Депутатите са заложили много капани пред жертвите, за да е гарантиран комфортът на насилниците.

Да защитиш себе си, собствеността и семейството си, в България е много по-трудно и опасно начинание, отколкото да ограбиш или окрадеш някого.

И това ние, българите, си го знаем отлично и без драматичната стрелба в Пловдив, която вкара за 72 часа в ареста д-р Иван Димитров. Знаем го, защото в нашата страна по време на този безкраен криминален преход почти няма неограбено семейство.

Точно тази безнаказаност беше причина за протестите от уикенда в Пловдив, София и Стара Загора. Там хиляди хора излязоха по улиците не само в защита на д-р Димитров, а защото се чувстват незащитени - от полицията, от прокуратурата, от закона, от държавата.

Нощната акция на пловдивския рентгенолог се оказа много по-различна от първоначално рекламираната версия на семейството и адвоката и в тази драматична история той от жертва се превърна в насилник.

Така че историята на липсата на правосъдие в неговия конкретен случай е история за това как един човек, чието призвание е да спасява хора, при седмия обир срещу собствеността му се превръща от рентгенолог в убиец.

Убиец, превишил правото на неизбежна отбрана.

Тези дни гледах по телевизията твърде много юристи - съдии, адвокати, които не спираха да повтарят колко великолепен и работещ бил текстът в Наказателния кодекс за правото да се защитиш от насилие.

В същото време всеки, който пожелае, може да намери множество съдийски тълкувания по подобни казуси, които са твърде противоречиви. Може да се посочат и много примери, когато хора, защитавали живота си, са платили за това със затвор.

А тези противоречия и възможности за противоположни тълкувания говорят само за едно - законът не е достатъчно ясен и позволява интерпретации, които засягат човешки съдби и поставят под съмнение правото да се защитиш.

Защото и в този случай депутатите по традиция са заложили твърде много капани пред жертвите, за да гарантират комфорта на насилниците.

С този текст аз нямам за цел да агитирам никого към саморазправа с престъпници. Но анализирайки десетина казуса на неизбежната отбрана и нейното превишаване, подготвих нещо като инструкция как да се защитиш в дома си, без да лежиш в затвора след това. И нека след прочитането всеки сам да си направи извод колко добър е законът в тази му част и колко добре се прилага.

Първото, изключително важно изискване да си подходящ за условията за неизбежна отбрана е да започнеш постоянни нощни дежурства зад вратата в дома си. Това е единственият начин да изпълниш изискването на народните представители крадецът, изнасилвачът или убиецът да влезе в дома ти “насила или с взлом”. Така е записано в закона, защото може би единствено българският депутат не знае, че крадецът не влиза с взлом и шум в чужд апартамент нощем, а се промъква нежно и тихо. Неговата цел е да те обере, докато спиш, без да те буди.

Но ако той влезе, както си му е редът, с шперц, подправен ключ или друга тиха техника, няма неизбежна отбрана. Затова са нощните дежурства пред вратата. Когато крадците тръгнат да отварят вратата, ти напъваш обратно - те навътре, ти - навън, те натискат, ти отвръщаш, за да постигнеш така необходимото по закон упражняване на насилие върху входната врата.

Тук вече може да отстъпиш крачка назад, демонстративно да заредиш законно притежавания си пистолет и да предупредиш любезно и на висок глас “гостите” какво предстои да се случи, ако не излязат веднага. В този момент обаче ситуацията на домакина може рязко да се усложни, ако се окаже, че крадецът извади нож срещу него. Българското правосъдие изисква пропорционален отговор на насилието. И ако крадецът има нож, ти с пистолета го превъзхождаш многократно. В такъв случай свали обратно предпазителя, прибери пистолета в кобура и изтичай до кухнята за нож.

Ако обаче в бързината се окажеш с двойно по-дълго острие от противника, това по-късно в съдебния процес може да се окаже огромен проблем.

Затова не рискувай излишно, изтичай обратно в кухнята, хвърли ножа и най-добре грабни една белачка за картофи, за да ти е по-спокойно на предстоящото дело. Ще е трудно, но както е казал генерал Суворов: “Повече пот в учението, по-малко кръв в боя”.

Защото никога не бива да забравяш, че в България истинският бой, който ти предстои, често не е с насилника, а с правосъдието след това.

И все пак в този момент, изправен срещу своя нападател, ти имаш огромни шансове да защитиш себе си, семейството и имуществото си в условията на неизбежната отбрана.

Не бива обаче в никакъв случай да се главозамайваш от предстоящия успех и да губиш концентрация, защото със старта на размяната на удари те чакат още няколко предизвикателства. Не допускай стресът и гневът да надделеят. Както е изтъквал многократно Суворов: "Дисциплината е майка на победата".

В следващите секунди, минути на същинския физически сблъсък трябва много стриктно да следиш интензитета на нападението. По-просто казано, не поемай излишния риск, ако крадецът те удари два пъти, ти да отвърнеш с три или не дай си боже с четири удара. Никога не забравяй, че пропорционалността на защита е майката на победата, когато говорим за неизбежната отбрана.

Следващият тактически елемент от особена важност е да следиш дали случайно нападението не е приключило изненадващо бързо. Защото, ако това се случи, ти моментално трябва да прекратиш защитата, за да не се превърнеш от жертва в нападател. Един от най-сигурните знаци за финал на атаката е, когато нападателят ти обърне гръб, или в по-тежките случаи - падне пред теб по гръб.

В този момент не е препоръчително да го докосваш и насилваш по никакъв начин, а да се обадиш на тел. 112 и най-накрая да се освободиш от концентрацията и дисциплината и да се отдадеш на напрежението и страха.

Последното е от изключителна важност, защото първата ти работа при последващото даване на показания е да убедиш разследващите органи колко уплашен и притеснен си бил по време на отблъскването на нападението. Това е изрично изискване на закона.

Разбира се, цялата тази инструкция може да е напълно излишна, ако полицията и прокуратурата се постараят крадците да влизат в затвора, вместо да стъкмяват фалшиви стъкмистики за спада на престъпността.

Но това едва ли ще се случи скоро. Все пак МВР разкрива едва 25 процента от кражбите. И това според официалната статистика. Като добавим измамите със заявителски материали в полицейските управления и всички ограбени, които не желаят да се оплачат в полицията, разкриваемостта сигурно ще падне на около 5 процента.

Така че юристите може и да ви убеждават колко страхотен текст в закона защитава правото на неизбежната отбрана, но вие си имайте едно наум и ако все пак ви се наложи, следвайте инструкцията, за да си спестите излишни сблъсъци с родното правосъдие. Защото то по правило е сурово с жертвите и услужливо към насилниците.