Грозен фалшификат е, че Червената армия е спасила българските евреи. Тъкмо обратното! Докато ние се опитваме да ги отървем от лагерите на смъртта, ни бомбардират със съветски бомби. Този факт е останал в сянката на историята.

През Втората световна война България не воюва със СССР. Изпращаме само един санитарен влак, в който се лекуват и тамошни партизани. Дипломатическите отношения са запазени, братушките имат легация в София и консулство във Варна. Оказва се обаче, че

варненското

консулство

е терористично

гнездо

Полицията има сведения за складирани автоматични пушки. На 15 септември 1942 г. иска разрешение да влезе и провери. Ония два часа протакат и нашите влизат със сила.

“Консулството - пише премиерът Богдан Филов - в това време е било обградено с полиция, но все пак за тези два часа е имало време да се укрият или унищожат някои неща. На горния етаж имало една стая, чиито стени били облицовани със стоманени плочи, а вратата била като на каса. Тя също била разбита и в това време се подал един от чиновниците с два пистолета в ръце. Бил веднага обезоръжен.”

Пушки не са намерени. Открити са 3 килограма взрив, радиопредавател, филми с шифър, план на укрепленията на Варна и списък на шпионите.

Каквото успели,

дипломатите

изгорили в

стоманената стая

На другия ден посланикът Александър Лавришчев протестира пред Филов. “Извършено било едно хулиганско нападение на консулството, при което полицията действала по най-груб и безобразен начин, като била чиновниците, взела им парите, направила обиск в тяхно отсъствие и пр.”, предава жалбата му той.

От своя страна министър-председателят също протестира. На 13 септември през нощта са хвърлени бомби над Русе, Горна Оряховица, Стара Загора и Казанлък. Самолетите са на англо-американците, но бомбите са съветски. Върху отломките има чук и сърп и кирилските букви П, И, Г.

Лавришчев си измива ръцете с германска провокация. “Ето хора, които на черното викат бяло”, чуди се Филов.

По това време

у нас има

Закон за защита

на нацията

“Законът за защита на нацията - коментира го тогавашният юрист Константин Кацаров - въпреки заглавието си, което трябваше да оправдае целта с интересите, респективно със “защитата” на българската нация, беше покушение срещу едно малко и мирно малцинство, което бе споделяло съдбата на българите в продължение на близо 5 века.”

“Повечето търговски магазини в центъра на София се държаха от евреи - продължава съвременникът. - Но голямото мнозинство от българските евреи водеше дребно и скромно, даже бедно съществувание, което не пречеше никому, не смущаваше с нищо живота на останалите съграждани. Цялата улица “Лавеле” между “Алабинска” и бул. “Стамболийски” беше изпълнена със съвършено малки дюкянчета, в които почти изключително евреи - дребни занаятчии сарачи - обслужваха цялата селска софийска околия с опинци.”

“Океанът на

чорапите" бил

до Софийската

синагога

Там правели спектакъл две еврейчета. Хвърляли чорапи във въздуха и викали: “Чорапи, едно земаш, друго без пари… Има, има, океан чорапи!”

Срещу “двете еврейчета”, както остават в историята, е срамният Закон за защита на нацията. Не може да бъдат осиновени от българи и не са български поданици. Нямат избирателни права, не са за общински и други служби. В армията са трудоваци, но нацистите протестират и срещу това право.

“Германците били недоволни, че сме допуснали евреите в трудовите войски. Ако това продължавало, техните трудови войски щели да прекъснат приятелските си връзки с нашите”, отбелязва Филов.

Дора Габе

под ударите

на закона

На 27 март 1942 г. Народното събрание отхвърля предложение да се освободят от санкциите на закона Дора Габе, Юлия Малинова и Йосиф Фаденхехт. Тримата са с еврейски корени.

Малинова е вдовица на бележития държавник Александър Малинов, а Фаденхехт е професор по право. Той възкликва:

“Да, по баща произходът ми е еврейски, но баща ми е живял покръстен в България. А защо ще преследват мен? Та аз съм се родил и живял в България като християнин и българин, споделям живота си със съпруга българка, сам не познавам даже същността на еврейството. Работил съм, радвал съм се и съм страдал в България и с българите. Защо ме пращат сега при евреите?”

Цар Борис

и крал Джордж

спасяват 4500

в Палестина

Този случай е осветлен от акад. Илчо Димитров, който черпи сведения от един лекар. В неговия дом цар Борис III се срещнал с еврейски равин, пристигнал от Турция. Равинът коленичил пред царя: “Ваше Величество, в ръцете Ви е съдбата на моите братя!”

После му подал плик с герба на английския крал Джордж VI. “По този начин - пише академикът - вероятно се стига до уговорката чрез швейцарската легация в София да се изселят в Палестина четири хиляди деца и 500 възрастни.”

Борис мисли и за новоосвободените земи. “Има ли много евреи в Македония?” попитал през 1943 г. ген. Васил Бойдев и наредил: “Не им препятствайте да се изселват в Албания! Нека минават границата, без да се вдига шум за това…”

Протестът

на народните

представители

През февруари 1943 г. е подписано тайно споразумение с Третия райх за депортация на 20 000 евреи от старите и новите предели на отечеството. На 19 март Богдан Филов хроникира в дневника си:

“Тази сутрин получих едно изложение по еврейския въпрос от Д. Пешев, подписано от 43 народни представители, макар Пешев снощи по моя молба да беше обещал на Калфов да не ми го изпраща, преди да говори с мене. Това е голяма демонстрация, която ще има последствие.”

Последствията са няколко… В голямата си част депортацията е осуетена. Димитър Пешев е свален от поста подпредседател на парламента. Народният съд му дава 15 години затвор за “фашистка дейност и антисемитизъм”.

Трибуналът заседава под дулата на Червената армия, която претендира да е спасителка на българските евреи.