В ЕС един социален работник наблюдава 15 болни, у нас те са изоставени на произвола

Изнасилена и едва останала жива, Кристина бе настанена за лечение след разследване на "168 часа"

140 хил. души у нас са с психични заболявания, но по-голямата част от тях се разхождат свободно и необезпокоявано, въпреки че са в тежко състояние.

Тези от тях, които имат семейство, определено могат да се нарекат късметлии, ако то не се е отказало от тях.

Най-неприятното е, когато за тези хора няма кой да се погрижи.

Такъв е случаят с 33-годишната Кристина Алексиева.

Тя е с диагноза параноидна шизофрения,

която се отключва в резултат на тежкия й живот. Майка й умира, когато тя е на 12 години.

24 месеца по-късно губи и баща си. По тази причина от малка расте в домове за сираци, а след това живее при съученици, приятели и познати. Не успява да си намери работа и няма никакви доходи. Оказва се, че няма и живи роднини, нито жилище. За социални осигуровки да не говорим.

Няколко души й помагат, за да не остане на улицата, но накрая и те я изоставят.

Преди 3 години Кристина показва първи признаци на психично заболяване. "В началото на 2015 г. ми се обади неин приятел и ми каза, че

тя се чувства наблюдавана и следена

от съседни прозорци - споделя пред "168 часа" Спас Бързаков. - Взех я при мен, но тя правеше странни неща. Излизаше и обикаляше по улиците и така изгуби багажа и документите си."

По думите му още на следващия месец установяват диагнозата параноидна шизофрения. Но с нея започват и големите проблеми.

"Исках да я заведа на преглед при д-р Теодосиев - спомня си Бързаков. - Той обаче не я прие, защото тя няма осигуровки."

Постепенно болестта се задълбочава, а Спас Бързаков започва да се бори с институции и психиатрични клиники, за да се полагат някакви грижи за Кристина.

"Започнаха да я настаняват в различни психиатрични заведения - разказва Спас. - Докато е там и пристъпът е овладян, тя е добре. Но в момента, в който излезе и спре да си пие лекарствата,

става опасна за себе си и за околните."

Така в началото на 2016 г. Бързаков решава да подаде сигнал до Дирекция "Социално подпомагане", за да намерят решение на проблема.

"Вместо да се заемат веднага с въпроса, те ми дадоха списък с документи, които трябва да се извадят и попълнят, за да разгледат случая - възмущава се Бързаков. - Това са декларации, удостоверения, характеристики, които трябвало да им се предоставят, за да решат евентуално дали да помогнат на Кристина. Единственото, което успях да намеря беше, удостоверение за декларирани данни."

Основният проблем, който не му позволявал да се сдобие с документите, бил, че няма роднинска връзка с Кристина.

"Кристина няма лекар, постоянно губи личната си карта и не се явява на ТЕЛК - споделя Спас. - А това е единственият начин тя да получи помощ."

Според него нелепото в случая е,

че се изискват редица документи, които да осигурят на Кристина социална облага

"Обяснете ми как шизофреник, който не може сам да се грижи за себе си, ще се яви на ТЕЛК. Това трябва да се промени, защото е абсурдно", категоричен е Бързаков.

За пореден път той й уговаря дата за ТЕЛК, но тя отново не се явява.

"Оказа се, че беше изчезнала от психиатричната клиника в Курило, къдете беше по това време - спомня си Спас. - Намерих Кристина неадекватна. Носеше една найлонова торбичка с фасове и опаковки от бонбони. Попитах я защо е избягала, а тя ми каза, че болницата е изгоряла. Опитах се да я върна в клиниката, но сестрата отказа да я приеме."

Следват десетки подобни ситуации в продължение на 2 години. Кристина се скита по улиците, а животът й е в опасност. Съдбата не й носи нищо добро,

стига се дотам, че дори е изнасилена

Опитите на Спас Бързаков до този момент са неуспешни и затова той се обръща към медиите.

След като "168 часа" започна да разследва случая, институциите реагираха. Кристина беше преместена от психиатричната клиника в Карлуково в Дом за лица с психични разстройства.

"Благодаря ви - вълнува се Спас Бързаков. - С общи усилия животът на Кристина бе спасен."

Въпреки успешната развъзка на случая има още хиляди като Кристина, които обаче не могат да се радват на същия късмет. Оказа се, че основният проблем се корени в здравната ни система, защото

няма нито временна, нито постоянна социална грижа

за хора с психични заболявания.

"Истината е, че има една огромна пробойна - споделя пред "168 часа" Цветеслава Гълъбова, директор на психиатричната болница в Нови Искър. - Има много голям дисбаланс между медицинската и социалната грижа, защото чисто медицинската е на световно ниво.

Ние разполагаме с медикаменти, които се използват в останалите държави. Но това е едната част от лечението, другата - по-голямата, са социалните грижи."

По думите й ние можем да вземем пример от другите европейски страни, където този проблем е доста добре уреден.

"Там има създадени дневни центрове за психично болни, където с тях се занимават психолози, арттерапевти и медицински сестри - разказва д-р Гълъбова. - Когато пациентът няма близки, той си живее вкъщи, но бива навестяван от социален работник или медицинска сестра, която се нарича водещ на случая. Тя се грижи за около 10-15 души. Има ангажимента да ги обиколи, да ги подсети да отидат в дневния център, да се изкъпят, да им помогне с плащането на сметките или ако види, че състиянието им се влошава, да се свърже с лекуващия психиатър и навреме да се вземат мерки, за да не се стига до хоспитализация."

Тази така добре изрисувана картинка обаче

в България до този момент е само мечта

Оказа се обаче, че държавата е заложила подобна промяна в здравната ни система, която да се осъществи в периода 2018-2021 г.

"Това няма как да се случи за 1-2 години - категорична е д-р Гълъбова. - Според мен от 5 до 8 г. ще трае този процес на реформиране, което да отговаря на XXI век. Голям проблем обаче е, че нямаме достатъчно специалисти, които да се грижат за психично болните."

По думите й освен този проблем трябва да се обърне внимание и на това, че

няма регистър,

който да показва колко всъщност са психично болните.

Проверка на "168 часа" установи, че според чл. 147а, ал.1 от Закона за здравето, влязъл в сила през 2009 г., Министерството на здравеопазването трябва да създаде и поддържа регистър на лица с психични разстройства.

Това до този момент обаче не е изпълнено.

Интересното в случая е, че тази година за първи път институциите разбират, че МЗ не спазва закона, което води до сезиране на Върховната административна прокуратура.

"Към момента ВАП извършва проверка именно в тази насока - споделя пред "168 часа" Ася Петрова, зам.-главен прокурор. - Тя не е приключила все още. Дали сме срок на министъра на здравеопазването Кирил Ананиев да ни отговори официално за предприети действия по създаването на този регистър. До момента обаче не сме получили отговор. Срокът беше 23 февруари."

По думите й

ведомството няма да бъде наказано за 9-годишното неспазване на закона,

а прокуратурата ще им разпореди да създадат такъв и да предприемат действия.

"В повечето случаи изпълняват разпорежданията ни. Затова смятам, че ще има ефект", категорична е Петрова.

Според д-р Цветеслава Гълъбова МЗ не желае да създаде такъв регистър, защото ще наруши правата на психично болните.

Тя се надява всички тези проблеми, които не позволяват нормалната грижа за психично болните, да бъдат решени.

Как се лекува шизофренията, четете в хартиеното издание на "168 часа".