В цяла Европа се справят с проблема по един и същи начин.

Битката с корояда се превърна и във война между лесозащитници и еколози. Вината се прехвърля между двете организации, ала всъщност може би никой не греши.

Проблемът във Витоша, където пламва първото голямо средище на корояди, датира още от 1986 г., когато България се бори да спечели Зимната олимпиада.

"Всички видове корояди в България са естествени обитатели - споделя пред "168 часа" Тома Белев и добавя - Те не тръгват от някъде, а са си натурални обитатели на планините в страната и се размножават, когато имат условия. Когато има отслабено здравословно състояние в горските съобщества, тогава те започват да се разпространяват и да създават повече от едно поколение."

Но какво всъщност се случва в "Бистришко бранище", за да се разпространи короядът толкова бързо? През 2001 г. смерч поваля 600 декара дървесна маса в резервата и 120 декара в местност Офелиите в Природен парк "Витоша".

Падналите дървета са перфектен хабитат за развитието на още по-голяма колония от корояди, които вече и без това населяват горите, но нападат само умрели дървета. В Офелиите падналите дървета се отстраняват веднага:

"Смерчаът преди 15 години мина през няколко места. Едното беше Офелиите, след това падна във високата част на планината и отнесе едно високопланиско смърчово насаждение, прехвърли се в "Бистришко бранище", овъртя и слезе в Бистрица и отнесе покривите - разказва Тома Белев. - Когато това се случи, започнаха дискусиите какви мерки да се вземат. В Офелиите и Ветровала веднага започнаха да се извежда сечта просто защото не е част от резервата. За високопланинското насаждение на Платото казаха:

"Хайде, ще го оставим, да видим какво ще се случи" А за резервата трябва да има разрешение от БАН." Решението, което води до плъзването на епидемията, може и да изглежда нелепо сега, но е било напълно логично преди години. Всъщност да оставиш падналите дървета, е похват, който се практикува в целия свят.

"БАН не дадоха своето съгласие, защото площта не е голяма и това е резерват обяснява Тома Белев пред "168 часа" - Предложението на дирекцията на парка беше да се влезе в резервата и да обрежат повалените дървета, за да нямат връзка с кореновата система. Така те щяха да изсъхнат по-бързо и да не стават среда за корояди.

Само че тогава и Министерството на околната среда и водите, и Народното събрание нямаха средства, с които да се извърши тази дейност и нещата останаха така."

Резерват "Бистришко бранище" е един от най-старите в България - от 1934 г. На територията му се намира смърчови гори, в които най-старите дървета са на по 140-150 години. Движението през резервата е разрешено само по маркираните пътеки от х. "Алеко" за с. Железница и с. Бистрица. Поради силно пресечения терен резерватът е труднодостъпен.

В България няма много стари гори и именно поради този факт на възрастта на "Бистришко бранище" и на флората и фауната в него се гледа по различен начин. Заради статута на резерват в "Бистришко бранище" всякаква човешка намеса за овладяването на епидемията - санитарна сеч, третиране с химикали или биологични средства за борба с бръмбара - е забранена от закона. Гората може и да си отива, но според организации, сред които и WWF, намесването в природните процеси е немислимо.

Те твърдят, че сечите, изнасянето на мъртвата дървесина и последващото изкуствено залесяване оказват отрицателно въздействие върху естествения характер и биологичното разнообразие на тези гори, а оттук и на тяхната устойчивост.

За еколозите резерватите е да опазват естествените процеси. Ветровалите и последващото развитие на корояда са такива, а изнасянето на дървесината е свързано с огромно утъпкване, унищожаване на почвата и младия подраст. Тяхното опазване е важно, за да няма ерозия, да се опази водата и да могат да тръгнат младите фиданки на различни видове дървета. След време те формират гора, съставена от различни видове, много по-устойчива на бедствия от гората, съставена единствено от смърч. Изнасянето на гниещите дървета би възпрепятствало развитието на нова гора, която да възстанови щетите, нанесени от малките буболечки.

Това, което еколозите са чакали, е размножаването на корояда да стихне по естествен път или да бъде пресечено от някоя тежка зима. Според проучванията, ако температурата през зимните месеци спадне до -20 градуса за близо две седмици, популацията на опасната гадинка ще бъде пресечена. Това обаче вече 15 години не се случва. Тъкмо напротив, температурите продължават да се покачват и да създават все по-благоприятни условия за корояда. Такива, каквито еколозите не са предвидили и от които страда цяла Европа.

На Стария континент през последните десетилетия вследствие на зачестилите силни бури, глобалното затопляне и последвалата поява на корояда са засегнати милиони декари смърчови гори. В Канада проблемът е огромен, декари гори измират с дни, а хората не знаят как да се справят с това. В Европа положението е друго. В много от парковете, поразени от гадинката, се залесяват с нови, по-млади дървета, които ще дадат началото на нова гора.

Така например в германския Национален парк "Баварска гора" вече над 40 хил. декара гори започват своето развитие отначало. Там мъртвата дървесина също е оставена на мястото си.

Млади фиданки, подобно на тези в Германия, се забелязваха през последните години измежду изсъхналите дървета и в резерват "Бистришко бранище", но големият пожар на мястото на смерча ги е погубил.

Всъщност числеността на корояда-типограф в резерват "Бистришко бранище" всяка година спада в сравнение с предходните години. Това показват резултатите от комплексния биологичен мониторинг, проведен в резервата.

Изследванията сочат, че още през 2006 г. популацията на буболечката е започнала да намалява по естествен път.Открити са и три вида хищници по короядите, които са ефективни регулатори на числеността му. Също така са установени и два вида паразитни насекоми, ларвите на които унищожават възрастните корояди.

Проблемът, който днес заплашва българските планини, е друг тип насекомо - шестозъб корояд, който далеч не е привлечен от смърчовете, а от белия и черния бор.

Министерство на земеделието, храните и горите: В последните 50 г. горите ни се увеличават

Пред "168 часа" Изпълнителната агенция по горите, че короядите са естествено разпространени в природата и прекарват голяма част от живота си под кората на дърветата. Насекомите са част от екосистемата и имат естествени регулатори, които спомагат за намаляване на популацията им.

За да се справи България със своя проблем, тя трабва да предприеме поредица от мерки, сред които най-ефективна е санитарната реч, а дърветата трябва да бъдат изнесени, за да не се настанят вторични вредители.

В по-дългосрочен план се предвижда подмяна на иглолистните култури с предимно широколистни, които са по-устойчиви в дългосрочен период.

Според агенцията е невъзможно да останем без гори. На фона на общата горска територия от 4 200 000 хектара, 10 000 хектара засегнати дървета не е толкова голямо число: Горите в България като цяло в момента са с много добри показатели, като през последните 50 години се наблюдава трайна тенденция за увеличаване на тяхната площ, възраст и запас", споделят от агенцията.

Според тях, собствениците на на горе са тези, които трябва да предприемат действия по отстраняването на болни дървета, а не държавата и частните фирми: Собствениците на гори са тези, които са водещи и отговарят за защита на своята собственост, в т.ч. и от болести и вредители. Сечите в новозасегнатите площи трябва да се провеждат незабавно, за да не стават те огнища за разпространение на вредителите, включително и в съседни насаждения и имоти.

Частните фирми в по-голямата си част са изпълнители на услугата и те трябва да се контролират от собственика на гората."