Изоставен годеник застрелян от полицията, след като се опитва да си отмъсти

"Hещастен съм и не мога повече да живея. Нека живеят щастливите!" С тези редове започва предсмъртното си писмо Хоханес Ашъкян, който на 30 юли 1928 г. стреля по бившата си годеница.

Минути по-късно нещастно влюбеният пада пронизан от полицейски куршуми насред София. Тъжната му изповед е написана няколко часа преди трагедията.

Действието се развива пред малка тютюнева будка на булевард "Клементина" (днес "Ал. Стамболийски"), до хотел "Империал". Тя е собственост на 45-годишния арменец Минас Маркарян. Десетина дни по-рано той се оженва за 23-годишната си сънародничка Сирват. Младото момиче е родено в град Бандърма, Турция, но се преселва със семейството си в Хасково, а отскоро живее в столицата. След сватбата Сирват започва да продава в павилиончето на съпруга си вестници и цигари.

На 30 юни към 20,00 часа тя е на работното си място и, понеже няма много клиенти, разговаря с мъжа си. Навън е лято и все още е светло. Весели и жизнерадостни хора се шляят по софийските улици. Изглежда, че нищо не може да помрачи слънчевото им настроение.

По едно време пред будката застава мъж на около 30 години и иска да си купи цигари. Сирват обръща поглед към клиента и изцъкля поглед.

Клиентът стреля два пъти в тялото на продавачката.

Съпругът загубва ума и дума от страх и не може по никакъв начин да реагира, а убиецът, без да губи нито секунда, хуква по "Клементина" към църквата "Света Неделя", разминавайки се на косъм с връхлитащия трамвай.

Кървавата сцена е забелязана от постовия стражар Стоян Чемширов, който веднага тръгва по дирите на стрелеца и гръмогласно му заповядва да се предаде. Младежът няма такова намерение. Той се обръща и стреля по преследвача. Като по чудо изстрелът профучава през пълния с минувачи булевард, без да улучи някого.

Беглецът завива по улица "Калоян". На ъгъла на булевард "Дондуков" срещу него се изправя друг стражар - Младен Митракиев. Убиецът насочва към него револвера си и стреля, но ченгето се оказва по-опитно и хладнокръвно. С три бързи куршума Митракиев поваля младежа на прашната улица.

Преследването и стрелбата пораждат невероятна суматоха в центъра на столицата. Търговците заключват магазините, минувачите се крият по входовете, чуват се писъци на паникьосани граждани. Пристигат линейките и откарват жертвата и нападателя в болницата. Положението им е критично, но и двамата са живи.

Сирват е пронизана с два куршума. Единият попада в рамото и не предизвиква сериозни поражения. Другият прониква в коремната област и засяга черния дроб. Жената е оперирана незабавно и

с големи усилия прескача трапа.

Състоянието на убиеца е по-тежко. И трите куршума попадат в гръдната област и причиняват непоправими разкъсвания в белите дробове. След няколко часа отчаяна агония той издъхва. Следствените действия започват незабавно. В джобовете на убиеца са намерени две писма на арменски език, паспорт и един гръцки пограничен лист. От документите се разбира, че лицето се казва Хоханес Ашъкян, роден през 1898 г. в Ада пазар, Турция,

преселил се в Хасково

където работи в тютюнев склад.

Ключът към разплитането на случая са писмата. Те са отнесени в Дирекцията на полицията, където преводачът от арменски език се поти цяла нощ над тях поради лошия почерк. Писмата носят датата 30 юли 1928 г. Първото е адресирано до сънародници на Хоханес в България. В него младежът моли да изпратят второто писмо на брат му Степан в Истанбул, а с парите, които намерят в портфейла му - 1600 лева, да изплатят дълговете му. За последното Хоханес прилага списък на кредиторите си и на дължимите суми.

Причините за престъплението са описани подробно във второто писмо. В първите редове Хоханес се извинява на брат си за мъката, която му причинява с постъпката си, след което разкрива истинската причина за своето радикално решение. Хоханес и Сирват се запознават в Хасково. Романтичната им любов завършва с годеж.

В продължение на четири месеца младата арменска двойка живее много щастливо. Годениците дори насрочват деня на сватбата. Най-неочаквано

щастието им е помрачено.

Два месеца преди убийството кандидат-тъщата разваля годежа. Тя не връща пръстена и подаръците на годеника, което го кара тайничко да се надява, че недоразумението ще се поправи. Според Хоханес Сирват го обичала, но майка й била против него.

Бащата на младата годеница имал подобна злощастна съдба. Навремето съпругата му го принудила да избяга далече от нея и в момента никой не знаел къде се намира, а той бил добър човек. Майката на Сирват се интересувала само от парите. Не харесвала годеника, защото бил беден.

След развалянето на годежа отчаяният годеник заминава за Пловдив, надявайки се разстоянието да заличи чувствата му, но напразно. Хоханес се връща в Хасково с намерение да се сдобри със семейството. Започва най-добронамерено да преговаря със сватовете, но братът на Сирват го изкарва от равновесие. В изблик на ярост Хоханес се нахвърля върху бъдещия си роднина

и му разбива джуката.

С тази постъпка шансовете за сватба се изпаряват окончателно. Хоханес решава да се отдалечи на още по-голямо разстояние от любимата. Заминава за Гърция, но и това не му помага да забрави красивата Сирват. Нещастно влюбеният Хоханес прекарва десетина дни в Солун и се връща в Хасково. Щом научава за това майката на изгората му стяга набързо куфарите и заминава с дъщеря си за София.

В столицата злобната кандидат-тъща на бърза ръка оженва дъщеря си за два пъти по-възрастния Минас. Освен че можел да бъде татко на новата си съпруга, той бил и куц, но имал едно сериозно предимство пред бившия годеник - бил много добре осигурен материално. Влюбеният неудачник продължава да преследва мечтата си.

Няколко дни по-късно, след сватбата на Сирват, Хоханес пристига в столицата. Настанява се в хотел и започва да издирва бившето си гадже. С помощта на свои сънародници лесно открива местонахождението й. Но романтичната история завършва с много кръв.