Остров Иския е известен с незаконните си и зле направени къщи.

Древните римляни били известни като най-добрите строители в Античността. Използвайки материалите от своите земи, строители, архитекти и инженери вдигали сгради, които удивяват и до днес заради майсторското им и качествено реализиране. Терми, виадукти, мостове, изградени преди повече от 2 хилядолетия, смайват със здравината на конструкциите си.

В същото време мнозина се питат как е възможно в XXI век в страна от Г-7, каквато е Италия, да се умира от трус с магнитуд 4, който никъде по света не води до рушене на сгради?

След последното земетресение през август на остров Иския, при което загинаха двама души, а десетки бяха ранени, много експерти твърдят, че причини за раздробяването на сгради като пясъчни замъци са както незаконното строителство, така и некачествените материали. На всичкото отгоре не са били спазени и мерките за сигурност при изграждането, предвидени от закона.

Според геолозите последният трус в Иския е освободил от земята хиляда пъти по-малко енергия, отколкото миналата година в Централна Италия. Много експерти винят за щетите най-вече ниското качество на строителството на острова.

Предстои да се види кои от всички аспекти са довели до рухването на сградите. Едно е сигурно обаче - че Иския е мястото в Италия с най-голяма концентрация на незаконно строителство.

На заемащия 50 кв. км остров има 600 незаконни сгради, които предстои да бъдат бутнати. Това обаче е само прашинка, тъй като 27 000 молби за узаконяване на незаконно вдигнати сгради трябва да бъдат разгледани.

Според Лигата за защита на околната среда Иския е символът на безразборния цимент и на незаконното строителство в Италия и това е пряко свързано с последните щети след труса. Бившият прокурор на Неапол Алдо де Киара сочи с пръст към незаконните сгради, които са основната опасност на Иския, но така също и към обеднения цимент, използван за строителството.

"Нададохме вой още преди време, че може да рухнат сгради и при най-малкия трус", казва пред в. "Кориере дела сера" Де Киара. Той обаче припомня, че е бил нееднократно заплашван от самите граждани в случаите, когато искал да доведе докрай бутането на незаконни сгради. Мнозина още помнят и мобилизирането по площадите на местното население, защитаващо незаконното строителство.

Достатъчно е обаче да обиколите някои от археологическите паркове в Рим, датиращи от над 2 хилядолетия, за да си дадете сметка за майсторството в строителния занаят на предците на днешните италианци.

В Античността еволюцията на строителните техники била пряко свързана с качеството и с количеството на материалите, добивани в съответната зона. Търговията все още не била добре развита, затова и строителството зависело изключително от този фактор. Изборът на един или друг строителен материал бил обуславян и от предназначението на реализирания обект, от размерите му, от икономическите ресурси и от вкуса на онзи, който го изграждал.

Древноримският архитект Витрувий, автор през I в. пр.Хр. на прословутата De Architectura, която днес е известна като Десет книги за архитектурата, посочва и трите златни правила, които трябва да бъдат спазвани от архитектите - солидност, функционалност и елегантност на структурата.

Хълмовете около Древния Рим предлагали изобилие от каменни скали, най-вече туф. Римляните добивали огромни каменни бокове, режейки хоризонтално или вертикално скалите. Туфът се добивал най-вече през лятото, за да бъде изложен на слънце най-малко 2 г. След като изсъхнел, от него се избирали най-устойчивите блокове.

През II в. пр.Хр. започнал да се използва и травертин, който бил много по-здрав и твърд от останалите материали. Октавиан Август пък наблягал изключително на мрамора в строителството - по негово нареждане се експлоатирали и каменните кариери в Карара. От тях се добивал бял мрамор с превъзходно качество, който се извозвал по море до древното римско пристанище Остия. Вносен мрамор се използвал и за подове, скулптури и колони. Казват, че преди да умре, Октавиан Август споделил пред приятели: "Получих град от тухли, оставям го от мрамор."

След I в. сл.Хр. обаче започнали масово да се използвaт и печените в пещи тухли от латерит. От тях са изградени много сгради в Рим, вкл. и Пантеонът. Общо взето, в Древния Рим строителните материали се разделяли на два вида - за строеж и за разкрасяване. В първата категория влизал туфът във всичките му разновидности. Във втората преобладавал мраморът, който служел за декориране на сгради. Мраморът обаче е най-различни видове - от Карара, пентелийски, травертин, гранит, порфир.

Най-разпространеният начин на зидане на сгради в републиканския период бил opus quadratum, или поставянето един до друг на правоъгълните блокове. Те били фиксирани помежду си с дървени или метални елементи. Така се постигала здравина на конструкцията. Въвеждането по-късно на opus caementicum, широко използван от римляните след III в. пр.Хр. и чак до наши дни, белязал еволюция в зидарския занаят.

Циментът се оказал идеалното решение за издигането на колосални структури като театри и терми. Циментовата сграда била изграждана от много твърда и дълготрайна във времето смес - в нея имало части от туф, камък, теракота или чакъл, потопени в хоросан. Всеки от управляващите в Древния Рим въвел и свои техники за зидане на тухлите.

Фабриките за тухли работели на пълна пара. Те произвеждали и специални елементи за изграждането на съоръжения от рода на терми и акведукти.

Специални правила имало и при реализирането на подовите настилки. Пътищата например били покривани с елементи от лава или с големи каменни ленти, потопени в пластове от пясък и раковини, за да устояват на износване. Подовата настилка на басейните и термите пък била покривана със смес от гипс и тухли латерит, за да стане непромокаема.

Или с други думи, римляните били гении в намирането на разрешения за всички проблеми. Те не само приспособили за собствените си нужди антични техники, а и дали началото на истински иновации в строителството. Достатъчно е да видим извисяващите се и до днес акведукти, мостове, терми, крепости и вили.