Подкрепата за Ердоган днес е сравнима с подкрепата за Сталин през 1941 г.

Ердоган не е по никой начин против "завета" на Ататюрк, а го продължава като просто добавя религията към уравнението на бруталния турски национализъм.

Поредният опит за сделка на Европейския съюз с Турция поразително ми прилича на Мюнхенското споразумение на Чембърлейн с Хитлер от 1938 г., когато англичаните се опитват да умиротворят и да угодят на Хитлер, правейки му немислими отстъпки. Такива немислими отстъпки бяха направени вече веднъж на турския диктатор.

Все пак да припомня, че на 30 септември 1938 г. британският премиер подписва Мюнхенското споразумение, което на практика дава възможност на Хитлер постепенно да анексира цяла Чехословакия. Чембърлейн обаче самодоволно размахва договора на летището в Лондон и заявява след това пред британския парламент: "Аз донесох мир за нашето поколение!"

В отговор на това лидерът на опозицията в този момент Уинстън Чърчил, виждайки необузданата реакция на мнозинството британски депутати, които пляскат и акламират дори покачени на депутатските банки изказването на премиера, заявява от парламентарната трибуна: "Вие имахте да избирате между войната и позора. Вие избрахте позора. Но ще получите и войната."

Всички знаем какво се случи след това.

За съжаление историята не е учителка на народите, както твърди нейният "баща" Херодот.

Сега Ердоган не просто преговаря с ЕС, а ще се опитва да извива ръце, за да получи пари и безвизов режим на своите граждани за ЕС.

Всичко това се случва на фона на военната операция на Турция срещу кюрдите в сирийския град Африн и обявеното, но недоказано турско нахлуване в Иракски Кюрдистан за изчистване на Синджар (Шингал) уж от ПКК.

Да се пазари човек е изкуство, което явно в ЕС не владеят, а мислещият се за султан турски президент владее отлично.

*Емил Джасим във фейсбук