Конкурентни фирми влязоха в жестока битка за бизнеса с минералната и изворната вода в България. Страната ни е една от най-богатите в Европа на ценната течност. У нас се намират 45% от всички европейски находища (за качествата и характеристиките на различните находища у нас четете тук.).

Потреблението на живителната напитка непрекъснато се увеличава.

При нарастващия интерес не е изненада, че част от компаниите искат да променят тотално правилата и да завладеят пазара.

Лобистка разпоредба в този дух дори вече беше приета от депутатите на първо четене в Закона за храните. Тя гласи, че всички бутилки с безцветната течност трябва да съдържат името на извора, а не на търговската марка на фирмата, която ги бутилира.

Тоест известните ни брандове ще бъдат задължени да сменят надписите, с които сме свикнали от години.

Ако се приеме и на второ четене, ще виждаме нищо незначещите за широката публика имена “Домуз дере”, “Сярна баня”, “Стублата”. Промяната би ощетилва дългогодишните концесонери, които са вложили десетки милиони в популяризиране на марките си.

Това не е първият, а третият опит на определени среди от 2014 г. насам да прокарат нормативни текстове в тази посока. Преименуването не просто ще предизвика хаос за бутилиращите компании, за да пренастроят бизнеса си, но ще обърка и обикновените потребители. Всеки вече има нагласа каква вода предпочита да пие за освежаване в ежедневието, при спортни тренировки или за лечение.

В крайна сметка очевидно приходите ще се пренасочат от наложените на пазара дружества към други, по-неизвестни в тази индустрия.

Печалбата на последните ще се увеличи “служебно”

- без да вложат много средства за подобряване на процеса и без да положат големи усилия за привличане на клиенти.

“Несъстоятелни са твърденията, че малка компания като моята може да въздейства върху закона. Освен това в него е преписана директивата на ЕС. И в момента действа наредба за бутилираните води, която гласи същото, което ще приеме и законът. Няма промяна в наименуването, но за хората е важно да ги има географското място, името на извора, мястото на експлоатация. Не се забранява да се напише и търговската марка”, заяви Васил Стоименов от "Балдаран".

След приемането на нормативния акт популярните марки за освежаване трябва да се преименуват като например "Девин" и "Балдаран". Двете заедно експлоатират находището от едно и също съоръжение. Разликата е в използваните технологии за добив и пречистване на ценната течност.

Голяма част от бизнеса в тази област се противопостави на замяната на името на бранда с това на извора.

"Чрез търговската марка всеки продукт става ясно различим от останалите. На етикета е допълнено името на находището и мястото на бутилиране, видът, характеристиките и аналитичният състав на водата.

Търговското наименование

е и сред най-ценните активи на компаниите, бутилиращи вода. Пазарният успех зависи от ефективното управление на бранда, който изгражда дълготрайна емоционална връзка между потребителя и компанията производител, и неговата уникалност следва да бъде адекватно защитена", смятат в Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България (АПБНБ). В нея членуват 2/3 от компаниите в бранша.

Изпълнителният й директор Жана Величкова смята, че буквалното прилагане на текста е в услуга на една-единствена фирма - "Балдаран спрингс". Големият печеливш от промяната на правилата в бранша би бил собственикът й Васил Стоименов, който е заместник-председател на алтернативната професионална организация Съюз на безалкохолната промишленост в България. Той дълги години е работил в "Девин", но след като продава акциите си през 2006 г., започва опитите си да предизвика промяна в закона.

По-известната компания е вложила много средства през годините за инвестиции, подобрения, направила е разчети и занапред. Планирала е наемането на работна ръка. Направила е много, за да наложи марката и да спечели клиенти и сега ще трябва да отдели още, за да се ориентират потребителите. Промяната в навиците на хората, че марката вече е друга, не става за един ден, една седмица или дори една година. Уж компромисното решение, че надписът "Девин" ще може да остане с по-малки букви,

също крие рискове за компанията

При излъчване на реклама на очи ще се набива не класическото име, а по-едрото заглавие на извора.

Резултатът ще е, че по-неизвестната фирма, бутилираща от същото находище, ще бъде популяризирана, без да отдели инвестиции. А според Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България (АПБНБ) не е ясно дали всички дружества, които работят на едно и също находище, ще спазват еднакво стриктно хигиенните изисквания.

При евентуално замърсяване няма да е ясно коя от тях го е направила. А при проблем потърпевшият няма да знае кое дружество да държи отговорно.

Организацията дава конкретни примери и как в текстовете от закона е залегнало становището на алтернативната професионална група.

"Името на извора е от съществено значение за потребителите, които свързват характеристиките на конкретната изворна вода с наименованието на извора", пише в свое становище по въпроса УС на алтернативната асоциация. Дали е случайност, че такъв е и текстът в закона? Според АПБНБ предложеният регламент на достъп до извор противоречи на Закона за водите, където бутилировачите получават разрешителни за достъп до ресурс. Това противоречи и на европейското право.

От текста е отпаднала и съществуващата процедура по признаване на изворните води. Каквото е желанието на алтернативния Съюз на безалкохолната промишленост в България (СБПБ). Мотивът е, че така се премахва административната тежест върху бизнеса, но бюрокрацията в случая не е проблем, защото става дума за внимателно прецизиране кой

какво продава на пазара зад маската на полезна течност.

Създават се предпоставки да не може да се контролира процесът на добив и бутилиране и да не се разграничават качествата на минералната, изворната и трапезната вода, казват от АПБНБ.

Според СБПБ законът ще гарантира конкурентна среда и устойчиво развитие.

С него се премахват регулациите за контрол над предлаганата вода в галони за офис нужди, което също създава притеснения в бизнеса за качеството й.

Във връзка със законовите промени Европейската комисия е дала картбланш да продължат да действат досегашните принципи, което обаче не пречи на депутатите да пренебрегнат с лека ръка волята на Брюксел.