Държавна агенция "Архиви" издаде сборник от 900 документа, които разкриват строго пазени тайни за възродителния процес. Те са събрани в два тома от доц. Искра Баева и доц. Евгения Калинова.

Сред документите има редица секретни стенограми от заседания на МВР, на които се обсъжда как да бъде потушено нарастващото напрежение в смесените райони.

В броя на "24 часа" от 26 февруари ви разказахме как тоталитарните управници стигат до решението да преименуват живеещите в България турци.

Повече от 800 хиляди души са принудени да приемат български имена.

За акцията са мобилизирани силите на милицията и част от армията. Паспортите на турците са прибрани и е разпоредено да си изберат нови имена по списък.

На 1 март публикувахме призив на нелегалното Турско националноосвободително движение в България (ТНОДБ), от което започва политическата кариера на днешния лидер на ДПС Ахмед Доган. Направен е през декември 1985 г. в разгара на възродителния процес.

"Разбрахме се да се натовари един другар под ръководството на окръжния началник на Кърджали и без много шум да му се дадат 3 дена да си приготви багажа семейството. През това време да се уредят паспортите и документите им. Обезателно трябва да се вземат заявления, че те искат да се изселят. Да им се даде един камион от съвета или от окръжното управление и направо на границата на Капитан Андреево да ги стоварят. Те са: баща, майка, двама братя, една снаха."

Подготовката на тази операция през 1988 г. е за семейството на световния шампион по щанги Наим Сюлейманоглу, който 2 г. по-рано бяга в Турция.

Разпореждането как да се извърши е лично на вътрешния министър Димитър Стоянов. На секретно заседание на 12 октомври 1988 г. колегиумът на МВР обсъжда как да се "освободи" от близките на спортиста. Има решение на Политбюро на ЦК на БКП те да бъдат включени в група от 150 разделени семейства, на които се разрешава да пътуват в Турция, за да се съберат с роднините си. Поръчката е да се изтъкват хуманни съображения. Истинската причина обаче е да се "неутрализира шумната пропагандна кампания, подета след рекордите на щангиста в Сеул", става ясно от секретна стенограма от заседанието.

Наим е роден през 1967 г. в семейството на български турци в момчилградското с. Птичар. Още на 16 г. става световен шампион. На 7 декември 1986 г. Наум Шаламанов, както е българското име на спортиста, печели за трети път титла в Мелбърн, Австралия. На следващия ден той изчезваот хотела и седмица по-късно е откаран в Турция със самолета на министър-председателя Тургут Йозал, който по-късно го осиновява.

Решението на спортиста хвърля в паника българските специални служби как да обяснят решението на звездата да напусне родината. БТА тиражира няколко прелюбопитни информации за неговото бягство от националния отбор по щанги, които и до днес се пазят в държавните архиви.

На 10 декември 1986 г. държавната агенция съобщава: "От понеделник сутрин в Мелбърн световноизвестният щангист Наум Шаламанов е в неизвестност. От съобщенията в някои австралийски вестници се подразбира, че 19-годишният българин е станал обект на специално внимание на определени среди. Отведен е в някакво жилище с неизвестен адрес, но е известно, че се ползва от турци. От информациите се разбира, че върху него се оказва въздействие да не се върне в родината си."

Два дни по-късно БТА излиза с нова информация: "Очевидно е, че злонамерени сили, пренебрегвайки нормите на международните отношения и правата на личността, действат неправомерно срещу български гражданин, подлагат го на натиск."

На 16 декември 1986 г. агенцията обобщава: "Седмица продължи акцията от отвличането на Шаламанов в тайнствената къща в Мелбърн до прехвърлянето му в Анкара."

Българската машина за пропаганда продължава и месеци по-късно да излъчва подвеждащи информации за съдбата на щангиста. "Сега в Турция самозвани специалисти правят опити над този млад човек. Изписват му лекарства (чуждо производство) под формата на витамини, за да може да потвърди своите постижения, показани в България в резултат на системна научнообоснована тренировъчна работа", се казва в бюлетин на БТА от януари 1987 г.

Медиите в България чак след промените през 1989 г. дръзват да дадат думата на Наим. От изявленията му става ясно, че той е решил да избяга още когато българските власти сменят името му. Две години търсел възможности, но винаги имало полицай до него. Едва на турнир в Мелбърн успял да се свърже с турски имигранти и заедно направили плана за бягство.

"Знаех, че ако не успея, щях да свърша в някоя мина. Рискувах много, защото в България бях някой. Но когато ми взеха името, вече нищо нямаше значение”, признава 11 години по-късно Наим. С отиването си в Турция той приема фамилията Сюлейманоглу.

Въпреки пропагандата в България щангистът успешно се състезава за Турция. Преди олимпиадата в Сеул през 1988 г. Анкара плаща на София 1,07 млн. долара, за да получи състезателните права на Наим Сюлейманоглу. След това печели 3 олимпийски титли по вдигане на тежести.

За славата му обаче в България се говори на ухо, като всяка информация щателно се проучва от службите и идеологическите отдели на БКП.

В справка на партията от октомври 1988 г. пише: "Разпространяват се най-различни слухове, че правителството на Кувейт е наградило Шаламанов с 60 кг злато, което той е превърнал в щатски долари, за да заплати за разрешението на българското правителство 2,5 млн. долара. Според други за всеки изселен член на семейството той е заплатил по 1 млн. долара."

"Интелигенцията и активът от Разложкия район не одобряват решението за изселването на близките на Шаламанов, защото според тях това ще се отрази негативно в някои райони на страната", пишат от софийския областен комитет на БКП.

"При изселването на близките му в Момчилград ще станат големи циркове, каквото и да правим, това реално трябва да го отчитаме. Ще вземем всички възможни мерки да ограничим вдигането на шум, на демонстрации и т.н. Но и в самия район на Момчилград, и в целия Кърджалийски окръг сега това е разшумено. Майката води разговори, другите водят. Турците пишат непрекъснато за това. Има раздвижване около този случай, но ще вземем всички необходими мерки", предупреждава др. Мусаков по време на заседание на МВР. Вътрешният министър Димитър Стоянов поръчва извеждането им да е, "без да стават панаири, да се събират роднини и приятели", става ясно от стенограма от заседанието.

В архивите няма данни какоперацията е осъществена. Част от роднините на Сюлейманоглу се установяват в Турция. Майка му и баща му обаче и до днес живеят в България.

Самият той се връща в родния край след 11 г. и отново хората го посрещат като национален герой. Тогава разкрива, че през 1986 г. е имал среща сТодор Живков. Държавният ръководител го поканил в кабинета си и водили дълъг разговор. "Чувствах как Живков се опитваше да ме спечели като радетел за възродителния процес", признава Наим. Според него най-голямата грешка на тоталитарния ръководител е била смяната на имената на турците в България.