Никога не мога да разбера какъв е тоя овчи катък в главата на онзи, който при смърт на дете казва, че "така се пада" на близките на това дете, без значение дали е на "циганина" или на "министъра"...

И се чудя кога точно човек губи човешкото?
Кога изчезва състраданието и мъката, че едно дете си е отишло, без значение чие е?

Наистина ли е толкова трудно поне пред смъртта човек да бъде смирен?! Наистина ли е толкова невъзможно да си замълчи човек поне в такъв миг на неописуема скръб за близките на тези деца?!

Ходете по-често на погребения. За да се опомните.
Помага за връщане на човечността.

От фейсбук