Точно преди 20 години по това време реших, че в България за мен няма бъдеще - в зоната на здрача между комунизма и Европа, тя изглеждаше обречена на вечна мизерия и безпътица - и се засилих да кандидатствам за чужди университети. През октомври, 1998 г., след ужасяващо усилие да получа виза, вече бях в Германия. Докато учех следях какво става тук, а и сам виждах промените при всяко прибиране.

През 2003 г. се върнах в България в деня след защитата на дипломната си, а след месец вече си бях намерил работа по специалността - никакви предложения не можеха да ме задържат да остана на Запад при положение, че и нуждите и възможностите тук бяха очевидни.

Никога не съм съжалявал за този избор - тази страна се разви страхотно в последните 20 години и съм убеден, че аз и хилядите други като мен, които избрахме да останем или да се върнем, сме основният мотор на това развитие.

През 2018 г. България ще председателства Съвета на Европа - ще оглави Клуба на богатите, създали предпоставките за човешкия прогрес и просперитет. Не, това не значи, че България сама ще взема някакви решения за ЕС. Но със сигурност ще бъде под светлината на прожекторите и ако действа умно може да извади много ползи.

Знам, че нямаме (и никога няма да имаме) перфектното правителство и ще има страшно много издънки, на които да се смеем - от качеството на английския и безумните опити да се хвалим с някакви митични постижения, до идиотски предложения за политики...

Обаче също така знам, че милионите решения, които всеки индивид взема, включително къде да си прекара почивката, къде да си инвестира парите, къде да закупи имот и т.н., зависят в огромна степен от репутацията на една страна. А тя зависи преди всичко от това какво говорят, пишат и споделят за нея собствените й граждани.

И точно затова в следващите 6 месеца смятам да НЕ се смея и да НЕ споделям негативна информация за България. Има страшно много добри новини, които заслужават повече внимание.

*Коментарът е от фейсбук