17 човека са загинали в САЩ при стрелба в училище. Това е водещата информация в медиите. Истината обаче е друга - 17 човека са убити, а не са загинали. Загива се за кауза. Загива човек, който е направил избор и знае, че жертва живота си в името на нещо - родина, любима, добро, имот, къща... Да. Такива хора загиват. В случая обаче става въпрос за убийство. И тези 17, случайно намиращи се там ученици, са били убити. Дори не разстреляни, защото се разстрелва човек, изправен на стената, човек, който приема съдбата си и е в едно друго състояние. Примиренческо състояние пред смъртта. Убийството е внезапност някаква. За убития. Просто в убийството засегнатата страна не е очаквала това да се случи... И нека думите да си намират мястото. Защото така, благодарение на медиите, губим тази прекрасна нюансираност на българския език. Бодлер казва, че няма синонимни думи - всяка дума, която може да бъде взета за синоним всъщност е нюанс на другата дума, но в никакъв случай не е синоним. И загубим ли тази нюансираност значи, че сме загубили и националната си принадлежност. Това е един от начините да се зачеркне културата на една страна.

Пък била тя и България по пътя на Европа...