Референдумът за независимост в Каталуня, при който бе окървавен при сблъсъци между полиция и граждани и бяха ранени 761 души, няма да бъде признат, защото е недействителен и противоречи на испанската конституция. По закон в Испания провеждането на референдуми е позволено от конституцията, ако бъдат утвърдени от националния парламент, а не са автономни.

След това трябва да има указ и на краля. Референдумът завърши с над 90% гласували за независимост и над 840 ранени в инциденти между полиция и протестиращи. Привържениците на независимостта на областта празнуват победа 48 часа след обявяването на резултатите. В специално телевизионно обръщение лидерът на каталунското правителство Карлес Пучдемон обеща да предаде резултатите от референдума за гласуване в парламента на областта, за да “действа по-нататък в съответствие със закона за референдума”.

"Гражданите на Каталуня спечелиха правото си да живеят в независима държава, управлявана като република. Те спечелиха своето право на суверенитет...", заяви Пучдемон. В автономната област Каталуня, която получава този статут през 1979 г., има местен закон за референдум, приет през септември 2017 г. В него се казва, че резултатите от ще бъдат реализирани.

В конфликта има две страни - премиера консерватор Мариано Рахой и лидера на каталунците Карлес Пучдемон. И двамата се борят за гласовете на избирателите. В 14 от 17 испански региона, където Рахой заповяда на полицията да действа решително срещу своеволните каталунци, той може да разчита на подкрепа на преобладаващото мнозинство. Но баските и жителите на Балеарските острови демонстрират широка солидарност с Каталуня.

Темата за независимостта на автономната област тлее отдавна. През 2009 г. в неофициално гласуване над 90% от запитаните се обявяват за суверенитет и създаване на нова държава в Европа. Тогава допитването е правено не от властта, а от националистични организации и не е представително, тъй като участват около 200 000 души.

През ноември 2014 г. след решение на парламента в Каталуня е проведено официално допитване на гражданите за отделяне на областта. В него вземат участие 2,25 млн. души, от които над 80% гласуват за независимост. Зад борбата за независимост на каталунците стоят различни причини. Както в повече горещи точки по света, в които има сепаратистки тенденции, Каталуня има природни ресурси и развита икономика. Тя концентрира почти 1/3 от чуждестранните инвестиции, около една пета от икономиката и произвежда около 25% от износа на цялата страната към ЕС и трети страни. Въпреки това според преобладаващата част от населението те по-скоро губят от общия държавен бюджет. Данъците, които внася Каталуня, са много повече от тези, които областта получава обратно от Мадрид.

По думите им интересите на областта не се отчитат не само при разпределението на бюджетните средства, предимно за инфраструктурните проекти, но и по отношение на историята - Барселона не приема претенциите на Мадрид във връзка с политическото осмисляне на гражданската война, която остави дълбоки рани именно в Каталуня. Анатолий Васерман, публицист и консултант, сравнява опитите на Каталуня за независимост с тези в Шотландия, в която през 2014 г. също имаше подобен референдум, въпреки че повечето от явилите се гласоподаватели гласуваха против отделянето й от Обединеното кралство. Шотландия и Великобритания са водили войни в продължение на няколко века и дори когато начело на Англия застава шотландската династия на Стюартите, това води до формално обединение – англичаните дълго време продължават да потискат шотландската култура според Васерман.

Освен това в техните териториални води има находища, които осигуряват солидни доходи на Обединеното кралство и според шотландските националисти може да бъдат ползвани само от Шотландия. Експерти предполагат, че референдумът ще усложни диалога между Барселона и Мадрид. Според в. “Гардиън” действията на Мариано Рахой може да доведат до нова, по-радикална фаза на кампанията, взаимно насилие и аналогични протести в други испански региони, например Галисия. В испанската страна на баските, където сепаратистите от ЕТА от десетилетия водат кампания на терор, в резултат на който загинаха 800 души и пострадаха хиляди, мечтата за независимост не е забравена, пише в. “Зюддойче цайтунг”. Ефектът на доминото от репресиите в Каталуня теоретично може да излезе извън границите на Испания.

Преди ЕТА и ИРА са били във връзка, която има наследник в Северна Ирландия. А съществуват още италианската опозиционна партия Северна лига, баварските националисти в Южна Германия и Тирол. Тези групи са близки на каталунските националисти в своята неприязън към централизираната власт на държавата и дори в отхвърлянето й според в.“Гардиън”. Предшестващи допитвания например показаха, че много каталунци се съмняват в легитимността на централното правителство, което според тях говори на друг език, дава политически директиви, налага несправедливи данъци и като цяло дава на региона по-малко, отколкото му се полага.

Политици като лидера на италианската Северна лига Матео Салвини се възползват от недоверието към централното правителство за придвижване на собствените си откровено антиимигрантски, ислямофобски и радикални национално-популистки идеи и програма. На тази основа бе изградена и изборната кампания на Националния фронт във Франция, както и кампанията на Партията на независимостта в Обединеното кралство за Брекзит, смята “Зюддойче цайтунг”.

Случилото се в Каталуня е част от системното подриване на авторитета и легитимността на традиционната, всевластна, унифицирана национална държава, което осъществяват в цяла Европа левоцентристките и десноцентристките политически партии", пише изданието и съветва лидерите на правителствата да бъдат по-гъвкави от Рахой.

Европа почти мълчаливо наблюдава гласуването в Каталуня, но тя не може дълго да отвръща поглед от случилото се, тъй като съществуват много каталуни, латентни и потенциални, в много краища на континента, анализира италианският в. УРепубликаФ, и призовава към формулиране на единен кодекс за решения, тъй като

логиката на местната политика винаги води до омагьосан кръг

Сега единството на Испания ще бъде запазено, но с цената на разширяващо се разцепление между Мадрид и най-богатата провинция на страната - каталунската икономика е почти с размера на тази на Португалия. Поуки от случилото се трябва да вземат страни, където има подобни проблеми, каквито са Великобритания, Италия, Белгия.