Европа изкова на Фердинанд прозвището Лисицата. Всички на континента му сваляха шапка на фокусник в дипломацията. Майстор на изкусни маньоври и протуберанси.

Емблематични са совалките на прага между 1895 и 1896 г. С тях князът вкара в православното лоно престолонаследника Борис. Католикът Фердинанд погази волята на папата и смени вероизповеданието на сина си. Така помири България с Русия и накара всички Велики сили да признаят короната му.
Фердинанд е третият български владетел, който хързулва Ватикана. През IX век хан Борис флиртува със Светия престол в Рим, но приема Христово кръщение от Източната църква. През XIII столетие и цар Калоян преговаря с папството. Той обаче сключва католическа уния само за да извоюва признание за българската държава.
Шестицата е фатална
за държавните глави
на Балканите,
сочат суеверни в навечерието на 1896 г. През 1866 г. румънците свалят от престола княз Александру Куза. През 1876 г. е детрониран турският султан Абдул Азис. През 1886 г. абдикира българският княз Александър Батенберг.
“Сега сме в 1896 година. Кому ли ще изяде главата тази 6-а цифра?”, злорадо пита опозиционният вестник “Свобода”. Предишното лято е съсечен Стефан Стамболов и неговите приятели вярват, че в покушението е забъркан дворецът. Стамболовистите са яростни противници на готвеното кръщение. То ще превърне страната в “Задунайская губерния”, агитират водачите им.
“Князът замина днес за странство. Начович остава в София. Ще има да се изпие пак някому кръвта”, пророкува “Свобода” на 2 януари. При убийството на Стамболов Фердинанд е извън България, а конците на атентата дърпа външният министър Григор Начович.
По Нова година
князът отива
да получи папско
разрешение
за миропомазването на сина си. През есента с тази мисия е бил натоварен ловкият дипломат Димитър Станчов. Той обаче се проваля, не успява да измоли благословия от високото място.
В края на XIX век на Светия престол седи Лъв XIII. Неговата мечта е да обедини всички християнски църкви под егидата на Рим. Лъв, чието светско име е Винченцо Печи, не дава и да се издума за отказ от католическата вяра на българския престолонаследник.
На аудиенцията светият отец плаши с анатема Фердинанд. “Вие искате от мен да одобря смъртта на вашия син, смъртта на душата му? Това би било духовно убийство”, вдига десницата си папата.
Князът се опитва да му обясни държавническия смисъл на църковния акт, но
Лъв XIII
е непреклонен
“Абдикирайте, княже, абдикирайте!”, съветва го той. Фердинанд се сеща за Куза, Абдул Азис и Батенберг. Кръв нахлува в главата му…
Монархът иска поне да му се спести позорът на отлъчване от църквата. Папата отсича: “Ако предадеш своя син Борис на схизмата ipso facto (от самия факт) ще бъдеш отлъчен от вярата!”
Лъв прави грешен ход, защото Фердинанд не обича заплахите. Като реши нещо, дори земният наместник на Христа не може да го разколебае. Такъв е характерът на всички Кобурги.
Папата не знае, че Фердинанд вече е подготвил кръщението. През лятото на 1895 г. при новия руски император Николай II е пратена делегация. В нея хитро е включен авторът на “Здравствуйте, братушки!” Иван Вазов.
Изстреляни
са още две
дипломатически
совалки
В Петербург отива Найден Геров, а трена за Цариград хваща митрополит Григорий. Геров се среща с външния министър Алексей Лобанов-Ростовский, а митрополитът - с посланик Александър Нелидов.
Уверен, че си е опекъл работата, на 22 януари 1896 г. Фердинанд издава манифест за православното кръщение на Борис. Понеже не е намерил разбиране там, където е очаквал, князът отрязва квитанцията на папата: “Аз, верен на клетвата, която съм дал на възлюбленний си народ, реших сам лично да отстраня препятствията и да сложа пред народний олтар най-неизмеримата и най-тежката жертва, която мога да дам.”
По-нататък в тържествения документ се казва: “Обявявам на всички българи, че на вторий февруарий тази година, денят на Сретение Господне, ще се извърши свещеното миропомазване на престолонаследника Бориса, княза Търновский, по обрядите на народната ни Православна църква.”
Манифестът
е прочетен
в парламента
от премиера Константин Стоилов. “Френетически ура и ръкопляскания от страна на народните представители, станали всички на крака, освен представителите на опозицията, покъртват залата”, предава ефекта вестник “Прогрес”.
На 25 януари Николай II телеграфически поздравява Фердинанд за “патриотическото решение”. Той му съобщава, че ще прати свой пълномощник, който да топне в купела престолонаследника.
На 1 февруари пристига императорският пратеник граф Голенишчев-Кутузов. От Българската екзархия в Цариград пък идва Екзарх Йосиф I. Мирото е донесено от Кремъл в ковчеже от скъпоценни камъни.
На 2 февруари сутринта столицата диша празнична атмосфера. Улиците между двореца и съборния храм “Св. Неделя” са задръстени от народ. 20 000 са само гостите от провинцията.
В 9, 30 часа започва
тържествен молебен
След час пристига Фердинанд. “По-късно - хроникира лондонският “Таймс” - министрите се отправиха към изхода на катедралата и се завърнаха заедно с княз Борис, носен на ръце от гувернантката си. Тя свали връхното му палто и широкополата бяла шапка и го сложи да седне на трона до олтара. Детето седеше спокойно в бялата си дрешка, обкичена с половин дузина отличия.”
Със светата течност са помазани челото, ноздрите, ушите и гърдите на Борис. Всъщност това не е прекръстване, защото Православната църква признава католическото кръщение, отбелязват богослови. В ръцете на граф Кутузов детето взема само първо причастие в новата вяра, уточняват те.
След ритуала Екзарх Йосиф I прочита акт за приемането на Борис Търновски в лоното на Православната църква.
52 топовни салюта
отекват във въздуха
“Народът посрещна с неописуема радост и ентусиазъм покръстването на престолонаследника”, пише кореспондентът на “Таймс”.
“През следващите пет дни всички европейски сили, подписали Берлинския мирен договор преди 18 години, признаха официално Фердинанд за цар на България. Неустановеното положение на България в Европа най-после беше узаконено и тронът на Фердинанд - осигурен”, коментира княжеският биограф Стивън Констант.

Фердинанд умира след манифестация

на Девети септември

По ирония на съдбата цар Фердинанд умира след манифестация на Девети септември. Този ден беше национален празник през социализма. Ден на преврат под дулата на съветските танкове.
Фердинанд надживява две съпруги и двама синове. Дълголетието си дължи на късмет и крепко здраве. Късмет вади на Пловдивската гара, където през 1889 г. крои да го застреля русофилът Светослав Миларов. Преди покушението Миларов влиза в клозета, за да се облекчи и да е сигурна ръката му. Като си закопчава панталоните, пищовът гръмва и издава съзаклятието.
Желязното здраве
на Фердинанд
е изковано от стоманената му воля. Монархът подчинява битието си на качествена храна, умерена консумация на алкохол и никакво тютюнопушене. Към този режим добавя туристически разходки и балнеоложки процедури за укрепване на нервната система.