Всичко започва в един прекрасен ден на 1930 г.

"Стой! Никой да не мърда! Откраднаха ми портмонето!" - крещи циганинът Юсеин Мустафов във фоайето на софийската Централна гара. Пътниците застиват и започват да се оглеждат наоколо. Само един човек се опитва тихичко да се измъкне. Това е Аристотел Варварос от Атина.

Действието се развива малко преди Великден, а полицай успява да го залови на булевард "Дондуков". Ченгето става неволен свидетел на майсторското действие на крадеца и след секунди го сграбчва с яките си ръце и го повежда към близкия участък.

Заловеният мълчи през цялото време. Едва в участъка се разбира, че не говори български. Оказва се грък на име Спирос, 54-годишен от Измир. В откраднатия портфейл полицаите намират 12 000 лева, които са върнати на собственика. Престъпникът е осъден по бързата процедура на две години затвор. Полицаите не предполагат, че апашът е част от голяма банда от негови сънародници, които вършеят в българската столица. Това се установява два дни по-късно, когато в София е регистрирана серия от кражби

с гръцко участие

На 27 юни същата година още един грък е спипан от столичните полицаи в момент на кражба. Това е 60-годишният Георгиос Логурос от Патрас. Той е дошъл в София с гръцки паспорт, издаден му от гръцкото консулство в Александрия, Египет. Нашите ченгета го хващат в оживен район близо до Халите, докато гъркът умело си провира пръстите в джоба на столичанина Райко Димитров.

Логурос е задържан с прокурорска заповед в ареста на Дирекцията на полицията. Скоро в килията му е изпратен друг негов сънародник - Йоанис Маирас, 50-годишен от Атина. Той се подвизава из столичните данъчни служби, където непрекъснато щъкали данъчни чиновници, носещи крупни суми в себе си.

Маирас е заловен на 8 юли в столичното бирничество, малко след като задига 10 000 лева от инкасатора на Провинциалбанк Ангел Иванов. При разпита признал още няколко кражби. Най-сериозната от тях е извършил на 19 юни. Тогава гъркът ограбва Димо Неделчев в общинското бирническо управление. Откраднатите пари са от данъчни постъпления, а ограбеният е служител на управлението и е

заподозрян в присвояване

на изчезналата сума. Струпването на няколко гърци в следствения арест събужда у полицията подозрения, че в столицата действа организирана чуждестранна престъпна структура. Освен националната принадлежност на крадците, полицаите са впечатлени и от тяхната възраст. Арестуваните апаши са все над петдесетте години, което дълго време ги държи извън подозрение.

Полицаите започват работа по "гръцката следа" и резултатите не закъсняват. През втората половина на юли 1930 г. са арестувани още трима апаши гърци, които действат предимно в района на Централна гара и по влаковете. Първата риба, която се хваща на въдицата, е Аристотел Варварос от Атина.

Противно на всякаква логика той задига 4100 лева от пояса на циганина Юсеин Мустафов. Сцената се разиграва в чакалнята на Централна гара. Ромът усеща липсата на парите секунди след като Варварос му ги измъква и вдига шум до небесата. Гъркът веднага тръгва да се изнизва, но събужда подозренията на присъстващите с неадекватната си реакция. След секунди е в ръцете на връхлитащия отвън полицай.

Ловът на апаши продължава. Ден по-късно още двама гърци са арестувани. Това са Георгиос Кондиоти, 60-годишен от Атина, и Ели Сотир Пангас, 55-годишен от Корча, Албания. Двамата пристигат в София последни от бандата месец по-рано. Гърците се настаняват в хотел "Прентан", където вече живеят и другите заловени апаши.

При обиска на Кондиоти и Пангас са открити 5000 гръцки драхми, 5000 лева, долари, шилинги и друга валута. След всяка кражба у нас те

обменяли левовете

в чужда валута, което издавало намерението им да не се задържат дълго в България. Това намерение е предотвратено от ефективните действия на българските полицаи.

Двама от членовете на бандата все пак успяват да се измъкнат от страната. Следствието лесно установило имената им. И двамата също са регистрирани в хотел "Прентан". Служителите на хотела ги

разпознават по снимки

и споделят с полицаите, че крадците се движели в компанията на арестуваните техни сънародници. Още при първите арести двамата избягали напускат хотела. По-късно се установява, че са заминали с Ориент-експреса за Турция.

Единият от тях е Симеон Димитриу, роден в Одринска Тракия, гръцки поданик. Той е известен в криминалните среди с името Глеридис. Владее гръцки, турски и български. В Гърция е издирван за убийство. През 1927 г. идва в България. Следи от неговото присъствие са открити в селата Дралфа, Поповско, Криводол, Врачанско, Златар, Преславско и на други места. През 1928 г. напуска България, но две години по-късно се връща в състава на гръцката банда от дърти апаши.

Другият избягал е Димо Сантополус, 46-годишен от Александрия, Египет. Известен е повече като Жорж Ксантополус. И той е идвал по-рано у нас в качеството си на

честен бизнесмен

През 1928 г. решава да напусне страната и изтегля авоарите си от Балканска банка - София, но не връща чековата си книжка.

За един месец успява да изтегли с чекове без покритие пари на стойност 230 000 лева от клоновете на банката в Страсбург и Сан Ремо. После в продължение на няколко месеца си живее като бей в елитни европейски курорти. Демонстрира богатството си, което привлича вниманието на органите на реда. След като се измъква успешно от няколко европейски полиции, Жорж Ксантополус се връща отново у нас.

Новината на залавянето на бандитите става достояние на полицейските служби в цяла Европа. От Виена, Атина, Букурещ, Александрия и Белград изпращат сведения за крадците и искат екстрадирането им. Преди да дойдат в София, арестантите

вилнеят

из югославската столица, където също се нагушват здраво. След кратки преговори с гръцката страна е решено бандитите да бъдат екстрадирани в родината им, където имат най-голям "стаж".

Разбира се, трябва да споменем, че в южната ни съседка са се подвизавали не по-малък брой наши калпазани, които давали повод на вестниците да публикуват злобни коментари срещу България. Нашите също горили юргана на гърците заради няколко бълхи, а успешната съвместна работа на двете полиции оставала на заден план във вестникарските колони.