Дядо му бил от Шумен, но избягал в Испания.

"Трябва да си видял минимум хиляда картини, преди да купиш една", това е сентенцията, която следва Луис Басат, който притежава над 3000 в своята частна колекция. Навярно той е един от малкото, които знаят какво е да събереш на едно място творби на Анди Уорхол, Пикасо, Кристо, Миро, Тапиес, Домингес и още хиляди оригинали на най-известните художници живели някога на Земята. Събира всички тези творби от сферата на живописта, скулптурата и графиката в продължение на 48 години, а част от тях предостави на Националната галерия в София в чест на своя дядо. Благодарение на него, жителите на столицата ще могат да видят творби, неизлизали досега от пределите на Испания.

Но Луис Басат, макар и да притежава впечатляващ набор от картини, не е професионален колекционер, а любител. Това, с което се прехранва, е рекламата. А той не е просто обикновен собственик на рекламна агенция в Испания, тъкмо напротив, той е един от най-влиятелните рекламисти в света.

Басат е роден в Испания през 1941 г., но родът му е със силни балкански корени. Дядо му е българин, баба му - туркиня, а останалата част от рода му тръгва от Гърция. За връзката си с родината ни Луис разбира късно през своя живот, но когато за пръв път стъпва в България, не отрича, че изпитва силна връзка със страната ни.

Днес Басат в името на тези свои корени предоставя 84 от тези 3000 картини за изложба в Националната галерия, посветена на дядо му.

Българските корени на Луис Басат тръгват от Шумен в семейство на евреи. През 1912 г. то се мести в Истанбул, а след това се установява за постоянно в Барселона. Дядо му създава фабрика за бръснарски ножчета, с която изхранва семейството си, но започва гражданската война в Испания, където той загива през 1937 г. Когато умира обаче, синът му няма пари да го погребе, защото в банката нямали никакви пари. Оказало се обаче, че дядото на Басат давал всичко припечелено от фабриката за обучението на децата на работниците си. На погребението му дошли стотици от тях и благодарели на бащата на Луис с думите: "Аз съм инженер благодарение на баща ви", "Аз съм лекар благодарение на баща ви".

"Ако дядо ми, Самуел Басат, българин, роден на 19 март 1870 г. в Шумен, можеше да види тази втора изложба на колекцията "Басат" в Националната галерия в България, би се възгордял, че корените му са стигнали толкова далеч толкова години, след като той напуска родната си земя, за да се премести първо в Константинопол, където се е родил баща ми, и после в Барселона, където съм се родил аз. Затова бих искал да посветя тази изложба на паметта му – сега, на 148-ата година от рождението му в България", казва Басат за смелия си дядо.

Бащата на колекционера продължил да ръководи цеха за бръснарски ножчета и след това, когато на бял свят се появил Луис. Когато бил малък, той искал да стане футболист или моряк.

На 16 се запознава със съпругата си Кармен, с която са заедно и до днес, а на 22 има малко по-различни виждания за живота от футбола - създал рок банда. Две години по-късно прочита книгата, която променя живота му - "Изповедите на един рекламист" на Дейвид Огилви. На 25, Басат вече е създал своята първа рекламна агенция. През 1975 г. основава рекламната агенция Басат & Асосиадос, днешната Басат Огилви, развива бизнеса на световноизвестни марки, като може да се каже, че благодарение на неговия креативен ум чуждестранна марка като "Адидас" намира своето място в Испания.

Работата му като рекламист му носи близо 400 приза в областта, номинация за най-влиятелен рекламист на XX-век и награда от фестивала в Кан за реклама, а през 1992 г. е начело на екипа, ръководил Олимпийските игри в Барселона.

"Когато спечелих проекта за откриващата церемония на Олимпийските игри в Барселона, знаех, че това ще е най-важният проект в живота ми. И бум!", разказва Басат. Кметът на града му възлага сериозна задача: "Постави Барселона на картата! Постави Каталуня на картата! Визията на Барселона и Испания пред света зависят от нея. Бягането на 100 метра е еднакво и в Сеул, и в Барселона. Най-голямата разлика, която можем да направим в сравнение с бъдещи и минали игри, е в откриващата церемония, а може би и закриващата."

Луис Басат се заема и с няколко прости, но невероятни идеи превръща церемонията в нещо, което никой никога не е виждал. От драматичното запалване на Олимпийския огън със запалена стрела, до символичното изнасяне на олмипийския флаг от 1000 души, танцуващи румба, тези игри променят Барселона завинаги и печелят на Басат златен ключ от града.

Луис смело създава и три часов рекламен клип на Барселона, който включва ай-добрата фламенко танцьорка в страната върху бял кон или пък изпълнения на величествените оперни певци на Испания като Хосе Карерас, Пласидо Доминго, Монсерат Кабайе. За него рискованата кампания е пътят към успеха и за това казва: "Независимо какъв е спектакълът, ако няма риск – няма емоция.

Затова се обединихме около идеята да запалим олимпийския огън с лък и стрела, което беше оригинално, различно, рисково, но сполучливо!"

Професията му на рекламист го среща и с много известни хора. Тъкмо когато Испания влиза в Европа, местните производители са притеснени. Особено производителите на паста, които се притесняват от инвазията на италианските си колеги. Басат се наема да направи рекламата за испанската паста Gallo, а в главната роля е самата София Лорен. След дълги часове на снимки екипът се отправя към масата за кетъринг за обед, ала актрисата негодува:

 "Това ли ще ядем?", пита тя и се обръща към Басат, който само повдига рамене и казва: "Това са ни предоставили." Тогава Лорен се разфучава: "Но ние имаме паста, и вода, и доматен сос! Аз ще направя спагети за всички ви!" Така целият екип хапва вкусна паста, приготвена от самата София Лорен.

А веднъж наема Антъни Куин да рекламира испанско шампанско. След снимките екипът отива на вечеря с жива музика. Оркестърът, който предварително знае, че Куин ще е там, започва да свири музиката от "Зорба Гъркът".

Актьорът става от масата и започва да танцува сиртаки, Басат веднага се присъединява към него, описвайки това като една от най-великите вечери в живота му, която не би могла да се случи без работата му на рекламист.

Той е толкова добър в професията си, че благодарение на него Гватемала става топ туристическа дестинация, след като му хрумва да се предлагат пътешествия до страната в туристически пакет към пътешествия до Мексико.

През 2006 г., когато навършва 65 години, Басат е постигнал всичко, което е искал в рекламата и се пенсионира, но усилено продължава да се занимава със своето хоби - колекционерството. Луис твърди, че още от малък събира разни неща. Започнал с билетчета от автобус, които имали огледални номера. След това дошли количките, марките, монетите, винилите и книгите. Заради професията на баща си Басат събирал и джобни ножчета. Имал толкова голяма колекция, че когато фабриката била продадена на Gillette, той ги предоставил на музея в Бостън, но колекцията му някак изчезнала. Макар да е загубил ламаринките със сантиментална стойност, за реванш той получава златно бръснарско ножче. Такова притежават само трима човека в Испания, като единият е самият крал.

Макар и баща му да е ръководел бизнеса с бръснарски ножчета, той е бил цигулар, а майка му - оперна певица. Двамата са имали талант да рисуват, който синът им не успял да наследи. Басат съжалява и до ден днешен за това, но не отрича, че още тогава в дома им постоянно миришело на изкуство.

Първата си картина купува през 1968 г. заедно с жена си Кармен. Тя струва 40 евро, които обаче са непосилни за младия мъж. Собственикът се съгласява да я даде на изплащане, като им иска по 6 евро на месец.

През годините обаче състоянието на Басат расте, той изгражда брилянтна репутация за своето име, а пред него няма почти никакви пречки да получи която и да е картина. Естествено, понякога бизнесът му е изпадал в критични ситуации, а държавата му поискала 4 млн. евро данъци върху изкуството, което притежава. Наложило му се да продаде най-добрите си творби, защото било най-лесно да се намери купувач. Една картина на Миро, една на Шагал, една на Магрит, две на Торес Гарсия и една на кубинския автор Вилфредо Алва получили нови собственици, а Басат си научил урока - обявил колекцията си за над 90 хил. евро за национално съкровище.

В последните четиридесет години Луис Басат и съпругата му Кармен Ореляна създават "Колекция Басат" – един от най-представителните фондове с ключови произведения от историята на изкуството на XX век. От 1973 г. насам колекцията постоянно нараства с творби от международно признати артисти. Рекламистът твърди, че всички тези картини той не купува за себе си, нито пък ще остави на децата си, които нямат достатъчно стени за тях. Планът му е да ги подари на музеи и галерии, за да могат всички хора да им се възхищават така, както той им се възхищава.

Заедно с 84-те картини, които пристигат в София, идва и най-евтиното произведение, което Басат някога е купувал. Докато се разхождал със съпругата си в Ню Йорк по "Трето авеню", погледът му се спрял върху една табакера. По това време двамата с Кармен обичали да колекционират кутиите за цигари, затова не губил време преди да присегне да я сграбчи. Тогава ръката му блъснала друга. Вдигайки поглед, Басат осъзнал, че стои очи в очи с не кого да е, а Анди Уорхол. Признавайки възхищението си, Луис изразил впечатлението си от една от картините на Анди, която представлявала купища еднодоларови банкноти, подписани от него. И тогава му хрумнала идея - веднага помолил жена си да прерови чантата си за банкноти от един долар и за щастие тя имала цели две. Уорхол не се замислил, преди да подпише и двете. Веднага щом се прибрал, Басат купил рамка на ценните хартийки: "Това е най-евтината ми картина – струва ми само два долара и една рамка. И това е единствената картина от Анди Уорхол, която е подписана два пъти и с истински долар вътре."

През всичкото това време Басат така и не забравя футбола. Макар че не се осъществява мечтата му да е футболист, той не пропуска мач на любимия си отбор "Барселона". Колекционерът толкова обичал клуба, че почти станал негов президент.

„Когато се кандидатирах за президент на "каталунците", имах подкрепата на Христо Стоичков. Когато го попитах за кого ще гласува, той отвърна: „за българина” и аз бях този българин”, разказва рекламистът.