В началото на 60-те Елвис Арън Пресли прекарва по-голямата част от времето при портите на "Грейсланд" с феновете си. Дава автографи, позира за снимки и целува всяко момиче.

Ала веднъж при него отива момче, което му казва: "Елвис, аз не искам целувка, а само един автограф." Чувайки това, певецът вдига драматично глава, намига на почитателките си и гордо заявява: "Момичета, кажете на младежа какво изпуска!" Тълпата започва да крещи във възторг,

а Пресли подписва ценната хартийка, която днес сигурно струва над 5000 долара. А когато момчето си тръгва, легендата вика зад гърба му: "Сигурен ли си, че не искаш целувка? Имам предостатъчно от тях!" Но нещата невинаги са били толкова розови за една от най-влиятелните личности в света на музиката.

Животът му започва в мизерия,

изпълва се с блясък, а след това с трудности и мъка и накрая завършва на студените плочки в банята. Или може би още продължава на някой райски остров, където се е приземил мистериозният хеликоптер, който излита от "Грейсланд" минути преди тялото на Краля на рока да бъде открито.

В края на юни 1934 г. Гладис разбира, че е бременна. Някъде около петия месец вече е сигурна, че ще има близнаци. По това време тя работи за едва 2 долара на ден, а съпругът й Вернон е назначаван на няколко странни места. Парите не им достигат за храна, камо ли за собствен дом.

Разбирайки, че ще става баща обаче, Вернон взема назаем 180 долара от своя работодател и със собствените си ръце построява малката сглобяема къщичка, която след няколко месеца се превръща в родното място на Краля на рока. В нея няма ток заради високата му цена, а когато Елвис се ражда, съседите на младото семейство се опитват да им помогнат, като поне им осигуряват памперси.

Близнакът на Елвис така и не успява да проплаче. Бебето е мъртвородено, а Гладис едва не умира след раждането. Връщайки се от болницата, тя не се отделя от сина си до смъртта си. Двамата изграждат толкова силна връзка, че когато тя си отива от този свят,

Елвис се хвърля в гроба след нея.

Когато е едва тригодишен, Елвис вече има коса до раменете. Гладис го качва на коляното си, взема ножицата и го подстригва, а той не спира да реве, защото се разделя с хубавата си коса. Заради реакцията на момчето, любящата майка прибира златните къдрици в малка кутия. 20 по-късно все още бъдещият Крал на рока получава още едно запомнящо се подстригване. Този път в армията. Майка му знае, че раздялата с дългата коса ще го травмира, затова му праща своята ценна малка кутия с къдрици. Елвис се смее и плаче, докато чете писмото й. На следващата сутрин веднага се обажда в "Грейсланд", за да й каже колко много я обича.

Наричали го "момчето на мама". В училище често му се подигравали, че постоянно кръжи около своята Гладис. А тя го възпитала добре, грижела се да получава всичко, което иска, макар и да нямали почти никакви пари. За десетия му рожден ден, след като е разбрала за скрития талант на Елвис да пее, му подарява китара, въпреки че той иска колело. И вместо да е ядосан, красавецът започва да се учи от чичовците си да свири на нея.

За да припечелва малко повече пари още преди майка му да почине, Елвис започва да работи в компания за инструменти. Първият му ден на новата служба е на 3 юни 1951 г., ала стажът му приключва след месец. По това време той успява да вземе книжка със стария буик на чичо си. Слуховете гласят, че Елвис е уволнен от първата си работа, именно заради прекалено дългата си коса, която била против правилата, а той отказал да я подстриже. Според други обаче причината е съвсем проста - той все още бил непълнолетен.

Три години по-късно Елвис започнал своята служба в Crown Electric като шофьор на тир. Плащали му едва по 1 долар на час, а месечно вземал доста по-малко, отколкото на първата си работа. Но бил щастлив. Издържал на това място 14 месеца, докато не получил обаждането от Сам Филипс, което дало старт на кариерата му.

"Трябва ми бял мъж, който пее като негър,

и ще направя милиони." Това си мислел Филпис, а единственият образ, който изниквал в съзнанието му, бил на малко момче, което отишло при него и записало специална песен за майка си. "Моето щастие" струва на Елвис 4 долара, ала по-късно му спечелила милиони.

Когато пристига в студиото на Sun Records на 26 юни 1954 г., Елвис е едва на 19 години, с акне по врата, приятен загар на лицето и дълга, руса, чорлава коса. Това, което първо прави впечатление на Сам, е, че младото момче е сигурно най-интровертният човек, който е престъпвал прага на студиото.

Елвис наистина е срамежлив. До последната година в гимназията никой от съучениците му не знае, че може да пее. За да го изправи пред публика, е трябвало буквално да го завлечеш за яката. Малко известно е, че най-известното му движение всъщност се е родило именно от тази срамежливост. В един от първите си концерти, качвайки се на сцената, краката на Елвис започват да треперят неконтролируемо.

Публиката си мисли, че това е част от шоуто, и буквално пощурява, а умният Пресли го превръща в своя запазена марка.

Срамежливият Елвис впечатлява Сам, защото самото му идване в студиото го прави и най-смелия човек, когото някога е виждал. Двамата свирят заедно цял следобед. Сесията е почти провал, ала Сам вижда страстта на момчето към музиката. По-късно в интервю Елвис разказва: "Сигурно стоях там около три часа. Пеех всичко, което ми дойде наум." Но отнема много време на Сам да реши как да подходи към срамежливото момче, за да изкара най-доброто от него. В продължение на дни той не забравя магнетичния глас на Елвис, но не знае как ще накара човек, който не е свикнал с публика, да се представи блестящо пред нея.

След дълги размишления, Сам помолил своите колеги Скоти Мур и Бил Блак да му помогнат в мисията да разпее момчето. Сесията е безкрайно дълга. Групата пее всякакви видове песни, а Елвис превръща всяка една от тях в своя собствена.

Понякога шепне лириките, а друг път гласът му е нисък, почти приспивен, докато рязко не се върне към обичайния си висок тон, с който впечатлява ментора си. Сякаш иска да събере всичко, което някога е видял и чул, в едно изпълнение.

Това обаче не е достатъчно да убеди момчетата, че Елвис ще се справи на сцената.

Гласът му им допада, но срамежливостта му - не.

Докато той не запява "Всичко е наред, мамо" по време на една от почивките им. "Тази песен просто се появи в главата ми. Бях я чувал преди години", споделя по-късно Елвис, а Скоти допълва историята му: "Той просто започна да подскача, пеейки си някаква песен. После Бил го последва, подскачайки с баса около него, и накрая аз се присъединих към тях." Всички заедно работят по песента цяла вечер, знаейки, че са открили златната среда. На края на вечерта срамежливото момче се е превърнало в изкусен артист. За Елвис абсолютно всичко се променя.

Бандата започва да записва първите си парчета заедно, а скоро и да се появява пред публика. Начинание, което е истинско изпитание за Елвис. Тогава идва и първото му падение. На фестивала Grand Ole Opry притеснението от тълпата го застига и Елвис не дава най-доброто от себе си. Накрая на изпълнението му организаторът на събитието Джим Дени заявява: "Доникъде няма да стигнеш така. По-добре се върни обратно към тираджийството." Прохождащата легенда се вбесява и обещава никога повече да не стъпи в града.

Следващият му голям ход е да излезе на сцената на най-големия конкурент на Grand Ole Opry - Louisiana Hayride, и да подпише договор за 52 участия в радиопрограмата със същото име. Именно там огънят на кариерата му се разпалва. Записите му влизат в топ 10 на класациите, славата чука на вратата му, но той не забравя за своето бедно семейство. Вземайки първия си голям хонорар, Пресли праща телеграма със солидна сума пари в нея на своя баща: "Здравейте, милички!

Ето ви пари, с които да си платите сметките.

Не казвайте на никого колко съм ви пратил. Следващата седмица ще има още. Има картичка в пощата. Обичам ви, Елвис."

Само за няколко месеца малкото момче от Тупело се превръща в голямата звезда от Мемфис.

Договорите, парите и феновете светкавично започват да се увеличават. За тази рязка промяна в живота си Кралят казва: "Само тук може за една нощ да станеш от шофьор на тир шофьор на кадилак."

По това време Елвис купува и първата си кола, която се превръща в негов символ. Почти неразделен е с розовия си кадилак, докато един ден, той просто не се подпалва в движение. Музикантът за щастие е невредим, а случката за пореден път доказва колко силна е връзката между майката и сина. Същата вечер Гладис се събужда плувнала в пот с ужасното предчувствие, че нещо лошо ще се случи на детето й.

Година по-късно, в края на 1955 г., Сам Филипс е притиснат от финансовите си затруднения и продава договора на Елвис на RCA Records, които в замяна го превръщат в Краля. Първият му сингъл за лейбъла е Heartbreak Hotel. Той светкавично достига първото място в класацията "Билборд топ 100". Албумът "Елвис Пресли", който включва легендарната Blue Suede Shoes, е първият албум на компанията,

продаден в над 1 милион бройки.

За първата година на Елвис в RCA лейбълът продава рекордните 12,5 милиона сингъла и 2,75 милиона албума. В годините, в които Франк Синатра, Тони Мартин и Тони Бенет диктуват какво да се случва на сцената, Елвис буквално разбива вратата, за да може под светлината на прожекторите да се качи и рокендролът. Превръщайки се в една от първите мегазвезди, Краля става музикалният еквивалент на актьора Джеймс Дийн - дава нов глас на цяло едно ново поколение.