“Едно утро - пише очевидец - намериха Даскала изстинал в една скромна хотелиерска стая. Той беше престанал да диша и да гълта километри.” Под мишницата стискал куп вчерашни вестници.

Вестниците нямаше да ги има без вестникопродавците. Легендарно име в това неблагодарно препитание е Димитър Тодоров, наречен Даскала. Неговата кончина е като на Гюро Михайлов. Издъхва на пост със свитък вестници под мишница.

Висок, сериозен, със засукани мустаци, с бяла риза и китка на бутониерата. На гърдите му свети съзвездие от ордени и медали, непоклатими свидетелства за заслуги към отечеството и света. Уникалното при Даскала е, че рекламира периодиката в мерена реч. Влиза в кафене “Панах” в София, вдига ритуално бастона и декламира:

Господин Чудомир,

земи си “Пряпорец”

и “Мир”,

та да видиш келепир.

Маршрутът на Даскала минава през “България” и “Цар Освободител”. После продължава през любимия на Алеко Константинов “Дълбок зимник”, за да кривне към “Широката механа”, предпочитана от Кирил Христов. Негова щабквартира е бирарията “Батенберг”, в която си пие питието Димчо Дебелянов. Тук се обръща към клиентелата:

Купи вестника днес

да прочетеш, че

султанът страда

от бес.

“В тази бирария - завижда му конкуренцията - монополист беше прочутият вестникопродавец Даскала, забележителен с три неща: накичен бе с всевъзможни тенекиени, железни и мукавени значки; гласът му звучеше като ерихонска тръба - колкото метален, толкова и дрезгав; опитваше се да придаде стихотворен ритъм на провикванията си...”

Не “значки”, а автентични ордени и медали красят пардесюто на Димитър Даскала. Колекцията е от всички европейски държави с изключение на Белгия. Там крал Алберт се разсейва и пропуска да прати декорация. Подсещат го какво трябва да стори и един ден Даскала става кавалер на масивно отличие във формата на корона.

Смирненски отразява събитието: “По средата на улицата, окачил на гърдите си новата 3-килограмна пиринчена корона, прегърбен под бремето на милионите си рими, върви всепознатият Димитър Даскала, мъдрият шеф на вестникопродавците.”

Каква е връзката на Даскала с кокетките, какво се случва през 1924 и 1928 г. в живота му, четете в хартиеното издание на в. "Здраве без лекарства".