Ясновидците са част от пейзажа на всеки владетелски двор. В софийския палат такъв е Любомир Лулчев. Той влиза под кожата на цар Борис III, дълбае душата му, омайва го с астрология, френология, физиогномия, хиромантия и други “тайни науки”.

Лулчев е роден през 1886 г. в Кнежа. Завършва Военното училище и минава през авиаторска школа в Англия. През Първата световна война е тежко ранен. Твърди се, че тогава у него се събудил медиумът.

През 1919 г. Лулчев се свързва с Бялото братство и става ревностен последовател на Петър Дънов. След преврата на 9 юни 1923 г. напуска армията, за да се потопи всецяло в теософията.

Мълвата за мистериозния бял брат стига до Борис и той иска да го види. Двамата се срещат през пролетта на 1925 г. в Зоологическата градина. “Вие не сте никакъв цар за мене!”, атакува фронтално Лулчев. “Зная, зная, драги Лулчев, че за вас Христос е цар”, отвръща Борис. После ясновидецът подхвърля, че в бурни времена като тези светкавиците удрят най-високите върхове.

Става чудо! На 14 април анархисти стрелят по царя в Арабаконашкия проход, а на 16 април комунисти взривяват храма “Св. Неделя”. “Царят избегна смъртта по наистина впечатляващ начин (но съвсем не чудотворен). И Лулчев, разпространявайки ловко новината, спечели необикновена популярност”, спомня си царица Йоана.

Подозренията за свръхестествените качества на Лулчев са разсеяни, когато съпругата му е убита и ограбена. На 18 май 1930 г. Ангелина е открита с разбит череп в дома им на ул. “Софроний”. Пред съда оракулът изпада в транс и мълви, че е предсказал злодеянието.

През 1934 г. Лулчев пак вещае смърт и окончателно затвърждава позицията си край трона. При една среща Борис споделя, че го мъчи “грозен пресантиман”. “Аз му казах - тълкува ясновидецът, - че този пресантиман е оправдателен, понеже има известни работи, които говорят, че той изживява голяма криза. И му казах, че тази криза няма да мине така безнаказано за неговия род, макар и не лично за него. На другия ден, подир пладне беше, в събота, той ми каза, че неговият чичо се самоубил.”

Става дума за смъртта на белгийския крал Албер I, вуйчо на Борис III. От тази трагедия насетне цар и гадател чертаят бъднините на отечеството. Избират политици по строежа на лицето. Определят дипломатически срещи по летежа на птиците. Предприемат държавнически стъпки спрямо разположението на звездите. Двамата качват и свалят министри, сменят кабинети, одобряват или отхвърлят стратегии.

Но Лулчев е и лечител, а царят страда от ишиас, оплаква се от мъчителни болки в крака. Лулчев диагностицира, че причината са купешките лекарства, и предписва свое лечение: “Вие оставете това, ами вземете за 10 дни да ядете само диня, като не пиете никак вода, за да се пречистите, и тогава ще стане едно възобновяване.”

На 28 август 1943 г. внезапна смърт покосява царя на българите. Причината е мистерия - инфаркт, отрова или злоупотреба с диня?

Година по-късно Лулчев е арестуван и изправен пред т.нар. Народен съд. По време на процеса другите подсъдими се консултират с него каква ще е съдбата им. На всеки ясновидецът предава волята на небето. За себе си пророкува, че ще оцелее.

Тук допуска грешка в хороскопа. Осъден е на смърт и е разстрелян на 1 февруари 1945 г. на Софийските гробища.