Рентгенологът Иван Димитров, който на 2 март застреля Георги Джевизов - Плъха, след като го хвана да краде от гаража му, оказвал помощ в болницата главно на роми.

"Основно лекуваме хора от малцинствата. Въпреки че сме получавали заплахи за живота си и продължаваме да получаваме от тях, доктор Димитров казваше, че всеки човешки живот е важен и ако едно същество е добро, ти също трябва да си добър към него."

Това разказаха пред "168 часа" негови колеги от УМБАЛ-Пловдив. След задържането на лекаря се изля вълна от съпричастност в социалните мрежи, където се направи група в негова подкрепа. Организирани бяха и протести в няколко града, на които недоволни граждани изразиха своето желание той да бъде на свобода. На шести март той бе освободен с подписка, но и с две обвинения - за превишаване на неизбежната отбрана и за незаконно притежаване на оръжие. Колегите на рентгенолога са сигурни, че той го е направил при самозащита и това е бил единственият начин да опази себе си и имуществото си.

"Аз познавам доктора от около десет години - разказва Христина Андреева, която е лаборант в същата болница. - Тук сме около 800 души персонал и всички знаят колко добър специалист е Иван Димитров. Точно заради това не искаме да го губим. За никого не е тайна, че постоянно сме подложени на заплахи от роми, които идват при нас да ги лекуваме. Мен лично такива са ми казвали, че може и да не съм на работа на другия ден."

По думите на жената докторът не е споделял към него да има заплахи, но е разказвал на хора от своето отделение, че два пъти подред е влизано и крадено в неговата къща, а извършителите така и не са били залавяни.

"Хората изпитват респект към него, защото той е здрав и висок мъж, никой не се е осмелявал някога да му посегне или да го заплаши - споделя още жената. - Той самият не е предизвиквал такива реакции, тъй като винаги е говорел спокойно и се разбирал прекрасно с колеги и с пациенти. Определям го като изключително отговорен към работата си. Даваше допълнителни дежурства дори, без значение дали е изморен."

Христина разказва още, че нейният съпруг, който в момента е началник на Ортопедията в Окръжна болница, също познава добре Иван.

"Мъжът ми е бивш преподавател по "Анатомия" в Пловдивския медицински университет. Той е обучавал доктор Иван Димитров и мога да ви кажа, че е запазил спомен за него като много добър и прилежен студент. Бил е отличник дори. Когато е ставало въпрос за изпити и тестове, е бил винаги готов, а на практиките първи е изявявал желание да ходи, да гледа, и да се включва в действие."

Друг колега на д-р Димитров споделя, че той е бил като негов учител и му е помогнал тогава, когато е прохождал в професията.

"Познавам Иван повече от шест години - разказва Иван Попов. - Работили сме заедно в Окръжна болница в Пловдив. Той е човекът, който ме въведе в образната диагностика и бе мой учител. Впоследствие станахме и добри приятели. Има нещо, което ми правеше много добро впечатление. Винаги когато в работата му попадаше сложен казус или диагноза с лоша прогноза, той проследяваше хода на заболяването на всеки пациент и се интересуваше какво се е случило с човека. А в нашата област, говоря за образната диагностика, това не се налага."

По думите му тяхната роля е да поставят диагнозата, а след това действали клиницистите и хирурзите.

"Той е един от хората с дългогодишен опит и помагаше винаги на по-младите да навлязат - споделя още младежът. - Винаги обяснява на достъпен език и поднася информацията разбрано. Когато преди пропусках нещо маловажно, винаги ме караше да си коригирам описанията и споменаваше, че в медицината няма маловажни неща."

Иван си спомня, че преди време, когато са били на гости на медика заедно с други негови колеги, той самият споделил, че в дома му е станала кражба.

"Аз останах до последно, като му помагах да разчисти масата - спомня си младежът. - Под беседката на двора беше извадил телевизор. Направи ми впечатление, че си го прибира и ми стана смешно. Попитах го защо, а той ми каза: "тук постоянно влизат и крадат каквото могат. Беше странно, защото дворът е малък и трудно се влиза в него, а имаше и други къщи наоколо. Тогава той ми се оплака, че си е патил и затова прибира всичко. Определено не е било прецедент, случилото се преди дни."

Той споделя, че лекарят бил изключително привързан към дъщерите си.

"Когато се роди първата, той се радваше като малко дете - спомня си колегата му. - Всеки ден разказваше за нея, дори и обикновените битовизми как примерно е паднала и си е ожулила коляното. Така го представяше, сякаш е станало нещо страшно. Преживяваше го много."

За съпругата си Жулиета д-р Димитров разказвал, че се запознал с нея благодарение на техен общ познат в родното й село Крумово.

"Още като я видях, разбрах, че това е моето момиче", казвал пред останалите лекари.

Малко след като се запознали той дори отишъл до дома й

с 3000 рози.

"Обсипал къщата й с тях и я направил истински щастлива - споделят още те. - Каза, че го е сторил само за да покаже чувствата си. И други негови приятели могат да го потвърдят, защото и на тях е разказвал за този жест. Обича я безкрайно много."

Познати на семейството твърдят, че те винаги са живели в Пловдив, но често през почивните дни ходели до селото на съпругата му.

"Когато си идват тук, задължително отиват на разходки всички заедно - разказва Теодора Илиева, позната на Жулиета от детството й. - Тя учеше до седми клас в местното училище, а след това замина за Града под тепетата. Това й беше нещо като мечта. Там завърши средното си образование и записа да учи висше в "Аграрен университет - Пловдив". Мъжа й не го познавам, но те двамата ходят винаги хванати за ръце. Обичат разходките в спокойното село."

По думите на колеги на лекаря в свободното си време той ходи на фитнес и плуване, но задължително прави леки тренировки, защото преди известно време претърпява операция от дискова херния и не трябва да се пренатоварва.

Семейството на Димитров спазвало една и съща традиция всяка година. Те задължително лятото ходели на море в Гърция. Почивката на лекаря била важна за него, тъй като на дежурствата, които кара в болницата, се случвало да идват както 50, така и 150 човека само за ден.

"Той е винаги точен по отношение на работата си, тоест идва винаги половин час по-рано и си тръгва половин час по-късно от болницата - разказват колеги на Иван. - За него това е много важно и постоянно го повтаря. Веднъж един от отделението закъсня и той като го видя, разбира се, не му се скара, но му каза: "Недей, защото сам знаеш, че и секундите са важни понякога, нали затова сме лекари, за да сме точни."

Голяма част от познатите на лекаря го определят и като чувствителен човек.

"Всеки го гледа, че е висок и здрав мъж, но не знаят всъщност как изпитва всяко нещо, което вижда и чува - разказва колега на Иван. - Преди години беше станала катастрофа в Пловдив и в една от колите имаше дете. То не беше тежко ранено, но когато го вкарваха в болницата, докторът го видя на входа. Гледаше към него няколко минути и тогава очите му се насълзиха. Не можех да повярвам, но се разплака. Просто седеше, гледаше детето и сълзите му се стичаха по бузите. Това се случи само за момент, а след това се обърна и тръгна."

Още разкази за живота на д-р Димитров, четете в печатното издание на "168 часа".