Валентино пусна хитова колекция с наши шевици, а Пиер Карден обяви, че националните ни носии конкурират най-доброто от прет-а-порте.

Джоан Роулинг проучва митологията ни, за да създаде училището по куидич, иска BG актьор за Виктор Крум.

Здрави въжета издигат Лейди Гага в небето. Музикалният фон на полувремето на най-гледания в САЩ бейзболен турнир “Супербол” не е някой от емблематичните сингли на певицата, а българска народна песен.

"Кавал свири на поляна" звучи в няколко секунди от трейлъра на бъдещия биографичен филм на Лейди Гага - Gaga: Five Foot Two. Но какво точно е накарало певицата да включи фолклорната музика в лентата, не става ясно. Преди около пет години Гага бе поканена за мащабен концерт в София. Тогава певицата се появи на летището с шал, покриващ лицето и носа й, без да създава впечатление, че в България й харесва много. Ала явно пет години по-късно тя все още остава запленена от родния фолклор.

Гага не е единственият артист, който се впечатлява от народните певици и техните магични гласове. Един от пионерите в тази област е диджеят Тиесто. През 2005 г. той идва за първото си от много участия на територията на България.

Страната ни го впечатлява така, като изумява почти всички световни DJ, а всеки от тях се завръща тук толкова много пъти, че понякога дори омръзва на публиката. Тогава, той тъкмо е отстъпил първото място в класацията на DJ Mag - Top 100, на което се е закотвил в продължение на три години, на Пол ван Дайк. Идвайки в България, Тиесто се впечатлява от млад хор народни певици и ги вика заедно със себе си на сцената.

Момичетата от “Деца Орфееви” обикалят заедно с Тиесто по целия свят в продължение на 16 дни като част от голямото му турне. Във всеки град изпълнителките имат половин час на сцената, смесвайки магичните си гласове с мелодичния транс.

Но Тиесто и Лейди Гага имат нещо общо. Когато композиторът на DJ-я Дик Берг му предлага хорът да вземе участие в шоуто му, той е вдъхновен не от коя да е песен, а именно "Кавал свири на поляна", сингълът, който впечатлява Гага 12 години по-късно.

По незнайно какъв начин Берг притежава песента във фонотеката си от цели 10 години. Когато през 2005 г. я показва на Тиесто, той е буквално "поразен" от енергията на гласовете.

Той се свързва с тях мигновено, а подготовката за музикалното му шоу се извършва в България с участието на трима холандски композитори. Тиесто нарича момичетата “първокласни професионални певци”.

В свое интервю той не спира да хвали българките, нарича гласовете им "изумителни", а своето най-добро изпълнение на живо определя песента Suburban Train с участието на “Деца Орфееви”. Само в родината на Тиесто Холандия българският хор излиза на сцената в три поредни грандиозни шоуспектакъла на стадиони с по около 100 хиляди места, разпродадени, разбира се, за минути.

Музката на Тиесто с "Деца Орфееви" обаче остава само на сцената. Песните така и не са записани в студио, нито издадени в албум, но се превръщат в един от най-емблематичните моменти, които всеки почитател на транса, независимо от кое крайче на света, помни.

Българският хор, който все пак влиза в студиото на DJ номер едно, е не кой да е, а "Мистерията на българските гласове".

"Що ми месечинко грееш, та ми мъката огряваш…", се чува в сингъла Alone In The Dark, превърнал се в една от най-емблематичните за Тиесто творби и част от едноименния филм.

Съвсвем наскоро друг DJ също се вдъхнови от родния фолклор. Саги Абдул създава Stanga, използвайки вокалите на "Чичовите конье". Днес сингълът има над 48 млн. гледания в ютуб, а бройката им прогресивно расте. Stanga се появява като част от проект на 25-годишния израелец, в който чрез музиката си се опитва да събере най-доброто от различни краища на света. Когато чува "Чичовите конье", на която попада случайно, той е направо "отвян" от звученето й. А след огромния успех на Stanga Абдул започва да работи по следващия си проект, носещ името "Марико", също вдъхновен от българска народна песен, този път "Мари Марийко, карагьозлийко".

Томас Бергенсен, композитор, също със слабост към българския фолклор, създава музика за някои от най-касовите филми, като "Аватар", "Карибски пирати", "Хари Потър", "Мумията", "Нарния" и "Батман".

В един от соловите си проекти през 2011 г. той включва песента "Рада", изпята от Владислава Василева. През 2015 г. излиза филмът "Утреландия", в чийто саундтрак се намира песента Creation Of Earth (Създаването на Земята). Официално никъде не е опоменато, но още в началото на песента ясно може да се разпознае българската песен, която лети в Космоса - "Излел е Дельо хайдутин". Вместо овации за прекрасната композиция обаче Бергенсен получва само съдебно дело за неправомерно използване на българската песен. Оказва се, че музикантът всъщност е изпратил запитване, на което така и не получил отговор в продължение на три месеца, а после се наложило и да се извини, въпреки че над народни песни авторски права не тегнат.

През 2013 г. хитовият филм "Колибри" не е застигнат от съдебни дела заради решението в него да бъде включена поредната фолклорна песен. Създадена от Нели Андреева и Георги Генов с помощта на хор "Филип Кутев", песента, включена в лентата, предизвикала такъв огромен интерес, че японски снимачен екип дошъл в София за да снима двучасов документален филм за това какво е вдъхновило създаването й.

"Малка мома" успява да впечатли гигантите "Ред хот чили пепърс", а "Масив атак" канят Нели Андреева и Георги Генов на концерта си в София, защото имали огромно желание да се запознаят с тях на живо.

Година по-рано, през 2012 г. Стефка Съботинова и мелодията на "Притури се планината" са включени в саундтрака на филма Step Up: Revolution. Под нейните звуци грациозни дами танцуват съвременен балет, а моментът, в който е използвана, е един от ключовите в лентата. "Притури се планината" е използвана и в "Островът на Паскали" през 1988 г. А само преди няколко дни актьорът Джек Блек качи видео в социалните мрежи, на което слуша и имитира песента "Ерген деда".

Изпълнението на песента е на женския хор на Българското национално радио, а клипчето, качено от Блек във фейсбук, до момента има над 60 хил. гледания.

Българският фолклор не впечатлява само световни музиканти, актьори и композитори, но и най-продаваните автори. Не е тайна, че Джоан Роулинг, създателката на "Хари Потър", прави огромно проучване на различни култури и митологии, за да създаде книгите си. Така, в "Хари Потър и Огненият бокал", а и в препратки навсякъде из книгата симпатията на Роулинг към българската култура е осезаема. В творбата България е представена на световното по куидич, а по-късно се включва в Тримагическия турнир. Роулинг се е постарала добре, избирайки имената за своите български герои, а те са - Алексей Левски (кръстен на Васил Левски) , Клара Иванова, Лев Зограф (Лев, идващо от лъв, и зограф - човекът, който рисува църкви) и, разбира се, най-добрият търсач в света Виктор Крум. Във филма Крум бе изигран от българин по изричната заповед на Роулинг.

В куидича България може да се гордее и с "Лешоядите от Враца" - един от най-добрите отбори, които са печелили световната купа повече от 7 пъти.

Магическото училище, в което се учат българските вещици се нарича Дурмщранг, основан от Нерида Вълчанова. Името й спокойно би могло да бъде преведено като "нимфа", създание, типично за родния фолклор. Друго митично същество, бродещо из страниците на "Хари Потър", а и в българската митология, е вила. Или по-позната по нашите ширини като самодива. Вилите в "Хари Потър" са гневни същества, които макар и красиви, могат да се трансформират в харпии. Те имат собствена магия, която не изисква пръчка и често се сблъскват с магични същества от други митологии, като леприконите. Самодивите дори са били нещо като мажоретки на българския отбор по куидич, но заради способността си да омагьосват мъжете били изгонени оттам. Роулинг прави добре проучването си, наричайки съществата "Най-красивите жени, които Хари някога е виждал".

Оставяйки настрана Потър и сериозното проучване, което Роулинг е направила, за да напише книгата си, се обръщаме към световните дизайнери, които също са черпили вдъхновение от родния фолклор.

Напоследък в България стана модерно да се носят бели ризи с шевици, а младежите си правят и подобни татуси. През 2016 г. обаче гигантът "Валентино" включи българските народни носии в своята колекция. Ризи, сукмани, палта, сака и обувки, декорирани с красиви и богати елементи на българска шевица, италианският моден гигант изуми всички със своята стилистика. Не е тайна, че той често вплита в дрехите си мотиви от други култури, но решението му да използва български мотиви бе някак неочаквано.

Но той не е единственият, който забелязва потенциала на шевицата. Още преди 30 години, когато Пиер Карден пристига в София, той остава впечатлен от традиционните ни облекла, категорично заявявайки, че "българската национална носия конкурира най-добрите произведения на висшата мода."