Корекции човек си прави, когато е най-нещастен, когато се чувства най-нежелан, неоценен или незабележим. Или поне аз съм била в едно от тези състояния.

Гледайки 9 години назад във времето, така си обяснявам глупостта с пластиките си... Търсила съм нещо, което никога не е съществувало и наивно съм вярвала, че чифт нови гърди ще променят реалността ми. Самочувствие с тях не се придобива, то идва едва когато оставиш следа. Творческа или професионална.

Възможно е и течението да ме е понесло, но не това е била конкретната причина. Липсата на любов ни тласка към външното подражание на идолите, пък било то и на американските плейбой зайчета в даден момент.

Вчера, в блиц интервю ме попитаха дали не съм се замисляла за корица на мъжко списание, сякаш това е покоряване на връх в личното ти израстване и отговорих, че преди 11 години вече съм била, за мое съжаление днес... И то без да драпам със зъби и нокти за нея, поканиха ме след първата ми поява на екран.

Та така де, в онова объркано мое младежко време се сещам за още една безумица... Имаше няколко марки, с които богатите се обличахме - Долче и Габана, Фере, Кавали - плочките бяха билет за прием в обществото на "гъзарите". Хм, сещате се нали? Същото е като с днешните парцалки на Филип Плейн, екстеншъните, филърите, острия маникюр на ръце, неспособни дори да напишат името си правилно.

Грубо ли се изразих? Благодаря! Това беше и целта. Истината не винаги означава живот в розово, въпреки скъпите очила на Диор.

Всичко с времето си, казват старите хора. Това важи и за бръчките ми. Именно те показват миговете на щастие, следите от усмивки и сълзи.

Не се сърдя на момичета, които се опитват да приличат на мен. Не обвинявам и хората, копиращи стила ми на писане, начин на изразяване и на работа... Но не съм и щастлива. Индивидуалността е вратата към успеха, а пък и аз не винаги съм перфектна - понякога допускам грешки, бързам, забравям, закъснявам, ходя по пижама до магазина, връзвам косата си на лайно и изобщо не ме е срам от това. Идеални са само восъчните статуи в Музея на Мадам Тюсо.

Защо написах всичко това ли? За да ви накарам да бъдете една идея по-самоуверени и вярващи в себе си.

Подкрепям българските дизайнери и се обличам в техните дрехи по една единствена причина - възхищавам се на смелостта им да изразяват себе си (изключвам крадците на чужди модели или доставчиците от Китай).

И поздравявам сега Anton Uzunov!

Браво, момче! Още си спомням как стояхме в бекстейджа на Sofia Fashion Week 2016 и ти казах да последваш мечтата си, да бъдеш личност, защото има едно нещо, което никой не може да отнеме от твореца - таланта. Дерзай!

*Калина Паскалева във фейсбук