Заблуда е, че Алеко Константинов е случайна жертва на злодейски куршум. Мишената бил друг, но изстрелът повалил него. Щастливеца има нещастието да влезе в Демократическата партия, а партийната машина е гибелна за хората на духа. Употребяват ги, после ги изхвърлят. В случая с Алеко дори ги убиват.

През 1894 г. на власт е Народната партия, известна като партията на милионерите. Води ги Константин Стоилов, който заради скромния си ръст носи удължен цилиндър. Да се извиси над електората.

На 11 септември са насрочени парламентарни избори. Демократите тикат Алеко в свищовската листа. Народняците изправят срещу него Атанас Данков, прочутия Данко Харсъзина. “До урните да бъдат допуснати само наши!”, нарежда Стоилов в обиколката си из страната.

В нощта срещу вота народняците организират ударен отряд от власи и цигани. Вино и ракия палят бабаитлъка на шайката, която е призвана да осигури изборна победа. Заранта в центъра започват да се стичат избиратели.

“По едно време - хроникира Алеко - откъм Крайната махала се зададе с музика начело една тълпа от пияни чудовища с кървави от всенощно пиянство очи, предвождана от А. Данкова, Няголовци, Копоевци и подобни тям личности, лишени от граждански и политически права за позорни престъпления.”

Харсъзина печели със смазващ резултат и стяга бохча за парламента. Щастливеца също се прибира в София да облече Бай Ганьо в депутатски одежди.

“Изборите за VIII обикновено народно събрание неочаквано поставиха Алека рязко, лице с лице, с живия Бай Ганя. От тая лична борба на автора с хероя Алеко излезе надвит”, коментира Пенчо Славейков.

Обаче не си взема поука!

През 1897 г. го кандърдисват за агитационна обиколка. На 11 май Щастливеца е в един файтон със съпартиеца си Михаил Такев. Баща на политическата демагогия у нас, Такев е изумителен лъжец. Пословичният Гьобелс му диша прахта от лачените чепици.

“Той беше обещал пред едно публично събрание, че ако вземе властта Демократическата партия, първата й работа ще бъде да построи мост в селото”, разказва парламентарният журналист Петър Карчев.

“Та за какво ни е мост, господин Такев, щом като нямаме река?”, попитал внедрен в тълпата агент-провокатор. “Тя е най-лесната работа, гражданино - ще ви прокараме и река!”, хладнокръвно обещал ораторът.

Алеко и Такев са в Пещера, където покрай празника на Кирил и Методий рекламират идеите на демократите. Щастливеца е обсипан с цветя и зеленина. “Искам да четете “Бай Ганьо" в Пещера!”, маха с ръка той на изпроводяк.

Файтонджията Тошо удря камшика и файтонът поема обратно. Народняшка засада ги чака край пазарджишкото село Радилово. Залп разкъсва нощната тишина. Алеко пада на коленете на Такев.

Аутопсията установява, че куршум е ударил държателя на гюрука на файтона, пречупил го е на две и част от оловото е пронизала жертвата от лявата страна. Оръжието е стара кримка с фабричен номер 88717.

Някои от екзекуторите твърдят, че мишената бил Такев, но други заявяват: “Ами ние искахме всички във файтона да убием!”

На 18 май партийният орган “Знаме” излиза със заглавието “До Пещера и назад…”. Следват три празни колони, които завършват с подписа на Алеко Константинов.