Той е най-загадъчният депутат - обвиняват го, че е едновременно американофил и русофил

Живее като заможен човек, казват, че кара нови автомобили и държи на модните тенденции

Скандалният професор Иво Христов, който обяви, че 80% от българите са дебили, е една от най-загадъчните фигури в парламента. И до днес колегите му депутати гадаят дали е русофил или американофил, дали е ляв или десен, а социологът умело се възползва от това, като продължава да провокира, запазвайки си правото да говори само това, което мисли. За разлика от повечето си колеги, принудени да развиват партийните тези.

Причините за загадъчния му ореол са няколко. Христов е роден през 1966 г. в Киев, но завършва право в Софийския университет. Интересите му в юридическите науки и социологията предопределят специализацията му в Международния институт по право във Вашингтон през 2000 г.

Две години по-късно той е поканен в Московската школа за политически изследвания, което тотално обърква привържениците и противниците му.

Година по-късно, през 2003 г., защитава дисертация, в която сравнява България и Западна Европа, след което заминава на специализации в Италия и Австрия. Първо в университета в Урбино, а по-късно и във виенския Нойвалдег институт.

Съвсем естествено професорът говори няколко езика, с лекота чете западна литература и

без проблем се включва в

различни проекти

- независимо дали в тях преобладават леви или десни фондации, казват познатите му.

Вероятно именно тази независимост го превърна в неизменен сътрудник на правните комисии на четири парламента - от 38-ия до 41-ия. Което показва, че се ползваше с доверието както на десни, така и на леви мнозинства.

В резултат на всичко това привържениците и противниците му са тотално объркани и това личи най-вече в хилядите коментари по повод "дебилския скандал". Те са толкова полярни, че човек с право би се запитал дали се отнасят за един и същи човек.

Поддръжниците на Иво Христов са категорични - "човекът каза истината,

очевидно сме такива,

след като 28 години избираме подобни политици". Има и по-суховати бележки от типа "Който се смята за дебил, нека се обижда" и "Професоре, разумните хора ви разбраха правилно". Други са типични за фанатизираните фенове: "За мен е чест да ме представлява такъв човек". Някои във възторга си стигат дотам, че сравняват депутата с Иван Вазов и Христо Ботев. Според тях той е съвременен будител, който казва истини, от които всички ги боли. Стигна се дотам, че част от подкрепящите го се отделиха в група "20-те процента".

Критиките обаче са доста по-интересни и затвърждават мистичния ореол на юриста социолог. По-клишираните са от типа, че юристът също е част от 80-те процента дебили. Други започват да ровят в миналото му и стигат до извода, че виновна за всичко е червената номенклатура, която му е дала професорската титла. Дребна подробност е, че тя му е присъдена доста след 2000 година, но това едва ли има значение за противниците му.

Според приятелите на Иво Христов причината за всичко това е, че той общува и работи с еднаква лекота както с американски фондации, така и с русофилски. Въпреки тази отвореност както на Запад, така и на Изток напоследък доста задълбочено

изследвал ефектите от Евразийския проект

и доколко той може да се реализира.

Според познатите на Иво Христов професорът живее като един доста заможен човек.

"Винаги кара нови автомобили - твърди близък до него. - Държи да е облечен елегантно. Умен е, добре възпитан, отделя на събеседника си достатъчно време само ако му е интересно, ако не е - просто го пресича и си тръгва. Така напусна и работата си като експерт към правната комисия - каза, че не е съгласен с някакво твърдение, и без да му мигне окото, напусна."

Според близки до Христов изобщо не е ясно дали по-високият му стандарт се дължи на множеството проекти, в които участва, или това е благодарение на съпругата му или на някакъв семеен бизнес. "168 часа" не успя да провери доколко това е вярно. Вестникът на няколко пъти опита да разговаря с Иво Христов, но

той любезно отклоняваше поканата,

докато накрая предложи разговорът да се проведе следващата седмица.

Възможно е това да е някаква партийна директива, защото дори приятелите на Христов в БСП отказаха да говорят за него с имената си.

Според тях ръководството на червените винаги е под напрежение, когато му предстоят медийни изяви, защото той си има собствено мнение по всички въпроси. Отделно никой на "Позитано" 20 не смее да му каже какво да говори.

"Професорът спечели страшно много привърженици в Пловдив именно с маниера си да казва точно каквото мисли - обясни близък до него. - Благодарение на него БСП набра много нови привърженици в града, на които им харесва да слушат тезите на Христов, че живеем в тресавище. Освен това той има самочувствието на достатъчно ерудиран човек, който по линия на международните си проекти разполага с много информация. Затова

няма сила, която

да го принуди

да развива пред медиите партийни тези или опорни точки."

Мистерията около професора се задълбочи още повече, когато в разгара на "дебилския скандал" публично го защити и партийният му враг - вицепремиерът Валери Симеонов.

Какви бяха аргументите и какви са тезите на професора пред кръга "Сигурност", четете в хартиеното издание.