Вероналът е популярно средство за самоубийство. Името му иде от слънчева Верона, където първо е пуснат на пазара през 1903 г. С едно хапче заспиваш дълбоко, с една шепа се преселваш в отвъдното.

По този начин слага край на живота си Иван Ст. Андрейчин. Днес е забравен, но някога е бил литературна знаменитост. Роден през 1872 г. в Габрово и се образова във Франция. Той е поет, белетрист, есеист, драматург, литературен критик, преводач и театрален деец. Първи председател е на Дружеството на писателите, по-късно Съюз на българските писатели.

Костюм, риза с колосана яка, вратовръзка, широкопола шапка и неизбежна лула в устата - така го портретуват съвременниците. Заради нея го наричат Писателят с лулата.

През 1929 г. Андрейчин е обвинен в “нравствено падение”. Присъдата, прочетена на 15 октомври, гласи:

“Признава се Иван Ст. Андрейчин за виновен в това, че на 18 юлий тази година е блудствал с едно 4 и половина годишно дете, поради което на основание чл. 214 от Наказателния закон го осъжда на 3 години строг тъмничен затвор.”

Какво се е случило?

Съсед на Андрейчин в столицата е французинът Зирек. Той е пленник от Първата световна война, жени се за милосърдната сестра Катерина и остава да живее в България. Имат четиригодишна дъщеричка. Бащата е картоиграч и авантюрист, често отсъства от дома. За да върже семейния бюджет, Катерина работи извънредно и момиченцето често остава само.

Самотният Андрейчин почва да кани детето на съседите у дома си, дори понякога го оставя да поспи там. Един ден г-жа Зирек нахлува в стаята му и го обвинява, че е блудствал с дъщеря й. “Тая работа скъпо ще ти струва!”, крещи разгневената майка.

Зирeк завежда дело срещу писателя. Вестниците грабват пикантната тема и фантазират всевъзможни истории около похотливия Андрейчин. Писателското братство също злорадства. Срещу Андрейчин застава дори Кирил Христов, автор на еротичния роман “Тъмни зори”. Когато излиза през 1920 г. ,четивото е обявено за “порнографическо”.

Има и такива обаче, които подкрепят колегата по перо. Събират пари да платят гаранцията за обжалване в Апелативния съд. Председател на този съд е Иван Кирилов, който на времето е учитествал с Андрейчин в едно и също школо. Но набеденият в педофилство не може да разчита на някогашния си колега.

“Обвиняеми - обръща се съдията Кирилов към Андрейчин - всички факти говорят срещу вас. Вие сам признахте, че сте приютявали момичето без знанията на родителите му... Представете доказателства, че не сте се отнасяли към него по непозволен начин! Обществото не ви вярва.”

По време на процеса майката Катерина настоява за обезщетение. “Вие, госпожо, не струвате и една лула тютюн!”, отвръща страстният пушач Андрейчин.

Чувството за справедливост у Кирилов трепва и намалява присъдата от три на две години затвор. В началото на 1934 г. е насрочено дело в Касационния съд, който да определи окончателното наказание. Писателят с лулата не може да го преглътне.

В нощта на 13 февруари 1934 г. гълта чаша веронал, който тогава се е продавал течен.