Съкровището било пренесено тайно към Италия.

"Помнете клетвата си!" - крещи командирът на Швейцарската гвардия на своите хора - "Не трябва да споменавате това тук!" Той сочи дузина контейнери, които се пренасят от камиони в новоформираната Ватиканска банка. Мъжете мълчат, но знаят добре какво носят в ръцете си - богатство, откраднато от хиляди убити мъже, жени и деца.

Когато папа Франциск пое властта, той имаше намерение да затвори банката на Ватикана в името на религията. Вместо това обаче той реши да я запази и реформира, за да спре корупцията и съжителството й с италианската мафия. Отговор дали нациското злато наистина се помещава в една от най-богатите банки на света, не бе даден. По време на Втората световна война са заграбени близо 550 милиона долара в злато, но кой го получава след края на конфликта, и до ден днешен не ясно. Твърди се, че голяма част от него е прехвърлена през швейцарски банки, докато през 1996 г. американските тайни служби не публикуват документ, който твърди нещо фрапиращо.

Докладът, датиращ от 1946 г. твърди, че 350 милиона швейцарски франка в нацистко злато са били изпратени в банката на Ватикана през 1945 г., за да бъдат опазени. Самата тя е създадена три години преди трансфера, за да се използва именно за такива цели.

През 1941 г., когато армията на Хитлер успява да завземе Белград и да раздели Югославия на католическа Хърватия и протестантска Сърбия, диктаторът марионетка Анте Павелич установява брутален режим. Той убива близо 750 хил. хървати, главно евреи и роми, и събира всичките им ценни притежания - злато, накити, дори пломби. В края на войната той вече има

80 милиона в злато, което трябва да изнесе от страната, без да бъде забелязан. И ето тук също се намесва банката на Ватикана.

Според друг доклад, подкрепящ този от 1946 г., не само тези 350 милиона са на съхранение в светия град, а и всички пари, събрани от убитите хърватски граждани.

Една от главните роля в местенето на парите играе и свещеникът Крунослав Драганович, който е директор на колежа "Св. Джироламо" в Рим. Когато Втората световна война започнала, колежа се превърнал в убежище за нацистите, а Драганович помагал на Павелич да установи режима си. Свещеникът създавал фалшиви документи на нацистите, чрез които те безопасно и анонимно да заминат за Италия. Той самият признава през 1945 г., че лично е пренесъл 40 килограма злато във Ватиканската банка, носейки го в два сандъка.

Разбира се, Ватиканът отрича тези твърдения да са истина, въпреки съдебния иск, който се заформя срещу тях. През ноември 1999 г., оцелели от холокоста съдят институцията, но не успяват да получат справедливост, защото тя има имунитет, който я предпазва от съдебни дела.

Швейцарските банки обаче признават своята вина и отпускат 1,5 милиарда долара в помощ на оцелелите, ала Ватиканът така и не склонява да разкрие своите разписки от времето на войната. Многократно институцията е била молена да разкрие своите документи от управлението на папа Пиус XII, който е глава на римокатолическата църква от 1939 до 1958 г. Ако Ватиканът наистина е бил на страната на нацистите, то доказателствата ще са в записките от неговото управление.

Ватиканът отново отказва, ала това може да се дължи и на факта, че мистериозно всички записки в банката изчезват на всеки 10 години, а самата тя функционира забулена от огромна мистерия. Тоест, ако някога нацистите са депозирали своето злато там, то едва ли ще има доказателства за това.