Костадин Чакъров: Не беше изненадан, по предписание на правителствени лекари винаги спеше следобед

Наричал приятелите си от Политбюро цеховите майстори от задругата

“Боже, с какви л***а се напълни партията”, изпъшкал дни след падането си от власт

Преврат срещу Тодор Живков ли е свалянето му от власт на 10 ноември, или той сам организира оставката си, защото е уморен и възрастен?

"Спекулация е, че на прословутите кадри от пленума на ЦК на БКП

той изглежда шокиран и изненадан

Истината е, че беше уморен и затова задряма", сподели пред "168 часа" съветникът му Костадин Чакъров.

Зашеметеният израз на бившия Първи бил заснет около 14,30 ч., когато по навик той поискал да си легне, но нямало как. Години преди това лекарски екип от Правителствена болница бил разработил специален дневен режим за него и членовете на Политбюро на компартията, който включвал следобеден сън между 14 и 16 ч. или между 13,30 и 15 ч. в зависимост от ангажиментите. Тато спазвал стриктно всички предписания на докторите.

Независимо от навиците му и времето на провеждане на форума, който го свали от власт, ако това беше в друг момент, БНТ никога не би си позволила да пусне точно тези кадри, които показват емоциите на Тодор Живков. Но очевидно той е изглеждал по същия начин през цялото време. Едва ли единствената тогава телевизия под ръководството на зет му Иван Славков нарочно би избрала компрометиращи снимки.

Приближена до бившия Първи, пожелала анонимност, има друго обяснение за неадекватното поведение на Живков пред камерите на преломната дата:

"Всичко, което се изписа, а и тези кадри, които въртяха по телевизията,

че гледа като

застрелян

- това е просто защото той заради възрастта вече недочуваше и се опитваше по устата на хората да разбере какво казват. Нямаше нищо общо с фарса, който иронично наричам "Великата ноемврийска революция в България", казва роднината на Тато.

Според нея случилото се изобщо не било преврат, нито изгонване или каквато и да било форма на насилствено сваляне от власт. "Тодор Живков лично ми е разказвал, че

събрал първенците на ракийка и луканка,

както обикновено прави човек с колеги при пенсионирането си", добави роднината на бившия Първи.

Според отсрещния лагер пленумът на 10 ноември е успешна реализация на заговора срещу Живков.

"В началото на септември 1989 г. Андрей (Луканов) ни покани семейно на вилата - Шарапов, Младенови и мен с Наталия. Докато жените готвеха, ние четиримата - Андрей, Петър, Виктор и аз, излязохме за гъби.

Тогава се състоя и главният ни разговор - бе прието решение да се пристъпи към активни действия - пише в книгата си "Превратът" Тома Томов. - Да започнем с подготовка на членовете на висшето ръководство на страната, с вербуване на съюзници и съратници. Договорихме се да действаме предпазливо, но енергично. Всички разбирахме,

че времето идва, че идва краят...

Детонатора взриви Петър Младенов. На 24 октомври 1989 г. той се обърна с писмо към ръководството на партията (то е добре известно на българското обществено мнение - б.а.). "Това е нож в стомаха на Живков - коментираше Андрей. - Опитай се да го извадиш и умираш на място."

След това хората на Тато се опитали да повлияят на външния министър да унищожи писмото, но той упорствал. Заговорниците решили, че трябва да докладват в Москва, за да предотвратят потушаването на бунта в зародиш, но в този момент Шарапов е в СССР, а също и Тома Томов. Нямали тайна връзка с Кремъл. Луканов на 25 октомври трябвало да участва от името на България в Изпълкома на СИВ и искал да вземе копие от писмото. Но навсякъде го дебнели шпиони.

Бъдещият премиер уж случайно се отбил за 2 минути при Петър Младенов, след което с документа си тръгнал към къщи. Изведнъж рязко сменил посоката и хванал самолета за Москва. Предал писмото на Шарапов с молба да стигне до Горбачов. Съветският ръководител му дал

карт бланш

да действа,

както реши. Посланикът дошъл у нас и се срещнал с Тодор Живков на 3 ноември. Тогава му намекнал, че Кремъл очаква промени.

Примирен със съдбата си, след края на пленума бившият Първи не говорил с никого от съпартийците си. Само Петър Младенов го изпратил до асансьора, в който Тато се качил сам.

“След 2 дена решиха, че са сбъркали в оценката си и народът не обича Тодор Живков, а не беше така на самия 10 ноември”, разказа Чакъров, който стоял отстрани, докато двамата партийни шефове си говорели на изпращане.

Близките на правешкия ръководител на БКП твърдят, че той си е подал оставката, защото знаел няколко месеца по-рано, че в СССР има настроения срещу него.

“На 10 ноември дядо ми си подаде оставката като генерален секретар на партията и

трябваше

да остане председател

на Държавния съвет, но това не се случи”, каза внучката му Жени Живкова пред “168 часа”.

“Имахме информация за тайни срещи на Петър Младенов с Михаил Горбачов и със съветския посланик.

През юли 1989 г. имаше едно заседение на Варшавския договор в Букурещ. Живков беше изморен, кръвното му играеше. Полк. Младенов от Правителствена болница му беше поставил диагноза нервно-вегетативно разстройство – разказа още Чакъров. – По време на почивката той се прибрал да си почине. В това време – около 13,30-14 ч., Петър Младенов и Добри Джуров

тайно отиват

във вилата

на Горбачов

Шефът на румънската охрана предупредил нашия шеф на УБО ген. Милушев, но той не докладвал."

"Времето поиска да направим промяна. България беше изпаднала в тежка международна изолация и въпреки че усещах нещо нередно, реших да не преча на естественото развитие на събитията", пише в спомените си генерал Георги Милушев.

3 дни след това хората на Живков научили по други канали за това, изпратили човек в Букурещ да провери и се доказало, че такава среща се е състояла.

Генералът разказва за случка от август 1989 г., когато Добри Джуров летял с първия ръководител от Евксиноград към София. В самолета е и Велко Палин. Последният разказал на Милушев, че знае за подготвян преврат срещу Живков. После Палин споделил същото и с Добри Джуров, който пък помолил шефа на УБО да запази информацията в тайна.

Той отказал с мотива, че е шеф на охраната и трябва

незабавно да

информира началството

за всичко. Джуров настоятелно повтаря молбата си и обещава, че в срок ще провери каква е действителната ситуация.

Хората на Тодор Живков установили и много други контакти зад гърба му. Външният министър на СССР Едуард Шеварднадзе също работел за свалянето му.

Няколкото посещения на "Човека от народа" в Москва го огорчили доста. Въпреки някои негативни сигнали след поредната смяна на властта в Москва, бившият Първи се опитва да запази сърдечните и близки лични отношения, каквито винаги е имал със съветското ръководство в предходните десетилетия, но удря на камък. Истината е, че Бащата на перестройката се държал доста хладно и пренебрежително с него.

Особено при една от визитите си в Кремъл българският партиен и държавен ръководител са върнал направо като попарен:

"Замина в добро настроение и е имал основание. В средата на 80-те главно заради отварянето на търговията със Запада имаше една добра година с излишък. Той реши да задели парите, както казваше "да има държавата за "черни дни" - разказа близък до Живков. - Бяха около милиард долара и ги беше внесъл, но не на свое име, както говореха после, а по сметка на българската държава в банка в Швейцария. Та решил да се похвали с тази новина на съветския ръководител. Още в самото начало обаче разбрал, че не е добре дошъл. Горбачов го накарал да чака пред кабинета му около час и Тодор се почувствал унизен. Но след това станало и още по-лошо. Решил да се похвали и казал как успял да задели въпросната сума и че икономиката ни е сравнително по-добре. Най-изненадващо вместо похвала Горбачов се намръщил:

“Толкова ли няма банки в

Съветския съюз,

та сте ги вложили в Швейцария?!"

След тази кратка визита, която не беше последна, чувствах, че вече виждаше края на управлението си..."

Подобно е положението и при последното му посещение в Москва, когато провел скандален разговор с Горбачов. Казал му: "Ние тук се опитваме да провеждаме дълбоки, базисни промени, а вие се занимавате само с фразеология."

Бил побеснял. Като се върнал, споделил пред обкръжението си, че трябва да си тръгва, защото не може да работи с човек като съветския ръководител по онова време. Двамата имали непреодолими различия.

"Пред мен беше категоричен: "Всички цехови майстори - Станко Тодоров, Гриша Филипов, Пенчо Кубадински и още 3-4-ма от задругата, трябва да си ходим. Време ни е. Така че

приказките, че

не знаел какво

ще се случи

на 10 ноември, са просто манипулация", обяви Костадин Чакъров.

Веднага след пленума на 10 ноември бившият Първи се прибрал в Банкя, където живеел постоянно след смъртта на дъщеря си Людмила. На 11 ноември отишъл в Партийния дом да си вземе документите. Имал 1000 лв. в сейфа си, дипломатическия си паспорт. Там съхранявал и личното си оръжие - немски инкрустиран валтер. Не се разделял с него от войната. Тогава Петър Младенов реагирал остро, защото смятал, че Тодор Живков

искал да унищожи

или изнесе документи

на партията.

"5-има души бяхме свидетели. Започна едно нервничене - защо влизал по стаите. А той искаше да си вземе довиждане с работещите в Държавния съвет", разказа още Чакъров.

Според него веднага след това започнала клеветническа кампания срещу Тато. На 15 ноември на заседание на парламента срещу него скочил и Славчо Трънски. Обявил, че цар Борис Трети имал 2 резиденции, а Живков - 30. В тази бройка се включват и тези на окръжните комитети на партията. Пуснали слух, че Владимир Живков е проиграл 5 млн. долара ни комар в чужбина.

Що се отнася до това, че Тато бил свален от всички постове, според Чакъров това пак не означава, че са действали срещу волята му. Въпросът за председателството на Държавния съвет бил оставен отворен за решение на пленума.

Лобито зад бившия Първи се опитало да го спаси и предложило да остане до приемането на нова конституция, която вече била готова като проект. Но надделяват заговорниците и изолират човека от народа, започнали да го следят, изпаднали в паника дали няма да им навреди, като спретне контрапреврат.

Животът му се променил, след като паднал от власт. И в този тежък момент никой от тези, на които е помагал, и които постоянно търсели облаги от него,

не дошли поне

да изразят съчувствие

На вилата, където е бил под домашен адрес, идвали единствено роднини, както и защитничката му в съда Даниела Доковска.

На 18 януари 1990 г. правешкият управник е арестуван. "Нямаха доказателства. Главна прокуратура отказа да повдигне и поддържа обвинение. Командироваха пазарджишкия прокурор Красимир Жеков, за да поддържа обвинението, защото тук не можаха да намерят желаещ. Георги Георгиев дори се изказа, че няма за какво да бъде повдигнато", каза още Чакъров.

"Тогава започва и играта на нерви с т.нар декларация за отговорност. Тодор Живков с помощта на съветниците си написал един вариант, но Петър Младенов настоявал той да излезе пред хората и да каже, че е престъпник, тиран, деспот, а всички други са невинни.

Обясних му, че това не им върши работа. Като членове на Политбюро са подписвали всичко цели 15-20 г. и не може да са целите в бяло. Но те бяха с ниски морални качества.

Нарочно го затвориха във вилата на УБО на Горнобански път, използвана от д-р Делиус, шеф на нацисткото разузнаване Абвер за работни срещи. Когато ми разрешиха да го видя, се смаях. Оставени там нарочно стъклени чаши, шишета. Това е нарушение на всички правила.

Слава Богу, че беше човек със здрави нерви

и не посегна на живота си", каза Чакъров. После Живков живял малко в Бояна, а след това го настанили на целия 13-и, фатален етаж във Военна болница и на всичките му срещи присъствал и прокурор.

Към никого не изрекъл гневна и укорителна дума, само слушал кой какво ще каже. Един- единствен път се изпуснал по адрес на бившите си съпартийци. Една вечер както винаги седнал точно в 20,00 пред телевизора, защото за него било закон да гледа УПо света и у насФ. По това време много комунисти започнали да хвърлят партийните си книжки, да говорят за диктатора и тоталитариста. Гледа, гледа и не издържа. Само изпъшка: "Боже, с какви лайна се е напълнила тази партия", разказа още бившият му съветник.