Недъгави бебета се раждат край корейския ядрен полигон
Горите в долината са унищожени, а кладенците пресъхват след последния взрив
Крият в бункери само семействата на военнослужещите, на населението не съобщават кога ще е новият опит
Районът, където се извършват опитите с ядрено оръжие на северна Корея, е превърнат в пустош и в нея се раждат деца с недъзи. Около 80% от дърветата в околността са унищожени, а кладенците пресъхнаха след последния ядрен взрив през септември, твърдят 21 бегълци от долината Килджу, провинция Хамгьон Пукто.
Там се намира полигонът Пунгери, където през септември бе възпламенен шестият и най-мощен досега севернокорейски ядрен заряд. Бившите поданици на Ким са били интервюирани от Изследователското сдружение за бъдещето на Северна Корея.
“Преживях два ядрени опита
през 2006 и 2009 г. Само семействата на военослужещите бяха евакуирани в подземни бункери. Обикновените хора не знаеха нищо за опитите”, казва пред корейското издание “Чозун Илбо” беглец от района на ядрения полигон, напуснал държавата на Ким Чен Ун през 2010 г.
“Говорих по телефона с близки на семейството ми, които останаха там. Казват, че всички кладенци са пресъхнали след шестия ядрен опит.”
Друг бивш поданик твърди, че тогава земята се е разтресла, всичко наоколо е станало пустош, а новородените били с недъзи. “Чух от мои роднини в Килджу, че в болницата там се раждат бебета с малформации”, казва той и допълва пред “Чозун Илбо”, че местните хора се страхуват от радиоактивното замърсяване, но нищо не могат да направят.
Други източници твърдят, че на жителите на Килджу било забранено да се преглеждат в болници в Пхенян след последния ядрен тест. Всеки, дръзнал да се качи на влака, за да опита да премине в Южна Корея с проби от почвата, водата или растенията, бива арестуван и изпращан в затворнически лагер.
Сателитни снимки показват, че полигонът, на който се провеждат подземни ядрени опити, е разположен в дълбока долина в планинска местност до угасналия вулкан Пектусан (Байтоушан). На 10–12 км от него има трудово-поправителен лагер. Кадрите показват, че той е действащ и в момента.
Пунгери е най-големият
опитен полигон
за ядрено оръжие на територията на КНДР. На него се провеждат подземни ядрени тестове. Разстоянието от това място до Японско море е 65 км, до Китайса около 55 км. Тук крак на чужденец не може да стъпи, поради което данните се получават само от сателитни снимки.
Британският в. “Телеграф” твърди, че
сеизмичната активност
нараства опасно
заради тестовете. Колебанията на земната кора, засечени в Южна Корея при първия взрив през 2006 г., са били 3,9 бала, след което непрекъснато се увеличават. При втория взрив през 2009 г. достигат 4,4 бала. На 12 февруари 2013 г. е третият опит, който създава трус със сила около 5 бала.
Какво виждат от специална площадка за наблюдение, управлявана от Университета “Джон Хопкинс” в Мериленд, четете в хартиеното издание.
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега
-
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук, щеше да има много статуси, които гласят: „По турско време бяхме по-добре. Имаше сигурност, хлябът струваше само 2 гроша, децата ни се изучиха