сами срещу мачкащата ги система.

Дано магистратите да отсъдят справедливо или пък американските власти да променят позицията си, защото и от самолет се вижда, че по това дело Желяз в най-смелия вариант може да бъде просто свидетел. Свидетел срещу хората, взимали решения и извършвали реални действия.

За да останат за него в крайна сметка само стресът и една драматична история, която да разказва на внуците.