След като побеждаваме Русия, той, за да я унижи, налага на съюзниците да подпишат Брест-Литовския договор точно на 3 март.

Силно присъствие в българската история има д-р Васил Радославов. Ловешкият учител рано тръгва по пътя на България и го извървява с достойнство докрай, с доблест и величие. Всяка негова стъпка, всяко действие в името на България са резултатни и носят добро на българския народ.

Васил Радославов е роден на 15 юли 1854 г. в Ловеч в семейството на Христо Попович, килиен учител. Учи в родния си град, а през 1875 г. става член на Революционната организация и участва в подготовката на Априлското въстание. От есента на 1878 г. следва право във Виена и завършва в Хайделберг. След завръщането си в България е адвокат и се занимава с политическа дейност. Той е министър на правосъдието във второто правителство на Петко Каравелов (1884-1886) и на 18 декември 1885 г. без консултации с правителството въвежда съдебните закони на Княжество България в Източна Румелия, което предизвиква дипломатически скандал. С това свое действие Радославов прави Съединението окончателно и необратимо.

След преврата от 9 август 1886 г. и абдикацията на княз Александър I Батенберг Радославов оглавява правителството и става най-младият министър-председател в историята на България. На 25 август 1886 г., преди заминаването на Александър, изпраща телеграма до Високата порта и моли Османската империя за помощ и закрила. Портата веднага дава инструкции на своите посланици при Великите сили да настояват Русия да спазва Берлинския договор. Така се осигурява външната защита на Княжество България. С вътрешните врагове, регентите и правителството се справят блестящо.

Работата в Тайната революционна организация е сурова школа за каляване на волята и укрепване на душевността на младия Радославов. Освобождението го заварва духовно зрял и оформен общественик и гражданин. Това го прави особено ценен в младата свободна българска държава. По време на освободителната война работи като сътрудник на руската администрация, което му дава много качества на администратор. По това време се проявяват неговите лидерски способности като организатор и народен водач. Той е свидетел на формирането на Учредителното събрание и провеждането на изборите. Като млад и интелигентен българин, Васил Радославов не приема назначаването на избрани от руската администрация депутати.

За кратко време Радославов преминава през много перипетии, които му дават опит и мъдрост. Определено време живее в Германия и завършва право с докторат в престижния Хайделбергски университет.

Навлиза в политиката в много сложни и бурни за България години. Радославов приема много политически огън от Петко Славейков - баща на българската демокрация. Изпитаният боец от църковните борби разпалва огъня и изостря шпагите на младите и достойни либерали Стамболов, Радославов, Захари Стоянов, Димитър Петков. Изострените политически страсти и грубата намеса на Русия в живота на Княжество България поставят на изпитание демокрацията и национализма на българите. Закърмени с уважението към обществените дела още в годините на робството, българите не могат да понасят намеса в делата на свободното отечество. Първите груби стъпки на руската намеса изпепеляват любовта и уважението към православните братя-освободители. Васил Радославов добре разбира какво искат руските представители и техните български лакеи от българския народ. Под формата на уважение безпрекословно да се подчиняват на руските генерали и да служат, да станат послушковци на руската политика. Почувствали свободата и силата на демокрацията, българите не могат да допуснат посягане на демокрацията и поругаване на правата им.

Следващ своите убеждения, се ориентира към либералите и скоро влиза в крайното крило на националистите, представлявано от Каравелов и Стамболов. В огъня на борбите за запазване целостта на България се каляват духът и твърдите демократични убеждения на Васил Радославов. Идеите на либералната демокрация вече са залегнали в Търновската конституция и трябва само да се отстояват и защитават.

През 1880 г. заминава да учи право с държавна стипендия във Виена и след това в Хайделберг. Преди да се дипломира в Хайделберг, Васил Радославов е избран за депутат в Третото ОНС. Влиза в политиката със своята младост, сили и енергия, подкрепени и засилени от идеите на революцията от 1848 - 1849 г. и европейската демокрация. Това става в навечерието на Съединението и младите, силни и интелигентни хора като Радославов са особено ценни. Става министър на правосъдието във второто правителство на Петко Каравелов и се проявява като енергичен и способен ръководител,

твърд и последователен администратор. С правителството преживява важни и съдбоносни за България събития - Съединението и Сръбско-българската война. В тези събития се проявява като способен и предвидлив държавник. След Съединението без консултации с правителството на 6.12.1885 г. въвежда законите на Княжеството в Източна Румелия, което поставя кабинета в трудно положение, но с това прави процесът на единение между Северна и Южна България необратим. Преди да е признато и узаконено от Великите сили, Съединението вече е факт и действа за радост на българите.

Действията на Радославов като министър са твърди и последователни в името на България. Той е премиер по време на регентството, когато страната е разкъсвана от вътрешно напрежение, въоръжени чети и бунтове на армията. Народът се надига за защита на отечеството и конституционния ред. Два руски крайцера влизат във варненското пристанище, страната е заплашена от руска окупация. Великите сили изразяват подкрепата си за България, но смятат, че българите трябва да се оправят сами с Русия. Радославов запазва спокойствие и на среща с подкрепящи правителството български граждани на молбите им да ги въоръжи казва: “Вземайте сопите и защитавайте България. Пушки няма.” В тези думи се проявяват неговият дух, преданост към Отечеството и вяра в победата. Неговото спокойствие и поведение пред народа засилват вярата на българите в победата над насилието, натрапвано от Русия. Руският емисар генерал А. В. Каулбарс е изгонен с позор и заминава от България. Зловещата мисия е провалена. В най-тежките и сложни времена за сигурността и целостта на Съединена България д-р Радославов успява да обедини нацията около националните идеали, регентството и правителството. С цената на много жертви (все българи!) страната е успокоена и опасността от руска окупация е избегната.

Живял и учил в Европа, д-р Радославов е приел и овладял прогресивните идеи на свободата и демокрацията. Не само правни знания, но и идеите на европейските мислители и донася в България европейската обща и политическа култура. У нас тези идеи намират благоприятна почва сред собствениците и гражданите на свободната държава.

Васил Радославов е предан до безумие на националните идеали и на българския народ. Всяко негово действие е в името на доброто на България и в неговия живот и служба на България няма неправилни стъпки. Управлява в сложни и трудни години. През пролетта на 1917 г. е създадена Дирекция за стопански грижи и обществена предвидливост. Тя управлява икономиката на държавата, но не се намесва в действието на пазара. Държавата управлява потреблението, а не цените и производството. Пазарът функционира нормално. Благодарение на създадената институция страната се спасява от спекулата и големите дефицити.

Васил Радославов е два пъти министър-председател на България в много тежки и сложни времена. Той е най-младият - на 32 години - министър-председател на България. Показва изключителни способности на администратор, ръководител и обединител на нацията. Уверено може да се твърди, че България успешно преминава бедите благодарение и на неговата дейност, любов към отечеството и преданост на националната идея. По време на регентството България е поставена в много тежко положение. Бруталната руска намеса поставя страната в състояние на гражданска война.

Сложната обстановка налага бърза реакция и твърди мерки. Понякога се срещат и упреци към Радославов за неговите действия, наричат ги брутални. Това е странно. Брутални са действията на Русия. Реакцията на обществото и действията на държавата са резонни. Защитата на отечеството и неговите символи е свещена и съгласно законите. Благодарение на енергичните действия на правителството бунтовете са потушени, страната - успокоена.

Сложно и трудно е второто премиерство на Васил Радославов (17 юли 1913 - 21 юни 1918). След една успешна кампания, изпълнена с низ от бляскави победи, е сключен Лондонският мирен договор с Османската империя. Зловещите действия на Русия довеждат до втората Балканска война, в която Българската армия е победителка, но Букурещкият мирен договор е унизителен и унищожителен за България.

При започване на Първата световна война България остава неутрална. Правителството на д-р Васил Радославов проявява много мъдрост и национална отговорност. То разбира, че е настанало времето за осъществяване на националното обединение, каквото е желанието на всички българи. Страната е със силна икономика, нацията - обединена около правителството, а армията е подготвена и е една от най-съвременните в Европа. Това прави България желан съюзник и за двете воюващи групировки.

Неизвестностите са много, неопределеността - огромна. Това кара правителството да е внимателно при определяне на политиката. През 1915 г. Антантата губи по всички фронтове и войната се затяга, превръщайки се в позиционна. Русия не позволява на България да се определи към Съглашението. Условието ни е да се осъществи националното обединение. Това означава да се отмени несправедливият Букурещки мирен договор, сключен под влиянието на Москва. Руската политика по това време е безпринципна - да не се засягат интересите на Румъния, да не се дразни Гърция, да се спазват исканията на Сърбия, а България е длъжна да върви със славянските държави и да не воюва с православието.

За разлика от Иван Евстр. Гешов Радославов знае, че с неутралитет няма да получи нищо от Сърбия, Румъния и Гърция и че в световния катаклизъм никой няма да отстъпи даром територия само защото е българска. Той осъзнава рисковете от обвързването с Централните сили, но желанието за реванш, подхранвано и от македонските среди, взема връх. През 1915 г. България влиза във войната на страната на Централните сили и това е единственият и задължителен ход. С това у нас се спасява от замисленото унищожаване от страна на Русия.

Разбира се, изборът на 1 октомври 1915 г. е решително-фатален, но той е и еманация на българския национализъм, чийто апотеоз е Манифестът към българския народ от същия ден.

Настъпва звездният час на България и д-р Васил Радославов. Зловещата Руска империя, “империя на злото” и враг на България, е поставена на колене. Болшевишкото правителство е принудено да подпише мирен договор с Централните сили, сред които е и Царство България. Радославов успява да организира подписването на 3 март, деня, в който Русия започна унищожаването на България с разкъсването на етническото ни пространство. Договорът е дипломатически успех и се осъществява националното обединение на страната. Благодарение на ловката и разумна политика на Радославов България е с най-голяма територия, по-голяма от диоцеза на екзархията.

С договорите със съюзниците Радославов прави икономически отстъпки в Перник и Кюстенджа, но държи твърдо и последователно да получи всичко и колкото се може по-бързо земите, върху които България има историческо право - Поморавието, Вардарска Македония, Кавала и цяла Добруджа. Той не може да настоява за превземането на Солун в края на 1915 г. заради “завоевателния синдром” от 16 юни 1913 г., но когато идва благоприятният момент, одобрява офанзивата в Южна Македония, довела до превземането на гр. Флорина на 5 август 1916 г. Радославов играе до последния момент по нервите на съглашенските дипломати (особено жалък в този дуел е руският пълномощен министър Алексей Савински) и принуждава Сърбия и Румъния да ни нападнат първи на 28 септември 1915 г. и на 28 август 1916 г., за да бъдат таксувани пред външния свят като агресори. Коз, неизползван по-късно при сключването на Ньойския мирен договор от 27 ноември 1919 г. На Парижката конференция през същата година министър-председателят Теодор Теодоров въобще не споменава в изказването си, че

България е жертва на агресия и че армията ни не е била победена на бойното поле. Радославов работи във военните години с присъщите му предпазливост, твърдост, упоритост и последователност в преследването на националната кауза. Той категорично отстоява в преговорите на България да се прави изключение за мир с анексия, тъй като само по този начин може да се санкционира придобитото. Нещо повече - при налагане на кондоминиума (територия с установена суверенна власт над нея от 2 или повече държави - бел.ред.) на Северна Добруджа той подписва договора от 6 май 1918 г. само при условие, че “Германия е готова да се откаже от договорения кондоминиум, щом другите държави се съгласят и заявят същото”, според декларацията на немския държавен секретар на външните работи Фон Кюлман. Обещаното се изпълнява на 25 септември 1918 г. след оставката на Радославов.

През 1923 г. задочно е осъден от Третия държавен съд на доживотен затвор за политиката си по време на Първата световна война. Амнистиран е през лятото на 1929 г.

Умира през октомври същата година в Берлин. Погребението на 3 ноември в София е апотеоз на неговия живот и дейност в името на страната. И България отдава заслужено уважение към своя велик син, осъществил националните идеали. В пантеона Васил Радославов заема заслужено и достойно място на човек, гражданин, хуманист, политик и държавник.