Към 5 часа след обяд на 5 януари 1934 г. при полицейския следовател Александров от девети участък в столицата пристига 29 годишният Минчо Минчев, от Дупница, работник-кожар във фабриката на Вангел Сечков.

Двамата очевидно се познават, затова следователят го посреща усмихнат, без да подозира какво ще му сервира гостът. "Убих жена си!" неочаквано заявява кожарят, след като затваря вратата на кабинета.

Изненадата е пълна. В първия момент полицаят не реагира. Едва след минута тишина Александров осмисля думите на гостенина. Следва още известно време тягостно мълчание, докато ченгето реши какво да предприеме. После с безлична любезност поканва Минчев да седне и да разкаже за случилото се. Съпругът-убиец сяда и с безразличието на обречен започва да реди тъжната история на своя семеен живот.

Преди девет години се оженил за 18-годишната Неда от дупнишко село. Запознали се в града и се залюбили. Минчо ходил на село да я иска за жена, но родителите избягала при любимия си

За да поставят родителите пред свършен факт, младите отишли в Кюстендил, където се венчали.

Минчо изтеглил влоговете си от дупнишката кооперация за цървули и решил да започне дребен бизнес, за да издържа семейството си. Минчев наел заедно с баджанака си бюфета на гара Своге. Понеже бил плътно ангажиран с работата, не му оставало много време за семейството. Още тогава забелязал, че жена му шава, но не обърнал сериозно внимание.

След известно време се преместили в Дупница. Само месец по-късно младата съпруга Неда завързала любовни отношения с местен подофицер и не след дълго избягала с него в Пловдив, а оттам в София. Минчо тръгнал да я търси. Минал през много перипетии, но накрая хванал дирята на невярната съпруга.

Дошъл в столицата и се настанил на квартира в Малашевци. След като се срещал няколко пъти с жена си, накрая я убедил да се върне при него, простил Двамата заживели в Малашевци и останали две години. Неда,

макар и да кръшкала

нямала сериозни основания да напусне мъжа си. През 1931 г. Минчо наел отново с баджанака си бюфет. Този път на гара Левски. Преместил се там да живее с жена си и двете си деца. На новата работа обаче го чакали нови изненади.

Малко след пристигането им в градчето Неда се влюбила в чиновник на гарата. След известен период на мирно съвместно съществуване отношенията между съпрузите отново се изострили. В редките случаи, когато се прибирала вкъщи, Неда високомерно отблъсквала законния си съпруг. Обиждала го, че е много прост и недодялан. Семейните проблеми се отразявали лошо на Минчо. В малкото провинциално градче те бързо станали достояние на цялата общественост. Съпругът решил отново да смени местожителството, за да откъсне жена си от любовника но няколко дни по-късно

Неда отново напуснала мъжа си. Минчо се досетил, че чиновникът от гара Левски е дошъл в столицата, тъй като за толкова кратко време жена му не би могла да си хване ново гадже.

Няколко дни по-късно измаменият съпруг забелязал жена си в града и я проследил до една къща на улица "Царибродска". Обадил се в полицията. Вечерта ченгетата пристигнали в къщата заедно с Минчо и набарали съпругата му с чиновника от гара Левски. Пред полицаите Неда заявила, че прави всичко това, за да накара мъжа си да поиска развод. На любовниците бил съставен акт за конкубинат (незаконно съжителство), а чиновникът бил принуден

да се върне в родния си град

След тази случка Неда няколко пъти се връщала при Минчо, искала му пари и храна и пак го напускала. Веднъж дори му казала: "Карай Минчо, както си знаеш, аз също ще карам, както си знам."

Последната седмица от живота на Неда била много драматична. На Нова година двамата съпрузи се видели, обядвали заедно и тя обещала да се върне още същата вечер, но не се появила.

В деня преди убийството Минчо и Неда пак се срещнали и вечеряли заедно. Съпругът за пореден път простил на жена си и я поканил вкъщи, но Неда отново не дошла. На 5 януари двамата отново се видели и обядвали заедно. После отишли в дома на Минчо на булевард "Сливница". Там се завързала

ожесточена словесна престрелка

Съпругът обвинил жена си, че е непоправима. Със същата настървеност тя му отвърнала, че ще живее, както намери за добре. Усещайки, че няма никакъв шанс да запази семейството си, Минчо спонтанно решил да убие жена си. Той нарочно пуснал кибрита, който държал, на пода и помолил Неда да му го подаде. Когато тя се навела, рогоносецът извадил револвера и я гръмнал в главата. Жената се строполила с лице към пода и издъхнала моментално. Минчо почувствал облекчение. Заключил квартирата и тръгнал да се предаде на прокурора, но понеже не го намерил, отишъл в девети участък при своя познат следовател Александров.

След трогателния разказ Минчо е арестуван. Ченгетата отиват на местопрестъплението и извършват оглед. Съпругът-убиец улеснява максимално следствието, което не се проточва прекалено дълго. Изправен пред съда, той признава всичко. Призованите свидетели го описват като честен, трудолюбив и отдаден на семейството. Убитата съпруга е сравнена с дявола. Цялата вина за случилото се е прехвърлена от болната глава на здравата. Престъпникът получава

скромните две години затвор

за убийство, извършено в раздразнено състояние, предизвикано от потърпевшия.

Никой не си задава въпроса какво кара убитата да бяга от мъжа си и никой не изказва възмущение от коварната жестокост на престъпника. Правосъдието почти оневинява убиеца и това не е единственият подобен случай, а е доста често срещан криминален сюжет по онова време. Така Темида косвено и несъзнателно поощрява домашното насилие и убийствата заради изневяра.

Коварна двойственост

В нашето общество най-страшното място е зад стените на дома.

Битовата престъпност винаги е заемала водещо място в работата на криминалистите. В отношението си към нея българинът проявява една доста коварна двойственост. От една страна, той следи под лупа какво става в чуждата паница и налива масло в огъня, когато забележи нещо неестествено. От друга страна обаче, когато стане напечено, бяга от отговорност с оправданието, че това, което става в семейството, си е вътрешна работа.

Най-често тежките битови конфликти се разиграват между съпрузи, които очевидно не са един за друг, а сред причините за семейните драми на първо място се откроява изневярата. Колкото и да се цивилизова, нашенецът не може да свикне с мисълта, че да разлюбиш някого, е съвсем нормално. Затова, когато се стигне до раздяла, той предпочита да се бори на живот и смърт за онова, което е загубил безвъзвратно, вместо да се отърси бързо от болезнената зависимост и да се впусне в ново любовно приключение.