Диагнозата на психолозите: Хейтърите са комплексари, които се самоутвърждават, критикувайки звездите

Дълбоко нещастни хора, които живеят в ада на негативните емоции. Често боледуват и страдат непрекъснато, защото винаги има някой по-успял от тях

Хейтъри ли са българите? Това част от народопсихологията ли е, или е в резултат на негативни натрупвания от годините на прехода?

Критичните коментари на журналиста Петър Волгин и писателя Калин Терзийски по повод Григор Димитров отприщиха такъв вулкан, че самите те бяха изненадани от ефекта, който са произвели.

Единият разви теорията, че успехите на Григор въобще не ни засягат и с нищо няма да променят живота ни, а другият публично недоволстваше, че тенисистът получава милиони, а писателите - жълти стотинки.

Повод за изненадващото изригване бе, че Григор спечели турнира на АТП и посвети победата на България.

"Играя за страната си и се гордея, че съм българин", обяви третият в света пред Си Ен Ен.

Да критикуваш Григор точно тогава, е като

да се простреляш сам тежко в крака

Истината е, че тенисистът е свикнал с омразата. С нея той се сблъсква при всяко състезание за купата "Дейвис", когато отказва да играе за страната.

В подобни периоди никой не иска да чуе, че решението на екипа е взето в интерес на по-добрата подготовка, че кортовете не са подходящи с оглед следващи състезания на Григор и т.н. Нещо, което се прави и от звезди като Рафа Надал, Новак Джокович, Роджър Федерер и др., но сънародниците им въобще не се впечатляват от този факт.

За разлика от тях обаче Гришо всеки път трябва да се бори с омразата и с рефрена: "Как да уважаваш Григор, когато той не уважава страната си и българите?"

На въпрос дали целият този скандал е част от народопсихологията на българина, антропологът Харалан Александров бе категоричен пред "168 часа": "Не, не ги бъркайте, не смесвайте тези неща. Много често става дума за самозабравили се хора или псевдоинтелектуалци."

Журналистът Петър Волгин отказа коментар пред вестника: "Току-що се връщам от чужбина и съм затрупан с ангажименти."

Близки до него обясниха, че той не е човек, който ще се оправдава

или ще твърди, че не е разбран правилно.

"На тези, които го харесват, постът му за Григор изобщо не им направи впечатление, а тези, които не го харесват - изригнаха - обясни близък до журналиста. - Истината е, че Волгин винаги ще има своите фенове и критици, които яростно ще го мразят. Така че коментарите по случая са абсолютно излишни".

Обект на подобен хейт като Григор бе и Димитър Бербатов, но за разлика от тенисиста той не успя да преодолее обидите. Причината вероятно е в емблематичния мач между ЦСКА и "Левски" на 13 май 2000 г. Тогава Бербо е едва 19-годишен, но малшансът му е, че пропуска няколко чисти положения.

Агитката на червените буквално го помита с омразата си. Всички много добре знаят, че майка му Маргарита е на трибуните, за да гледа мача, но всички го псуват пред нея. Младежът си

тръгва разплакан

от стадиона

По-късно именно тази ненавист ще накара футболиста на "Манчестър Юнайтед" завинаги да се откаже от националния отбор. Въпреки многобройните опити на треньорите да върнат талантливия и интелигентен играч нито един от тях не успя.

По подобен начин хейтъри се опитаха да смажат и Христо Стоичков, но в негово лице откриха равностоен противник. Камата не само че не се огъна пред критиките и омразата, а напротив - те го амбицираха още повече. Ако някой го псуваше, нападателят го псуваше двойно повече и още по-цветисто, влизайки в световния информационен обмен.

Обект на невиждан хейт бе и най-успелият ни волейболист Матей Казийски. Заради неуредици във федерацията през 2012 г.

той напусна националния отбор със скандал,

което даде повод на завистниците му буквално да го смажат с омразата си. Той обаче не само че не се впечатли, а и с отбора си "Тренто" спечели всички възможни европейски и световни титли.

Горе-долу така реагира и примата на българската естрада Лили Иванова. При всеки нов нейн хит хейтъри я призовават да спре да пее, за да не се пребие на сцената, да си гледа старините и други подобни клишета. Тя обаче напук на всички продължава и все още няма български изпълнител, който да я стигне по доходи.

В същата ситуация е и най-успялата ни треньорка по художествена гимнастика Нешка Робева. Преди всяко състезание тя бе обвинявана, че изтезава гимнастичките, че ги държи гладни и други подобни. Нейният отговор бяха бляскавите победи на златното поколение състезателки, които едва ли някога ще бъдат надминати.

Каква е причината българинът да мрази най-талантливите и успелите си сънародници? Завист, омраза или всичко е част от балканския ни манталитет, където най-важното е на Вуте да му е зле?

"В случая това не е някаква национална черта и не може цяла нация да се приравнява с подобна характеристика - коментира пред "168 часа" психологът Моника Балаян. - Критиката може да е градивна и деструктивна.

При втората винаги някой иска да се самоутвърди с едно тайно послание:

"Аз в нещо съм

по-добър, по-умен..."

"Но когато се критикуват талантливи и известни хора, има и още един мотив - някой иска да се приобщи към славата на съответната звезда - коментира Балаян. - Спомнете си убиеца на Джон Ленън, който стреля срещу него, само за да стане известен. В случая имаше физическа разправа, докато злобната критика е чисто психологическа. Няма никакви други мотиви."

Според Балаян при деструктивната критика мотивът винаги е завистта, която е показател, че съответният човек няма никакво самочувствие.

"В масовия случай някой се опитва да си го повиши за сметка на унижението на другия", казва тя.

"Когато човек завижда, преживява истински ад

- това е страдание, мъчение, безпокойство, всички тези емоции буквално съсипват тялото - категорична е психоложката. - Неслучайно хейтърите и критикуващите боледуват много повече, те са много по-нещастни и като цяло са комплексари. Причината е, че винаги ще има хора, които ще са по-успели и по-добре от тях."

Според нея щастливите никога не търсят негативи.

Дали незаслужената завист и омраза са национални черти, четете в хартиеното издание.