Бойна дружба свързва Влад Дракула със средновековна България. Преди да вампиряса, влашкият феодал участва в кръстоносен поход срещу османските нашественици. Унгарци, поляци, чехи, румъни и българи се сражават в християнската армия.

През 1443 г. полско-унгарският крал Владислав III Ягело и трансилванският войвода Янош Хунияди тръгват на поход срещу чалмите. На 3 ноември кръстоносците разбиват врага при Ниш. После минават през Драгоманската клисура и превземат Средец.

Целта на рицарите е да продължат към Константинопол, който все още е във византийски ръце. Пред Ихтиманските възвишения обаче ги хваща люта зима, продоволствията свършват. Пълководците дават заповед на войската да се оттегли. Дракула се връща във влашките си владения.

Следващата 1444 г. вестоносец му съобщава, че се задава нов поход. Сега Владислав и Хунияди идат с 16 000 конници и 2000 бойни коли. Начело на 4000 конници застава и Влад Дракула. На 9 ноември кръстоносците влизат във Варненското поле.

“Неверниците като черен вятър наближили Варна”, отбелязва османският летописец Едирнели. Същия ден там стъпя и Мурад II. Под командата на султана са близо 100 000 ятагана. През нощта двете армии настръхват една срещу друга. Призори става първият сблъсък.

Дясното крило на християните е прегазено, но Хунияди и Владислав запазват хладнокръвие. Повеждат в атака кралските отреди. Дракула пък връхлита с шеметната си конница. Анадолските спахии са разбити, загива главатарят им Караджа бей. Опиянени от успеха, власите го удрят на грабеж. Кавалерията на Влад се врязва в турския стан. Бойците плячкосват шатрите и се оттеглят да броят трофеите.

Владислав също е главозамаян от лесния успех. Само с 500 конници напада еничарския корпус. Конят му обаче е прострелян. Кралят пада, еничарът Коджа Хъдър се спуска и му отрязва главата.

Гибелта на Владислав се оказва решаваща за изхода на битката. Смутената християнска армия се огъва. Част от рицарите са избити, останалите хаотично се оттеглят на север. “Освен власите никой не знаеше накъде отива. Всеки се насочваше към тази посока, към която го тласкаше страхът или водеше съдбата”, пише един очевидец.

През XV столетие официалният език отвъд Дунава е българският. Жестоките закони на Дракула са написани на кирилица. В центъра на неговото правораздаване е набиването на кол. Заради този метод му лепват прякора Цепеш. Думата е със старобългарски корен, оттам идва “цепеница”.

През 1461 г. той отказва да плати данък на империята и в покоите му пристигат султански пратеници. Цепеш ги пита защо не си свалят чалмите. Правоверните отвръщат, че религията не им позволява.

Ами ако случайно вятърът оголи главите им, злорадства бъдещият вампир. Дракула ги уверява, че ще се погрижи да не престъпят Корана. Удря по един гвоздей в челата на дипломатите и ги праща обратно за Стамбул.

През 1462 г. Влад отстъпва пред гнева на Мехмед. Подгонен от армията му, се спасява в Маджарско. През 1476 г. се връща на престола, но скоро става жертва на болярски заговор.