Знаете ли защо е тъжно, че Долорес О'Райърдън умря внезапно на 46?

Защото жалим за младостта си.

Да, гласът ѝ беше наистина интересен, но, простете ми цинизма, малцина си спомнят дори името на албума, от който беше Zombie.

Но всички имаме някаква история с тази песен. А и с няколко други, които станаха популярни заради MTV.

Всички имаме приятели, които са на по 46, и скърбим за тая ужасяваща перспектива един ден някой от тях да почине внезапно.

И с тях да си отиде част от нас.

И с това да се озовем отново пред ужасяващата мисъл, че не знаем кога нишката на нашия живот може да бъде прекъсната.

Вчера през деня разказвах за моята детска страст по Ирландия и за това как вероятно това е единствената национална история, влязла толкова дълбоко в поп културата, и то именно през The Cranberries и U2.

В късния следобед дойде новината за внезапната смърт на Долорес.

Няма да споделям нейна песен.

Но ще споделя надеждата си да оценяваме не само известните актьори и музиканти, ами и близките ни, приятелите ни и хората, които ценим, приживе.

*От фейсбук