Умберто Еко написва най-известната си творба "Името на розата" почти по поръчка. Преди дни, на 19 февруари,

се навършиха две години от смъртта

на италианския писател, философ и семиотик.

През 1978 г. негова приятелка, работеща в малко издателство, му се обажда с въпроса дали би участвал в неин проект - идеята й е учени, философи, социолози и др. непрофесионални писатели да напишат по един кратък детективски разказ.

Еко е доста развеселен и отговаря почти машинално, че това не му е особено интересно. Но за да не обезкуражи познатата си, той добавя: "Ако трябва аз да напиша подобно нещо, то ще е поне 500 страници."

Противно на очакванията му обаче това ни най-малко не стряска неговата позната. Тя приема идеята с думите, че финансовата част не я интересува и тезата му звучи атрактивно.

Докато Еко се прибира към дома си, сюжетът постепенно започва да изплува - монах се трови, докато прелиства страниците на древен, таен ръкопис. Дисертацията на Еко е на тема Средновековие и етиката на Тома от Аквино, така че той развива романа си почти без никакви проучвания.

Когато го представя,

критиците са повече от скептични

- те харесват творбата, но я обявяват за прекалено сложна за масовия читател. Въпреки тази прогноза тя става световен бестселър и тогава всички започват да търсят тайните кодове, използвани от Еко, за да прикове вниманието дори на неподготвената публика.