Някои убиват жертвите си и въпреки това вземат откуп за живота им.

Най-малко 12 са отвличанията срещу откуп през последните 17 години, при които няма наказани. При част от тях полицията и прокуратурата въобще не стигат дори до арести. По други има задържани, образувани са следствени дела, които обаче едно след друго се провалят в съда и похитителите отново остават ненаказани.

Сред тези 12 ужасяващи лични истории, нерядко завършили и със смъртта на заложника, не са включени похищенията на Румен Гунински, Георги Георгиев-Пурата, Васил Маникатов и Борислав Атанасов, които бяха жертви на Наглите, но отвличанията им не бяха доказани в съдебна зала.

Най-малко 5 са бандите, които стоят зад неразкритите нападения. Едната от тях похити Рубин Коцев във Варна, втората - Иван Иванов в Добрич, третата Вене Сотиров в София, четвъртата - сина на Венци Стефанов и Кирил Божилов-Цигането в столичния кв. "Люлин". Петата отвлича Стефко Колев, сириеца Християн Валю, дъщерята на Брендо - Лара, и Адриан Златков сега.

ма и няколко по-стари, неизвестни за широката публика случаи на успешни отвличания срещу големи откупи, ставали в София, зад които е възможно да стоят и други неизвестни формирования от похитители, защото и по тези инциденти няма пробив в разследването.

Най-малко данни са събрани за похитителите на сина на известен зъболекар в София. Той е близък приятел на висши партийни функционери, а през 2003 г. плаща рекордния откуп от 600 хиляди евро за живота на сина си. Кръгла нула е и информацията в полицията за банда, която през 2010 г. похити, отново в столицата, сина на строителен предприемач, който е принуден да събира пари назаем от обявения за наркобос от МВР Киро Японеца, както и от лихвари, за да плати успешно парите за живота на внука си, като накрая получава инфаркт от преживяното напрежение.

За повечето от бандите обаче има немалко информация в службите. По-оскъдна е тя за Вене Сотиров, за чието отвличане полицията в крайна сметка подозира човек от неговото семейство. В това разследване, завършило с незавръщането на жертвата, е намерена и ценна симкарта, с която са водени преговорите за живота му (дори и когато вече не е бил между живите), но тя не довежда спецполицаите до конкретни резултати.

Незадържането в годините на тези банди ражда у тях силно усещане за безнаказаност. Според експерти, ако не бъдат спрени след отвличането на Адриан Златков, е твърде вероятно те да продължат да вземат заложници срещу откуп. (Интервю с профайлъра Росен Йорданов по темата виж на 7-а стр.)

Ето и хронологията на събитията, довела до новите случаи на отвличания след дългото затишие, породено от задържането на Наглите и приемането на поправка в Наказателния кодекс, която вече дава и доживотни присъди за това тежко престъпление.

На 20 септември 2001 г. собственикът на фирма "Руен" Стефко Колев пътува към офиса, когато четирима маскирани с полицейски бронежилетки го спират на пътя близо до дома му в софийския кв. "Княжево" и го отвличат. 

Искат от близките му 2 млн. лв., но сумата се оказва непосилна. Впоследствие откупът е намален на 1 млн. лв. Пет дни по-късно съпругата му получава подробни инструкции да постави парите в сак и да ги хвърли от влака преди Курило. Куриозното е, че те се разпиляват, като 140 хил. лв. от тях са намерени от Кантонера Кольо, който ги предава на полицията и става герой на нацията. Останалите са открити от похитителите и те освобождават бизнесмена на следващия ден.

Реално до днес Стефко Колев е най-малко държаният в плен заложник срещу откуп - 6 денонощия. Два месеца по-късно разследващите установяват, че и двама полицаи са помагали на бандата.

За отвличането са обвинени Данаил Георгиев-Джаки и Борис Арсов-Борчо, който е от групата на Йоско Костинбродския и по-късно е разстрелян. На 1 септември 2003 г. обаче Софийският градски съд пусна под парична гаранция 2500 лв. петима от шестимата задържани по делото за отвличането.

На 6 февруари 2001 г. пред дома му в Перник е отвлечен Славчо Захаринов. Той прекарва в плен 39 денонощия, като чак на 25-ия ден се съобщава на семейството, че той е отвлечен с цел откуп. Похитителите искат 500 хил. долара. Накрая той е пуснат, без да е платена сумата, което е прецедент в практиката до момента.

За отвличането на Захаринов е задържана групата на Тото от Пазарджик, като самият Захаринов открито заявява, че акцията срещу него е поръчана от пернишки митничар, много близък до вече бивш президент на България.

Бандата на Тото въпреки ареста получава много ниски присъди и 6 години по-късно поръчват на създаващата се в този момент група Наглите да отвлекат за тях сириеца Мехмед Чакър, който е освободен след платен откуп.

Междувременно през 2003 г. става друго, пазено в тайна отвличане. Похитен е студентът по стоматология - Христо, който отива да вземе автомобила си от паркинг до НДК. Срещу него изскачат трима мъже, удрят го няколко пъти, натикват го в бял микробус и отпрашват.

Малко по-късно бащата Симеон получава обаждане, че откупът за живота му е 1 милион евро. Зъболекарят се договаря с похитителите да плати 600 хиляди евро и предава парите, хвърляйки ги от влак. На следващата вечер обаче един овчар открива в заснеженото поле на Божурище треперещ от студ млад мъж с вързани ръце и превръзка на очите.

След около 2 месеца антимафиотите успяха да разкрият един от членовете на бандата - ятака на групата. Разпознаването обаче е провалено въпреки силния натиск, който оказват върху разследването политически лидери, близки приятели на бащата. 20-ина дни по-късно уличеният похитител бе нападнат в дома си в Нови Искър. Няколко мъже с маски на главите, с бухалки и железа в ръцете нахлуват в къщата му, пребиват го и ограбват всичко ценно. Жестоко потрошен, похитителят влиза в болница, а останалите от групата остават неразкрити.

6 април 2004 г. Синът на боса на "Славия" Венцислав Стефанов - Димитър, е отвлечен посред бял ден. 23-годишният младеж е похитен около 11,30 часа пред собственото му кафене до блок 113 край хотел "Плиска" в София. Според очевидци Димитър излиза от заведението си и преди да се качи в колата си, на близкия паркинг е напъхан в друг автомобил от четирима души. Бандитите били с полицейски униформи. Свидетелите не могат да дадат и добро описание на похитителите.

Няколко дни по-късно във видеозапис младежът настоява баща му да плати 1,2 млн. лв. Венци Стефанов ги хвърля от влак на посоченото място. Въпреки това той не е освободен и предположенията са, че е убит. За този случай първоначално е разследвана отново групата на Йоско Костинбродския и Джаки Ръчичката. Самият Венци Стефанов се среща лично с тях и те отричат да са замесени.

По-късно следа отвежда разследването до люлинската банда, която години по-късно отвлича и убива Кирил Божилов-Цигането и въпреки това успява да вземе откуп за живота му. Смята се, че заради похищението на сина на Венци Стефанов е застрелян известният люлински крадец Георги Рандев-Пъпката. Той трябвало да води преговорите с бандата, объркал симкартите, които имал за връзка с Венци Стефанов и с хората от групата, и така поставил под сериозен риск организацията. Ликвидиран е, за да се скъса напълно връзката с групата.

На 17 март 2004 г. собственикът на "Ахилеос меритайм" Рубин Коцев е отвлечен във Варна, а исканият откуп за живота му е 2 млн. лв. В крайна сметка бизнес-партньорите му събират половината и той е освободен. За аферата той обвинява бившия си съдружник Тургут Тунджел. Делото е прекратено, а поръчителите и извършителите не са заловени.

На 17 май 2005 г. сириецът Християн Валю тъкмо излиза от къщата си в Банкя, когато е отвлечен. Похитителите му използват при акцията пистолета на зетя на бившия премиер Иван Костов, който е откраднат по-рано.

Братът на жертвата получава дни по-късно аудиозапис, в който Християн настоява той да разкрие всичко, което знае за синтетичната дрога у нас и каналите за трафика й към Близкия изток.

Сирийският търговец Валю е бил в най-близкото обкръжение на Фатик, за когото се смяташе, че държи каптагоновия бизнес в наследство от баща си Исмет Шабан.

До ден днешен Християн не е открит. За отвличането му бе задържан Данаил Георгиев-Джаки от групата на Йоско, но впоследствие е освободен.

64-годишният Вене Василев Сотиров бе отвлечен през 2005 г. пред блока, в който живееше в "Сухата река". Това стана само два дни след като Наглите освободиха бизнесмена Киро Киров, което създаде мощна обществена психоза. Похитителите на Сотиров са четирима в полицейски униформи. Ползвали са крадена кола, на която сложили табелки с истински номер на патрулка от Стара Загора. До момента мъжът все още не е открит.

7 януари 2006 г. - 25-годишният син на собственика на месарско предприятие в Добрич Йордан Иванов-Поничката е отвлечен.

Той изпраща приятелката си и когато си отваря гаража в дома си, е нападнат от похитителите си, които искат 550 хил. евро.

След преговори той е намален на 200 хил., но близките не събират парите и момчето до днес е в неизвестност. Предполага се, че бандата го е ликвидирала заради неуспешните преговори.

На 9 септември 2009 г. e отвлечен един от най-внушителните мъже в България - Димитър Йовичин. Неслучайно бандата избира шампиона по културизъм - първо, човек от групата е прецакан от него с имот, и второ, 54-годишният атлет е най-известният лихвар в региона и има купища пари и имоти. Това се случва около 18,30 часа на 9 септември, минути след като Димитър Йовичин излиза от фитнес "Джъмбо" в Самоков.

Автомобилът му "Роувър 214" е открит изоставен с широко отворени врати под мост на р. Искър между Самоков и Мальовица. В местната полиция има много сигнали, че Йовичин дава заеми срещу лихва и запис на заповед на имот на клиента.

В късния следобед от първото денонощие след изчезването непознат мъж се обажда в общината, където работи приятелката на Димитър - Латинка, и й казва, че е отвлечен срещу откуп, който се равнява на 300 хиляди лева. Жената събира парите, но 20 дни след изчезването на културиста Цветанка отказва да плати откупа, тъй като те не дават доказателства, че е жив.

Хората от бандата, отвлякла го, се оказва, че са от родното село на жертвата - Доспей, но за момента срещу тях няма солидни доказателства за постоянен арест, а още по-малко за съд. Те също днес са на свобода.

През 2010 г. похитители отвличат внука на строителен предприемач от София, който е и президент на спортна асоциация. По това време Наглите вече са приключили с последната си операция - "Румен Гунински". Дядото на отвлеченото момче плаща откуп, но не подава жалба, и МВР не е разследвало и дори не е чувало за тази афера.