Натоварен с прекалено много тежести на колана, българският харпунджия не успял да се пребори със силната като река стихия. На същото място 6 месеца по-рано загива и местен мъж.

Вече 7-о денонощие във фатална неизвестност е 41-годишният Костадин Канавров, който не успя да изплува по време на подводен риболов край остров Бали, засмукан от много мощно течение към бездна от 180 метра.

Инцидентът е станал рано сутринта на 15 февруари и оттогава местната полиция и брегова охрана безуспешно се опитват да открият българския харпунджия. Костадин бил с двама приятели - Любен Ловчев (42 г.) и Данчо Христанов (52 г.).

Във фаталния ден те тръгнали да се гмуркат с наета 24 часа по-рано лодка с капитан местния жител Кетут Вирда. Костадин Канавров е много известен сред подводните риболовци не само в България, но и по света. Строителен предприемач по професия, той сам майстори изключителни харпуни първоначално от дърво, а после и от карбон. По тази причина постоянно е канен от богати харпунджии от всевъзможни екзотични точки по света. Само за да се гмуркат с него и да стрелят с харпуните му, те поемат и всичките му разноски по иначе скъпите пътувания.

По подобен начин Костадин се озовава на 13 февруари и в Бали, поканен от местния подводен риболовец Андре, който има и специализиран магазин на острова.

Точно Андре посочва на българската група и място с потенциално много риба, на което да отидат да се гмуркат. Районът обаче е изключително опасен. На същото място вече са загинали няколко харпунджии, като последен в черната статистика се нарежда на 30 август миналата година местният Николас Рег. Рано сутринта на 15 февруари след 45-минутно плаване тримата българи и капитанът Кетут Вирда вече са на определеното място. Това е канал между по-големия остров Нуса Пенида и по-малкия Нуса Лембонган. За да влязат във форма, без да поемат излишни рискове, харпунджиите решили да се гмуркат на плитко - до 12 метра.

През по-голямата част от времето във водата били Костадин и Любен, защото на Данчо, който е от Стара Загора, му станало още в наалото лошо от силното вълнение. В първите 30 минути Любен Ловчев успял да улучи трофейна риба

Giant trevally, която се оказала цели 80 кг Всички много се радвали на успеха и Костадин бил много нахъсан. Той и Любен продължили да се гмуркат в плиткото до самия бряг, но и много близо до опасния канал.

На няколко пъти капитанът Кетут им подвиквал: "Внимавайте! Много опасно! Стойте по-близо до брега и лодката!"

Малко преди инцидента Костадин успял да извади 10-килограмово Giant trevally. Двамата с Ловчев продължили да се гмуркат поотделно, но близо един до друг. В един момент Любен усетил много мощно течение, което го дърпало към дъното. С много усилие успял да изплува, като дори изгубил съзнание за части от секундата на повърхността. За късмет бил съвсем близо до лодката.

Веднага щом се осъзнал, започнал да търси с поглед Костадин, за да го предупреди да не се гмурка в мощното течение. Успял обаче да види само буя му (шамандура, която служи на харпунджиите, за да ги виждат отдалече лодките и за да закачат екипировка на нея).

И двамата с Данчо, който бил на лодката, вперили поглед в буя и видели, че той на няколко пъти потъвал и изплувал. Чак часове по-късно двамата осъзнали, че потъването на буя не било от уловена риба, а от самия Костадин, който напразно се опитвал да се изтегли на повърхността.

Любен бързо доплувал до буя, но в този момент видял само харпуна на Костадин, който изплувал на повърхността.

Любен започнал да се гмурка, за да го търси. Спуснал се на около 20 метра, но отдолу имало само празна бездна, която, както се разбрало по-късно, стигала до 180 метра дълбочина, непосредствено до плиткия участък, в който двамата се гмуркали през цялото време.

Любен предполага, че Костадин е бил засмукан от мощното течение точно там и не е успял да изплува. Решаващ, за да не успее да излезе на повърхността, е може би и фактът, че в деня преди гмуркането заменил с бънджи ластик част от въжето, което свързва стрелата на харпуна с буя, защото така не успял да се изтегли бързо нагоре.

Допълнителен проблем за Костадин Канавров било прекалено голямото количество тежести, които закачил за колана си, за да може по-лесно да се задържа за камъните в плитките участъци, тъй като неопренът по принцип го вдига към повърхността.

Облечен с 3 или 5-милиметров неопрен, 41-годишният българин се натоварил със 7 килограма олово на колана за кръста. А при последните гмуркания добавил към тях още 2 кг, които взел от Данчо на лодката. Тези 9 килограма олово със сигурност са го затруднявали максимално в неуспешната му борба с мощното течение.

Повече яснота за инцидента може да даде записът от екшън камерата, която Коста закачил на главата си за подводния риболов. Но това едва ли ще се случи, ако наистина е пропаднал на дъното на цели 180 метра дълбочина.

Ръководителят на операцията по издирването Кетут Ардана коментира пред местни медии на остров Бали, че търсенето е било много затруднено от вятъра, силното вълнение и водните течения в района. Въпросното място според специалисти било изключително опасно за гмуркане.

Точно там на 30 август миналата година при аналогични обстоятелства загинал и местният харпунджия Николас Рег. Той обаче все пак е бил намерен и изваден от 50 метра дълбочина и на 200 метра от мястото, където се гмурнал за последен път.

Каналът с много мощно подводно течение привлича от години подводни риболовци, защото рязко става много дълбоко, а това винаги предполага интензивно движение на големи риби.

Подводното течение обаче е мощно като река и засмуква фатално в огромните дълбини. След изчезването на Коста Любен Ловчев, който е много опитен харпунджия и технически водолаз на постоянна работа в Норвегия, гмуркал напразно, за да го търси повече от 3 часа в района. 42-годишният Коста кацнал на острова на 13 февруари.

На следващия ден той качва последната снимка на фейсбук стената си - снимка на харпуните, които сам е майсторил от карбон, сложени на дървена тераса на фона на палмова гора с надпис: "Моят арсенал за Бали :)))"

Костадин Канавров е любимец на много български и чужди харпунджии. Той е от Балчик. Жени се преди 2 години, а от година има момиченце Приятелите му казват, че е бил изключително гостоприемен, винаги усмихнат и загубата му за всички тях е огромна.

Любен Ловчев: Загубих страхотен приятел! Не мога да си простя, че не бях до него минута по-рано

Скъпи приятели и роднини на Коста, тъй като в интернет се публикуват всякакви неща, позволете ми да разкажа историята, видяна през очите ми.

Напуснахме порта в 7 часа сутринта. Бяхме наели лодка от предния ден и момчето ни чакаше. По пътя се наслаждавахме на красотата на острова и на късмета, който имахме, че сме там.

Всички бяхме щастливи и развълнувани! Започнахме да планираме гмуркането. Решихме, че никой от нас не е във форма и имаме нужда от поне 3 дни адаптация. За да ни бъде по-лесно, щяхме да се гмуркаме до 12 метра.

Вече бяхме влизали в морето с харпуни с Костадин в Гърция Това беше една от причините да бъдем заедно по време на това пътуване. Вече имахме добър опит в гмуркане като двойка. Когато влизахме преди на по-дълбоко в Гърция, го правихме, без да губим контакт помежду си. Единият винаги чакаше другия на повърхността, като го наблюдаваше през цялото време.

В този ден на първото ни гмуркане решихме, че за да свикваме с морето, няма да слизаме надълбоко. Коментирахме, че няма да се наблюдаваме през цялото време един друг, но ще бъдем наблизо и няма да се отдалечаваме от лодката.

Достигнахме с лодката нашата дестинация за около 45 минути. Първо от лодката скочих аз, а след няколко минути ме последваха Коста и Дани. Ние се държахме заедно, движихме се сравнително близо един до друг. След няколко гмуркания успях да улуча трофейна риба. Извиках на лодката да дойде, като тя беше на около 25 метра между мен и другите момчета.

Ние взехме заедно рибата, издърпахме буя и отидохме да я покажем на Дани. Той имаше малък проблем заради вълнението и реши да се качи обратно на лодката да си почива.

Бяхме много щастливи. Наслаждавахме се на нашия късмет, само няколко гмуркания, а вече имахме трофей! Коста според мен беше пукнал капиляр, защото имаше малко кръв от носа в маската. Няколко пъти го попитахме дали е добре, той се засмя и каза, че няма никакъв проблем.

Лодката се тресеше много, от брега имаше отразена вълна и не беше много добро време за гмуркане. Решихме с Коста да се върнем на същото място, където ударих рибата. Така и направихме.

Скочихме, а Дани остана на лодката, защото продължаваше да не се чувства добре от вълнението. Гмуркахме се на дълбочина 10-12 метра и от време на време си срещахме погледите. След около 40 минути приближих Коста и го попитах как е. Каза, че е взел риба около 10 килограма. Всичко беше наред. Тогава обаче забелязах, че той се спусна към дъното, без да размахва изобщо плавниците си!

По-късно разбрах, че е взел допълнително тежести от Дани. Предположих, че му е било прекалено плитко. Продължихме така за около 20 минути. В едно от моите гмуркания течението ме издърпа към място, където дъното падаше рязко надолу. Веднага почувствах, че падам твърде лесно към дъното. Течението дърпаше право надолу.

В подобни ситуации съм бил в Норвегия и много добре знаех за какво става въпрос. Знаех, че с това течение шега не бива. Това обикновено се случва, когато силата и посоката на течението съвпадаха под определен ъгъл с вятъра. Не стигнах дъното, обърнах се и започнах да махам с плавниците към повърхността. Имах обаче чувството, че стоя на едно място, без да се движа нагоре, бях на около 15 метра. Тогава натиснах максимално с плавниците и успях да изплувам. На повърхността загубих съзнание за части от секундата.

Когато вдигнах глава, видях, че лодката е само на около 15 метра от мен и излязох там, викайки към Дани, за да предупредим Коста да не влезе на същото място, защото течението долу беше много силно. Той вдигна ръка и посочи шамандурата, като каза: "Погледни го, Любо, той вече е там!" Ние използвахме комплекта за трофейни риби, при който, когато застреляш рибата, въжето, за което е вързана стрелата, е закачено само за буя, а не за харпуна.

Доплувах бързо до буя на Коста и там течението беше брутално. Дани ме следваха с лодката. Щом пристигнах на мястото, видях, че харпунът на Коста изплува от дъното. Грабнах го и го подадох на Дани да го остави в лодката. Вече разбрах, че се е случило нещо лошо. Коста беше стрелял. Въжето на шамандурата висеше, без да стигне до дъното. По-късно установих, че въжето беше на 43 метра. Аз се гмурнах по него право надолу. Достигнах 20 метра и спрях, като виждах поне още 15 метра надолу.

Под мен беше бездна, нямаше дъно. Нямаше и следа от Коста. Излязох изключително трудно. Огледах се наоколо, за да запомня максимално добре мястото. Не беше трудно, защото беше близо до брега. Не можех да се гмурна отново. Течението беше много силно и не ми позволяваше, колкото и да се напъвах. Само се надявах, че Коста ще се е хванал за стрелата на харпуна и ще го измъкна с нея.

За съжаление това не се случи. Хвърлихме буя на Коста в лодката, засякохме и GPS координатa на мястото, за да не го загубим.

Много се надявах, че Коста ще е откачил колана си и ще изплува някъде наоколо извън течението. Затова започнахме да правим кръгове с лодката, като постоянно ги разширявахме. Това обаче не даде никакъв резултат.

Тогава казах на лодкаря да се обади на полицията и на бреговата охрана, а аз се върнах във водата. Търсихме го в продължение на около 3 часа. Течението продължаваше да бъде брутално силно. Не можех да изплувам и един метър срещу него, въпреки че полагах големи усилия.

Гледах трескаво във водата и очите ми постоянно виждаха долу по дъното това, което всъщност мозъкът ми толкова много искаше да видя. Припознавах очертанията на моя приятел във всеки камък и всеки корал по дъното. Няколко пъти бях напълно убеден, че го виждам, но след като се приближавах, виждах, че не е той.

Полицията дойде с лодка. Имаше и още няколко лодки с тях. Помолих ги да ми дадат възможност да се гмуркам с бутилки. Бях поканен на лодката, за да обясня какво се е случило. Отидох там и им дадох бързи обяснения, помолих ги да изпратят екип от водолази, но казаха, че в този момент няма възможност.

Те ме увериха, че вдигат хеликоптер. Изпратиха ни в полицейското управление с Дани и те продължиха да търсят до тъмно. Търсенето продължава до днес. От разговорите с местните ръководства за разследване разбрах, че обикновено тези операции по издирване са много трудни поради силните течения и дълбочините, които в близост до това място падат до 180 метра. Тази рязка дълбочина е мястото, където мисля, че отвежда толкова силното течение. Предполагам, че Коста, точно като мен, беше засмукан на същото място, но е видял риба, по която е стрелял. Стрелял, но вече е било твърде дълбоко, за да успее да се измъкне от това толкова силно течение.

Предната нощ той ми показа как е подсилил карбоновите си плавници, защото се бяха напукали. Той искаше да ги изпробва в плитък лов. Това е истината за случилото се. Всичко друго, написано в интернет от страна на хората, е фантастика.

Съжалявам за Коста. Загубих един от най-големите си приятели. Никога няма да простя на себе си, че не бях с него една минута по-рано и че не можах да го достигна.

Цялата история за драмата на Бали четете в хартиеното издание на "168 часа".