Две коли организират бягството му.

В КЪСНАТА вечер на 30 октомври 1930 г. край Докторската градина в столицата е тихо и безлюдно.

Прозорците на околните къщи светят, няколко души уморено се прибират.

Изведнъж в тъмнината отекват изстрели, последвани от дълъг стон. Отначало никой не обръща внимание на стрелбата, превърнала се в нещо обичайно след свалянето на Александър Стамболийски от власт.

Все пак след известно време се понася вик:

“Покушение!”

Пристигналите на мястото на покушението минувачи намират на ъгъла на улиците "Шипка" и "Кракра" да лежат телата на двама достолепно облечени мъже. Не е трудно те да бъдат идентифицирани. Единият е д-р Никола Генадиев, а другият - Иван Гешов. И двамата присъстват с полагащото им се място в новата българска история. Първият е бил министър няколко пъти, вторият - дипломат от кариерата.

Половин час след изстрелите на местопрестъплението се появява прокурор, а малко по-късно и съдебен следовател. Те констатират, че

Генадиев вече е мъртъв, а Иван Гешов - ранен в стомашната област.

Наблизо е намерен захвърлен на земята пистолет. Гешов е пренесен у дома му, където го посещават помощник-градоначалникът Карагьозов и прокурорът Христов. Пред двамата той разказва за случилото се.

Часовете преди покушението двамата приятели прекарват в Юнион клуб. Към 20 часа напускат клуба, тъй като Генадиев е поканен на вечеря у френския посланик Жорж Пико. На ъгъла на "Кракра" и "Шипка" пътищата им се разделят. Гешов се готвел да продължи по "Шипка" до улица "В. Априлов", където живеел, а Генадиев да завие наляво по "Кракра" към своя дом, за да се преоблече преди да отиде при посланика. Невъзможно е било да не се чуят стъпките на убиеца, ако той е вървял след тях. Ето защо Гешов изказва предположението, че стрелецът е бил предварително информиран добре за пътя, по който ще минат двамата политици и се е укривал в близките храсти. По-късно полицията също лансира подобна хипотеза. Според разследващите лицето, което е извършило убийството, отдавна е следяло Генадиев и е търсело удобен момент, за да изпълни намерението си. Няма никакво съмнение, че именно бившият министър е бил мишената на атентата, а приятелят му Гешов е пострадал по стечение на обстоятелствата.

Първият изстрел,

даден от съвсем близко разстояние, е отправен срещу Генадиев. Изненадан, Гешов се обърнал, видял убиеца и извикал. Тогава той стрелял в него и още три пъти в тялото на падналия вече Генадиев. Гешов описал автора на покушението - около 25-30-годишен, облечен в тъмни дрехи, с късо подстригани мустачки. Това са всичките подробности, които успява да възстанови в разказа си Гешов.

Показанията на останалите свидетели внасят допълнителна светлина около извършеното престъпление. Очевидци споменават, че убиецът се е отдалечил със спокоен ход по ул. "Кракра" по посока на бул. "Цар Освободител". Тук той за момент забавя крачки, обръща се да се увери, че никой не го преследва и влиза необезпокояван в една сграда, която имала и втори изход към ул. "Шейново". Оттук насетне следите на убиеца се губят.

Нови нюанси се допълват от разказите на живущи на бул. "Цар Освободител". Малко преди убийството по него бавно се движели в срещуположна посока две леки коли. Когато стигали до ъгъла с ул. "Кракра", те забавяли ход, преди да се разминат. Това действие се повторило няколко пъти. Броени минути след като проехтели изстрелите край Докторската градина, и двете коли се отдалечили с голяма скорост.

По тези показания полицията започва издирванията. Веднага е отхвърлена версията с цел грабеж. Старателната подготовка на атентата не оставя място за съмнение, че той е предварително планиран.

Следствието се води

от Четвърти съдебен следовател Станчев. В Обществена безопасност са задържани няколко заподозрени лица. Направена е очна ставка, но сред тях Гешов не разпознава убиеца и те са освободени. Въпреки въодушевените изявления на следователя, че убийците ще бъдат разкрити и осъдени, разследването постепенно навлиза в "задънена улица". Скоро издирванията са прекратени. Както се предполага по-късно, под силен политически натиск.

Така убийството на д-р Н. Генадиев остава неразкрито. Месеци след погребението му в публичното пространство продължават да се носят догадки около въпроса кои са неговите извършители. Съмненията се насочват към управляващия Демократически сговор. Приятели на убития споделят, че месец преди покушението той е получавал заплахи от своите политически противници. Основания за това са и последните политически изяви на Генадиев. Определено той

симпатизира

на правителството на БЗНС. В началото на 1923 г. дори усилено се говори за влизането му в кабинета на Ал. Стамболийски. Още по-силна неприязън у управляващите предизвиква позицията на Генадиев към деветоюнския преврат. Той се обявява открито в защита на свалената земеделска власт. Лидерите на Сговора не са забравили неговите качества на политик и пословичния му афинитет към политически комбинации. Всичко това е повод неговата личност да се възприема като сериозна заплаха за режима. Наред с това Генадиев се изказва против действията на ВМРО начело с Тодор Александров. Ето защо мнозина свързват съмненията и обвиненията си с македонската организация.

Кой е Никола Генадиев

Никола Генадиев е роден в Битоля на 19 ноември 1868 г. и произхожда от видно възрожденско семейство. Завършва гимназия в Пловдив през 1885 г., където е пряк свидетел на подготовката и осъществяването на Съединението. Следват студентски години в Брюксел и докторат по право. През 1892 г. Генадиев се среща със Стефан Стамболов. Между двамата се установява политическо единомислие и през следващите години младият и амбициозен адвокат бързо се издига сред ръководителите на стамболовистката партия.

Генадиев заема нееднократно министерски постове. Той е сред най-слушаните оратори в парламента, а публицистичните му материали се посрещат с интерес от съмишленици и противници. Политическите действия на Генадиев са изпъстрени с резки обрати, като не подбира средства за постигане на своите цели. Не му липсват нито смелост, нито решителност да прибягва към авантюри и незаконни акции. Името му е замесено в шумни политически процеси и афери. През февруари 1915 г. той е сред заподозрените за атентата в Софийското казино. През лятото на същата година е в центъра на нашумялата "Деклозиерова" афера. След Първата световна война Генадиев създава две нови партийни формации и отново търси подобаващо място в българския политически живот.

Втората жертва на покушението - Иван Гешов, е близък приятел на Генадиев, политически деец и дипломат от кариерата. Завършва Робърт колеж в Цариград и следва в Манчестър. Последователно е дипломатически агент в Париж, Цариград и Виена, а след това оглавява българските легации във Виена, Берлин и Берн.

Питане от старозагорския народен представител Иван Ангелов в Народното събрание

До министър-председателя,

министъра на правосъдието

и министъра на вътрешните работи

На основание чл. 105 от Конституцията и чл. 60 от Правилника за вътрешния ред на Народното събрание питам г-н министър-председателя, г-н министъра на правосъдието и г-н министъра на вътрешните работи:

1. Не намират ли за нужно да осветлят парламента за убийството на един държавник и общественик, какъвто беше д-р Генадиев и да съобщят всички известни тем данни по следствието и ако са се добрали до убийците да ги посочат и да съобщат побужденията, които са ги подтикнали към извършеното от тех злодеяние? По всички тия въпроси се налага едно пълно осветление, тъй като всеобщо е убеждението, че убийството на д-р Генадиев е политическо.

2. Искам да зная какви мерки се взеха от страна на правителството, респективно от министъра на вътрешните работи, за охрана на нашите държавни мъже, тъй като по него време, преди убийството на д-р Генадиев в обществото се мълвеше, че те са лично заплашени, ако не се откажат от активна политическа дейност.