• Високите цени спъват експорта
• Ако фирмите инвестират в мощности, живителната течност ще стане новото злато
• Изворите у нас са с уникални качества и изключително чисти

Както арабските шейхове лежат върху нефт, така ние имаме невероятни природни запаси от минерална вода, от която България би могла да печели между 21 и 37 милиарда лева годишно (в зависимост от това дали се продава в малки, или големи бутилки).

Това е повече от една трета от брутния вътрешен продукт на страната, който за 2016 г. е около 94 млрд. лв.

Газим милиарди левове, а не се възползваме от богатството си, защото фирмите не инвестират в нови мощности, които да направят себестойността на разхлаждащата напитка по-ниска от тази на световноизвестните марки. "Конкуренция с "Евиан" и "Сан Бенедето" не можем да бъдем, те са утвърдени в световен мащаб. Единственото, което е възможно, е да се намалят разходите за добив и бутилиране,

така че да предложим

по-ниска цена

на партньорите", коментира шеф на една от големите фирми в този бизнес пред "168 часа".

Като състав например трънската вода е същата като "Евиан" и тя би се възприела добре от почитателите на реномираната френска марка. Но в България имаме невероятни запаси от живителна течност, която извира от дълбоко и е много чиста като химичен състав, а освен това е слабо минерализирана.

У нас всяка секунда бликат по 5000 литра

минерална вода, от които се усвояват едва 3,45 литра на секунда. Тоест 108 799 200 годишно вместо потенциално възможните 157 680 000 000 литра.

Не е ясно по каква причина държавата и общините не използват останалите богатства и те се пропиляват.

Засега няма български минерални води на чуждите пазари, въпреки че по качества те не отстъпват на реномираните.

Специалисти твърдят, че най-търсени са бутилките от 0,5 и 1,5 литра. Цената, на която можем да ги продаваме при сегашните мощности на фирмите, е съответно по 15 и 20 евроцента. Докато италианските води от познатата навсякъде марка "Сан Бенедето" се изнасят с цена 6 евроцента за малка бутилка от 0,5 л и 10 евроцента за голяма.

Най-изгоден е транспортът на българска вода до съседните страни - Гърция, Турция, Румъния и Сърбия. Русия е затворен пазар. Тя е защитила собствените си компании чрез въвеждане на мита за чуждите.

В Арабския свят най-пробивна е Италия

със своите известни марки и с ниската си цена. Но заради пустинята и големите горещини там има нужда винаги от освежаваща напитка.

За износ в САЩ транспортът е скъп, но пък там рядко ползват минерална или изворна вода, потребителите предпочитат основно трапезни води. Така че

ако българските компании се преборят с конкуренцията

на другите марки, може да стигнат и до този голям пазар.

Всъщност неспособността да изнесем ценната напитка е главната причина да използваме едва 0,007% от общите запаси на минерална вода в страната, а сме на едно от челните места в света по ресурси.

Българските извори са разнообразни по химичен състав, температура и свойства.

102 от находищата са изключителна държавна собственост и се експлоатират, а общо у нас има над 600 водоизточника. По-богата на извори е Южна България в сравнение със Северна.

Германия, която е много по-голяма, има 841 извора, Италия - 422,

Испания има доста по-малко от нас - 150, Великобритания - само 97, а Франция - 73. Данните са на експертите инж. Лилия Владева и инж. Милчо Бошев.

По времето на премиерстването на Симеон Сакскобругготски инженер от Велико Търново му предлагаше България да изнася минерална вода към Кувейт, като се изгради водопровод под Средиземно море, който да стигне до богатата държава в Персийския залив, а оттам да има тръбопровод, по който арабите да ни се отплащат с петрол. Проектът така и не бе реализиран.

Още от древността по нашите земи е имало прочути курорти с питейна и използвана за лечение вода - Сердика (София), Одесос (Варна), Диоклецианополис (Хисаря), Германея (Сапарева баня), Пауталия (Кюстендил), Медека (Вършец).

Българските минерални води извират от дълбоко, заради което качествата им не се променят от метеорологичните условия (дъжд, сняг, вятър), имат постоянен физикохимичен състав и чиста микробиология. Температурата им е

от 20 до 80 градуса по Целзий, а в Сапарева баня даже 103 градуса

Те имат минерални съставки, които в определени концентрации оказват благоприятно въздействие върху организма.

За да се пие една минерална вода, трябва да се провери дали не е замърсена от неорганичните съединения на азота - нитрати, нитрити и амоний, смята експертът инж. Лилия Владева. Според нея натуралната минерална вода не съдържа тези съставки.

Три са видовете води, които се предлагат на пазара - натурална минерална, изворна и трапезна.

Разликата е, че първата извира дълбоко от земята, има по-висока температура (в страната има находища с течност, нагрята до 80 градуса) и

е позволено да бъде обработвана с въздух, ако в нея има сероводород, арсен, манган или желязо.

Изворната също е от подземен източник, но с по-ниска температура - до 20 градуса, и се бутилира направо. Освен това и минерализацията е по-слаба - до 150-200 милиграма на литър.

Трапезните води често са хлорирани, може да са от повърхностен водоизточник, но обработени и филтрирани.

Два са показателите, които трябва да следим, когато купуваме минерална вода за пиене. Единият е общата минерализация. Тя трябва да бъде под 500 милиграма на литър. Другият фактор е съдържанието на флуорид. Изключително важно е да бъде балансирано. Той не трябва нито да е повече, нито по-малко от необходимото.

Допустимото за ежедневна употреба е под 1,5 милиграма на литър. Тези, които надхвърлят това количество, са подходящи за пиене до две седмици, след което трябва да се сменят с вода с по-ниско съдържание на този елемент.

80% от BG водите са с минерализация под 1 грам на литър,

а 50% - с под половин грам за литър. Това ги прави подходящи за пиене всеки ден.

На Запад има по-голям процент находища с по-висока минерализация. Нашите води са бедни на калций и затова са по-меки. Но по нищо не отстъпват на реномираните "Евиан" и "Перие".