292 деца с увреждания на възраст под 7 години са починали между 2010 и 2014 г. у нас, твърдят от Българския хелзинкски комитет пред "168 часа". Статистиката е получена от директорите на 29 дома за медико-социални грижи за деца (ДМСГД). Данните са стряскащи, тъй като за десетгодишен период преди това - от 2000 до 2010 г., е имало два пъти по-малко смъртни случаи.

В края на ноември 2017 г. Комитетът на ООН срещу изтезанията (КСИ) в шестия си периодичен доклад за България пък констатира липсата на какъвто и да било напредък в разследванията на 238 смъртни случая в домовете за деца с интелектуални увреждания, които бяха разкрити в резултат от съвместната проверка на прокуратурата и БХК през 2010-2011 г. В същото време трябва да се има предвид, че тази смъртност е висока и заради самите увреждания, с които се настаняват децата в домовете.

"Има деца, чиято смърт е непредотвратима, но това не означава, че не е нужна

система за мониторинг на смъртните случаи - коментира Антоанета Ненкова, координатор "Детски проекти" към БХК. - Както и проследяване и оценка.

Системното документиране и извършване на оценки на детската смъртност в домовете и в услугите ясно би посочило къде правителството да насочи своите ресурси, за да се разберат по-добре причините и да се намали смъртността.

В момента никой в България не осъществява системен мониторинг на смъртните случаи в детските институции и в алтернативните форми на грижа за деца."

През изминалата седмица вниманието към домовете за деца с увреждания бе приковано от фрапантния случай с насилие над такива в Габрово и от липса на квалифициран персонал, а не заради грешки в системата, която е отбелязала значителен напредък в последните години, твърдят специалисти пред "168 часа".

Скандалните видеозаписи основателно събудиха страхове от миналото, когато страната ни редовно търпеше критики за нехуманно отношение заради нечовешките условия в тези социални заведения. Директорката на центъра беше уволнена дисциплинарно, а по искане на премиера Бойко Борисов беше уволнена и председателката на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) Офелия Кънева.

Жалкото е, че неприятният инцидент дойде, след като през миналата 2017 г. у нас беше затворен и последният стар пансион от "казармен" тип, останал от времето на социализма. А за разлика от тях съвременните домове, които са общо 281 в цялата страна, са с несравнимо по-добри битови условия. Освен това по правило в тях се грижат за далеч по-малко деца, отколкото е била обичайната практика. За съжаление и в последните години има подобни рецидиви.

Явно основният проблем в момента наистина е с персонала.

Потвърждава го и последната информация във връзка със скандала, че 10-те деца, възпитаници на дом "Хризантема" в Габрово, ще бъдат спешно изведени оттам и настанени в подходящи за тях социални заведения. До момента 8 от 11-те служители на дома са уволнени и практически няма кой да се грижи за децата, заяви зам.-социалният министър Росица Димитрова, предаде БНТ. Децата ще бъдат върнати в дома едва когато бъдат назначени и обучени достатъчно нови специалисти.

Според Димитрова мярката се налага, тъй като проверките до момента са установили, че работещите в дома нямат никаква квалификация, опит и възможности да се грижат за деца със специфични потребности.

"Малко на брой персонал, необучен, с ниска заплата и липса на всякаква мотивация. Това са основните фактори, които водят до агресия към децата от страна на хората, работещи в домовете за медико-социални грижи."

Това коментира пред "168 часа" д-р Цветеслава Гълъбова – директор на Държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски". По думите й случващото се в тези институции се дължи на няколко конкретни стълба.

"Единият е именно персоналът - коментира специалистът. - Всеки назначен на тази работа трябва да премине обучение в рамките на няколко месеца под надзора на наставник, за да знае как да реагира при агресия от страна на дете и никога той да не проявява такава. Трябва също така да се помисли и за увеличение на броя на работещите, защото не може един човек да се грижи за повече от пет деца. Работните смени също трябва да са къси, защото натоварването е огромно. Много любов и внимание трябва да има у всеки един от персонала към децата, защото те имат нужда от това. Заплатата също е основен фактор за мотивация, а в случая се работи за смешни пари."

Според д-р Гълъбова другият стълб е пропуски в системата за подпомагане на семейства, които гледат деца с увреждания.

"Липсата на средства често кара родителите да оставят своите деца - казва още директорът на Държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски". - Някак тук е възприето, че те са втора ръка хора. Защо в една Скандинавия децата с увреждания живеят в домашна обстановка и никой не ги оставя? Родителите се чувстват спокойни, че ще ги гледат и ще имат финансовата възможност за това."

Тя е сигурна, че към днешна дата положението в тези домове е много по-добро, отколкото преди.

"Има подобрения от гледна точка на битовите условия - казва специалистът. - Стъпка напред беше и това, че домовете в малките села се затвориха, а децата се преместиха в по-големи градове с идеята да се социализират, а не да са отделени от света. Много се направи, но има още десет пъти по толкова да се прави в други отношения."

България стартира процеса на деинституционализация през 2010 г., принудена да вземе мерки след публикации в медиите и възмущение в Европа заради ужасяващите условия, които децата с увреждания трябва да търпят, далеч от обществото и оставени бавно да вехнат в мизерни коптори.

Преломът идва след световния отзвук, предизвикан от документалния филм на Би Би Си "Изоставените деца на България". Лентата, излъчена по четвърти канал на 13 септември 2007 г., представя живота на деца с умствени и физически увреждания в дома "Св. Петка" в село Могилино, община Две могили. В рамките на час и двайсет минути журналистката Кейт Блюет шокира британската общественост с разкритията си за начина, по който са отглеждани болните деца у нас. ”90 минути неподправен ужас“ и ”свидетелство за абсолютната изолация от целия останал свят на децата в Могилино" са най-меките отзиви за филма на Запад.

Как филмът се прие в България и имаше ли последствия след излъчването му, четете в печатното издание на "168 часа".