Той е само на 21, когато му казват, че му остават още само две години живот. Но му отне много повече време - половин век по-късно, на 76 години, Стивън Хокинг умира спокойно в съня си.

Той живее точно 55 години с амиотрофична латерална склероза. Средната продължителност на хората с подобна диагноза е най-много пет години от момента на диагностицирането. Оцелявайки толкова много време като едновременно с това успява да работи по своите книги, изследвания и преподавателска дейност, Хокинг се превръща във "феномен" и "медицинско чудо".

Според близките му, диагнозата кара професора да използва времето, което му остава, за добри цели и да завърши академичните си проекти.

"Животът беше скучен преди да разбера за болестта си. Нямаше нещо, което си струваше да правя. След като разбрах обаче, усетих, че се наслаждавам на живота повече от преди", разказва Хокинг за моментите след диагностицирането му.

Той не би трябвало да може да върши нещата, които правеше досега. Професорът не би трябвало да може да прави анализи на съществуването на Бог. Не би трябвало да се притеснява от изкуствения интелект или способността на човечеството да се самоунищожи. И той определено не би трябвало да може да присъства на БАФТА - наградите на Академията за филмово и театрално изкуство на Великобритания - настанил се в инвалидната количка, която го носи от десетилетия, както и да се възхищава от неотдавнашния биографичен филм, който отдаде почит на борбата му за оцеляване. Но все пак и той беше тук. И го направи” 

Трудно е да се прецени смъртността от , състоянието, с което Хокинг живее. То първо води до мускулна слабост, след това до мускулна атрофия, а накрая - до парализа. Болестта лишава жертвите си от способността да говорят и да преглъщат, дори да дишат. Асоциацията за изследване на ALS казва, че средната продължителност на живота на човек, диагностициран със състоянието, е между две и пет години. Повече от 50% умират през третата година. 20% процента оцеляват до пет годими. Оттам насетне броят им драстично спада.

По-малко от 5% живеят повече от две десетилетия. И тук се появява Хокинг, който прескача границата на двете десетилетия цели два пъти - първо през 1983 г. и после през 2003 г. Тази статистика кара някои учени да се съмняват, че той е имал латерална склероза, предвид начина, по който болестта по принцип поваля жертвите си. Ала диагнозата е на лице и докторите са категорични, че никога не са виждали някого като Хокинг.

"Той е изключителен", казва Найджъл Лий, професор по клинична неврология в King's College в Лондон през 2002 г. "Не съм срещал никой друг, който е оцелял с ALS толкова дълго. Това, което е необичайно е не само продължителността на живота му, но и фактът, че болестта като че ли е забавила действието си. Той изглежда относително стабилен, а този вид стабилизация е изключителна рядкост."

Но какво прави Хокинг по-различен от останалите? Просто късмет? Или е заради огромният му интелект, който не предполага обикновена съдба? Никой не е сигурен. Дори самият Хокинг, който може подробно да изреди механизмите, които управляват Вселената, е предпазлив. "Може би моят сорт ALS се дължи на лошо усвояване на витамини", каза той.

Битката на Хокинг с ALS е различна от самото начало. И тези разлики, казват учените, отчасти обясняват чудото на неговото дълголетие.

Болестта обикновено се развива по-късно в живота - средната възраст на диагнозата е 55, но симптомите на Хокинг се появяват, когато професорът е бил много млад. Започнала с едно просто препъване.

"По време на моята трета година в Оксфорд забелязах, че започвам да ставам все по-непохватен. Спъвах се без абсолютно никаква причина. Но чак когато бях вече в Кеймбридж баща ми забеляза и ме заведе на доктор. Той ме препрати на специалист и малко след 21-вия ми рожден ден ми бяха проведени няколко теста. Беше голям шок за мен да разбера, че имам невронно заболяване", разказва Хокинг.

Въпреки че ранната диагноза го обрича на съществуване под знака на болестта, му дава и по-голям шанс да оцелее в сравнение с тези, които разбират за състоянието си в по-зряла възраст.

"Установихме, че по-младите пациенти живеят по-дълго - в някои случаи повече от 10 години" каза Лий за Британското медицинско списание.

Лео Макклисуки от Университета на Пенсилвания казва, че ALS убива предимно по два различни начина - единият засяга мускулите, свързани с дишането: "Начин, по който хората умират, е дихателната недостатъчност - каза той. - Другият е атрофия на мускулите за преглъщане, което води до дехидратация и недохранване. "Ако тези две неща не ви се случат, бихте могли да живеете дълго време", каза Макклисуки.

Но дали могат да оцелеят толкова, колкото Хокинг? Самият той казва, че увреждането му дава толкова много години допълнително, които не биха били на разположение на другите учени: "Това, че имам работа и се грижат добре за мен със сигурност е помогнало - каза Хокинг за в. "Ню Йорк таймс" през 2011 г. - "Имам късмет, че работя в сферата на физиката, една от малкото области, в които инвалидността не е сериозна неприятност."

По един невероятен начин, Вселената създава на Земята един от най-ярките контрасти в науката. От една страна, е налице атрофиралата рамка на Стивън Хокинг - изпъкналата челюст и свлечените рамене. А от другата - несравнимият ум на Хокинг, обитаващ звездите.