ПОВЕЧЕ от 15 000 германски военнопленници са работили по пътя и околностите на стария стадион "Уембли". През 1948 г. Лондон е домакин на олимпийските игри, а световната касапница е свила работната ръка с близо 2/3.

Министерството на труда на Англия решава да пренасочи усилията на пленените от Вермахта. От почистването на улиците на Лондон и големите градове, бившите германски войници започват да строят олимпийските обекти в столицата.

Първата част от програмата е изграждането на пътя към централния вход на Имперската арена. В деня на откриването на Игрите по него минава кралският кортеж. По-късно това е трасето на маратонското бягане.

Година преди олимпийските игри вестниците в Лондон пишат за използването на германците като работна ръка. Силно чувствителни на тема справедливост, англичаните първо питат защо германците все още са държани като пленници близо три години след капитулацията?

И защо държавата ползва онези методи, за които обвинява противниците си.Задават се въпроси, дали Великобритания не е нарушила Женевските споразумения, но правителството на Уинстън Чърчил отрича това.

Слата на джентълмена

Според справки от онези години, точно по това време германските военнопленници достигат цифрата 400 000. Работните площадки около "Уембли" са оградени с надписи, че на работещите там германци е забранено общуването с цивилното население. Под натиска на пресата и общественото мнение в края на 1947 г. на пленените войници е разрешено да влизат в традиционните английски пъбове, а една голяма част от тях са поканени в английски семейства, за да споделят Коледната вечеря.

За първите следвоенни олимпийски игри Германия не получава покана за участие в Лондон.