У нас не разрешават да се правят тухли и бетон с него, а те издържат до 1000 години и не рухват и при силни земетресения.

Някои продукти са забранени за производство в страната, но свободно се внасят.

BG производители инвестират милиони в чужбина, където продуктите с растението са разрешени.

Едно скандално растение може да спаси света. То носи много имена - трева, марихуана, гръсти, канабис, джойнт, ала най-разпространеното е като коноп. Има близо 50 хил. приложения в различни индустрии, но има лошия късмет малка част от него да съдържа психоактивно вещество, което през 20-те на миналия век го превръща във враг на повечето държави.

До днес, когато индустриалният коноп се отглежда в Австрия, Чехия, Германия, Китай, Италия, Полша и други европейски държави и с бързи темпове се развива като най-доходоносния бизнес на бъдещето. Но не и в България.

През 2016 г. в световен мащаб има засадени 33 хил. хектара индустриален коноп. През 2013 г. от всички масиви са добити 240 тона от растението. Само за сравнение, през 2010 г. количеството е било едва 7,5 т, т.е. ръстът е от близо 3000%, а цената само на цвета на канабиса е от 15 и 20 хил. долара за килограм, твърдят от Българската академия на науките.

У нас легалното отглеждане на коноп започва през 2012 г. с първи промени в Наредба 12, чиято цел обаче е сякаш повече да спъват на всяка крачка инвеститорите в проспериращия бизнес с конопа. Неговите близо 50 хил. приложения включват лекарства, гориво, пластмаса, строителни материали, дрехи, храна, хартия, автомобили и самолети. Ала ако тук решиш да направиш тухла от коноп, то тя се смята от държавата за наркотик.

А статистиката е категорична - от 100 кг конопено семе се получава 20-30% техническо масло и 60-70 кг кюспе, само 600 г от което има хранителна стойност, равна на 1 кг зърно. А един акър коноп може да произведе толкова фибри, колкото 4 акра дървета. Конопът може да се култивира веднъж или повече от един път годишно, докато дървесният материал изисква 20 - 30-годишни ротации.

От него може да се произведе и биогоривото, от което целият свят има нужда. Идеята се ражда още в главата на Хенри Форд и Рудолф Дизел. Техният първи модел Т е създаден да се движи не на бензин или дизел, а на биогориво, част от което е произведено от коноп. Горе долу по това време, канабисът е забранен от американското правителство, което съзрява в него потенциален разрушител на индустрии.

В родината ни регулация е такава, каквато Европейската комисия изисква от всички страни. ЕС отпуска и субсидии за отглеждането и преработката с условие, че сортовете не са със съдържание на активното наркотично вещество в него тетрахидроканабинол, превишаващо 0,2%.

В Германия например субсидията е 60 евро на декар. "За да започнеш такъв бизнес ти трябва лиценз. Не можеш просто да решиш, че растението ти е симпатично и да започнеш да си го отглеждаш", казва пред "168 часа" Димитър Карагегов от Българското либертарианско общество.

"За да се контролира дали в стръковете коноп няма наркотично вещество, земеделецът е длъжен или да прибере реколтата до десет дни след цъфтежа, представете си това колко малко време е, ако сте засадили огромна площ канабис, или да се вземе проба от растението - допълва той. "

Очевидно никой не желае да се заеме с контрола върху конопа. "Няма държава, а конкретни чиновници, за които легализирането на конопа означава, че трябва да вършат някаква работа - споделя пред "168 часа" д-р Юлиян Караджов, който също се бори за легализирането на конопа. - Те трябва да научат нещо, да измислят система за регулация и контрол. Именно от тях чух:

"Ама как ще го контролираме това?!"

Тоест, не искаме да се занимаваме с работата да го измислим, така че да работи. Това е отношението не само към конопа. Имам чувството, че това е отношението към всичко."

Но регулацията не е единственото, което спъва българските земеделци, решили да отглеждат индустриалния коноп. Оказва се, че тук голяма част от приложенията му са нелегални за производство просто защото се смятат за накротици. Комичното е, че в същото време тези продукти не са забранени за внос в България.

"За да отглеждаш коноп, трябва първо да заявиш за какво ще го използваш - семка или влакно. Всичко друго, което остане от растението, за българската държава е наркотик и земеделецът е длъжен да го унищожи", заявява Димитър Карагегов и разказва за перипетиите, през които преминават родните производители: "Една фирма беше решила, че ще произвежда тухли от коноп.

Но законодателството и държавата не й позволиха, защото те считат, че въпросните тухли са наркотик.

Друг производител във Враца правеше конопени въжета, ала му се наложи да си внася влакната от Китай."

Въпросната фирма вече има готови проекти за къщи, построени от конопени тухли в България, но материалите няма да бъдат произведени тук, а внесени от една от многото държави, в които те се произвеждат. 

"Сега е много модерно да се добива канабидол от конопа - казва Карагегов. - От него се правят лекарства, с които се третират различни заболявания, както и козметични продукти. Той не е забранен да се внася в България, но не може да се произвежда тук, защото се счита за наркотик. Канабидолът всъщност има точно обратното действие на тетрахидроканабинолът. Той служи за баланс, когато се напушиш.

Правната уредба обаче принуждава един от най-големите производители на коноп в България да отглеждат реколтата си тук, след това да я изнася в Румъния, там я преработва и извлича канабидолът и едва след това отново го внася в страната."

За целта българският производител ще направи инвестиция в размер на пет милиона евро в завод в Букурещ за производство на канабидол. Средства, които можеше да са вложени в София или навсякъде другаде в България, но не са и това е една от много причини държавата ни да губи пари и работни места.

"От една страна се говори, че трябва да правим продукти с висока добавена стойност, от друга като се опре до такива продукти, държавата се дърпа и казва: "Няма как да го контролираме" - възмущава се д-р Юлиан Караджов. - Истината е, че не се печели от производството на влакно и семе.

Няма как да се изкарат достатъчно пари при положение, че има търсене на по-интелигентни приложения на конопа, за които има голям пазар. Даже като се започне от екстракта от цветовете, говорим за индустриалните сортове, не психоактивни. Той се използва в козметиката, в Германия, в Чехия се правят такива неща, има ги по магазините, аз съм ги виждал, което означава, че има и производители."

Лидерът в отглеждането на коноп и производството на конопени продукти в Европа и в света в момента е Франция. Тя държи около 90% от този пазар. Малък дял имат Великобритания, където отглеждането на плевела се субсидира от държавата, а също и Полша, Унгария и Румъния. В съседката ни вече има работещи фабрики за текстил и дрехи от конопени влакна, в Чехия има голям интерес към високотехнологично производство, в Италия от коноп се произвеждат строителни блокове, а в Полша държавни компании произвеждат лекарства с канабидиол, които вече могат да се намерят и в търговската мрежа в България.

Веднага след Франция, разбира се, е Китай. Той доста предвидливо никога не е забранявал конопа и за това произвежда близо 44 хил. метрични тона на година, основно за текстил, изнасяйки продукция за САЩ. Като междувременно развива и други бизнеси и в момента държи 606 световни конопени патента.

Изглежда България е единствената държава в Европа, където голяма част от растението остава "опасно" за гражданите. Според белгийският криминолог и професор по наказателно право Том Декорт, разграничаването на промишлен и наркотичен канабис наистина е трудно, дори и за полицейските служители, но аргументът, че индустриалните ниви могат да прикрият "опасния канабис" е несъстоятелен. Най-вече, защото така би се влошило качеството и на наркотичната продукция след опрашването на растенията.

Какво всъщност различава различните сортове на растението? Индустриалният коноп съдържа под 0,2 тегловни процента тетрахидроканабинол и следователно самото растение не може да се използва за наркотични приложения, а и това би било икономически неизгодно. От друга страна в психотропния канабис съдържанието на тетрахидроканабидол достига до 20%.

"Всъщност, конопът от който може да се извлече тетрахидроканабинол е много специален, като самото растение трябва да е женско", споделя Карагегов.

Но защо канабисът ще спаси света?

Неговата история е толкова стара, колкото и човечеството. Още преди хилядолетия човечеството правело от конопеното влакно дрехи и хартия. После или едновременно с това човекът открил, че конопът става и за пушене. Изсушените му цветчета водят до добро настроение и действат обезболяващо. Още в древността на Изток са открили, че сладкишите стават по-вкусни, ако към тях прибавят ароматните конопени семена. Класическите рецепти на халва, баклава, рахат локум, шербет включват счукани конопени семена. В Индия конопът е част и от аюрведическата кухня, а в Русия правят от него каши, като добавят и други зърнени култури. Много популярно във всички древни кухни е било и конопеното масло.

В България, според различни документи, конопът е използван още през V век от траките, които по-късно го пренасят към съседна Гърция. През годините канабисът се развива като една от най-важните земеделски култури в страната, поне това твърди в доклада си белгийският консул у нас през 1880 г.

"Преди, всичко в домовете на хората е било от конопо - дрехи, въжета и ние се опитваме са се върнем обратно към това", казва Димитър Карагегов.

През годините канабисът се развива като една от най-важните земеделски култури в страната - поне това твърди в доклада си белгийският консул у нас през 1880 г. Правителството често подпомага предприемачите, като през 1925 г. когато настъпва пикът за отглеждане на растението. Нивите, засети с марихуана, заемат 250 053 дка, т.е. повече от площта, засята с тютюн в наши дни. След това отглеждането на коноп рязко спада. Идва социализъмът и той е забранен.

Но стъпките, които човечеството прави, могат да ни избавят от климатичните промени и точно заради това, растението има шанс да спаси света. Най-големият активист, борещ се за пълната легализация на индустриалния коноп - Джак Херер, предлага на всеки, който разбие тази теория, 100 хил. долара. А неговото твърдение е: "Ако всички изкопаеми горива и техните производни, както и сечта на дървета за хартия и строителство бъдат забранени, за да се спаси планетата, да се обърне парниковият ефект и да се спре обезлесяването, тогава има само един известен ежегодно възобновяем природен ресурс, от който може да се добиват хартия и текстил, отговаря на всички транспортни, индустриални и енергийни потребности в световен мащаб, като същевременно намалява замърсяването, възстановява почвата и почиства атмосферата в същото време. Това вещество е същото, което са използвали нашите предци - коноп."

Според множество изследвания един от проблемите, които канабисът може да реши, е гладът в страните от Третия свят. Причината е, че той се развива добре в почви, трудни за обработване, и в засушени райони. Тоест - конопът може да бъде средство за храна в едни от най-тежките периоди в африканските земи. А както вече споменахме, първата кола, която Форд създава, е направена да върви на биогорива, сред които това и от коноп. След като половината свят вече е на път да забрани дизела, а с него и бензина заради високите нива на замърсен въздух, то трябва да се намери заместител. И тъй като споровете около елавтомобилите са твърде много, на помощ идва конопът. От един тон суха биомаса могат да бъдат произведени 300 литра гориво. По същия начин могат да бъдат произведени въглища и органични торове.

Друг голям замърсител, от който са пострадали много реки, морета и почви, е текстилната индустрия. Канабисът има решение и на това и китайците чудесно се възползват. Те са готови да заменят огромни площи, на които отглеждат памук, с конопени насаждения, защото зеленото растение може да се отглежда със съвсем малко пестициди. Така с 1,3 милиона хектара коноп Китай може да намали площта си за памук със същото количество и да я използва за отглеждане на хранителни култури. И точно защото няма нужда от пестициди, конопът възстановява и плодородността на почвата.

Той има още едно предимство, незаменимо за днешната цивилизация. Строителните материали, които се правят от канабис, са значително по-здрави. Конопените влакна повишават издръжливостта дори и на цимента. Бетонът от коноп е най-здравият строителен материал в света. Той е по-лесен за обработка и по-гъвкав от обикновения бетон. А изумителното е, че земетресенията не могат да разбият сградите, изградени от подобнa смес, тъй като те са 3 пъти по-резистентни към земетресения, отколкото обикновеният бетон. Една стена, изградена с иновативните материали, може да издържи до 1000 години, без да създаде проблем, докато гаранцията на нормалното строителство е от 40 до 100 г. Същото важи и за тухлите.

Използването на коноп за направата на хартия пък би ни спасило от прекомерната сеч, която ускорява глобалното затопляне, лишавайки ни от гори, които да пречистват въздуха. Преди 1850 година хартията по света се е произвеждала от недървесни източници на влакна – предимно лен, коноп и памук.

Както и при горивото за автомобилите, първоначалната идея никога не е била хартията да се произвежда от изчерпаем източник.

Идеята да се използва дървесина дори звучала някак смешно. Сега, когато горите изчезват, най-уместният вариант отново изглежда канабисът. Целулозната пулпа от коноп може да се използва и за производство на хартия, която може да се рециклира 100 пъти повече от обикновената дървесна, а разходите за труд и енергия намаляват от 3 до 5 пъти.

Всички тези предимства са пределно ясни на институциите, организациите и държавите. А дори не са споменати плюсовете на канабиса за медицински цели - от лекуването на рак до облекчаването на епилепсия, алцхаймер и редица други страшни диагнози. Много пъти и в България са правени пресконференции, които да убедят обществото, че в канабиса няма нищо опасно. Но всеки един опит да се направи крачка към бъдещето бива потушен.

Срещат се и противници на идеята. След приемането на закона, здравната комисия получава множество писма, които са против. Едно от тях е на д-р Теменужка Любенова, която в своя текст гласи следното: "Безпроблемното засаждане на растението коноп за индустриални цели, от което се произвежда марихуана и хашиш. За нас категорично това са лобистки интереси с цел да бъде облекчен достъпът на дрогата до младото поколение." Макар и хилядите проучвания да опровергават подобни твърдения, хората трудно ще бъдат убедени в обратното.

"Навсякъде по света има работещи системи. Не е нужно да се измисля велосипедът, той е измислен в Германия, Франция, в Румъния. Там всичко е достатъчно просто, за да не се чувстват хората така, сякаш държавата иска да им пречи - казва доктор Караджов. - За която и страна да се сетя, нещата работят. Само не и у нас."