Необясними звуци, древни рисунки в пещери и сведения на очевидци твърдят, че сирени обитават водите.

Според различни теории човекът не е произлязъл от маймуната, а от морско създание.

Русалките са същества, които от векове пленяват въображението на хората. Но съществували ли са някога и дали не обитават океаните и моретата дори и сега?

Според почитателите на конспиративните теории има множество доказателства, коитопоказват, че удивителни морски същества бродят из дълбините на океаните. Учените, от друга страна, твърдят, че няма ни най-малка причина да си мислим, че русалки съществуват.

Всичко започва още преди 30 хил. години. По стените на пещери от каменната ера, на различни места по света съществуват рисунки на хора, които си общуват със същества, имащи опашки. Една от тях - Пещерата на плувците в Египет, разкрива сцени на война между хората и морските обитатели, които смело могат да се нарекат русалки.

Оттогава до наши дни русалките се появяват в митовете и легендите на множество култури, нямащи досег една с друга. Някои ги представят като добри същества, дори богове, други твърдят, че е по-добре да не се изпречваш на пътя им.

Преди 4 хил. години вавилонският бог на морето Еа е изобразяван с опашка на риба и тяло на човек. Той давал на хората знание, докато се борел със злото. Еа по-късно се превръща в Посейдон за гърците и Нептун за римляните. Но най-ранното митологично сведение за морската сирена идва от Сирия. Богинята на плодородието Атаргатис не била изобразявана като човек, а като полуриба. Сирийците построили за нея най-големия храм, като го завършили не с какво да е, а с басейн, пълен с риба.

Не е за пренебрегване и трудът на великия римски натуралист Плиний Старши, който в своята "Естествена история" неведнъж споменава морските нимфи с тяло на човек и опашка на риба. Той твърди, че завоевателят Август е получил писмо, в което войниците му съобщавали, че са намерили “значителен брой” от морските нимфи "мъртви по морския бряг". Плиний разказва още, че когато паднел мрак, русалките се изкачвали по мачтите на корабите и ги потопявали.

История за русалки, или сирени, описва и Омир в своята "Одисея". Одисей наредил на моряците да запушат с восък ушите си, иначе, подмамени от песните на сирените, щели да бъдат завлечени от тях на дъното на морето.

"Има не едно и две свидетелства, че определени реални хора са се срещали с морските същества", твърди руският учен Александър Култипин, кандидат на геолого-минералогическите науки. Той дава за пример Христофор Колумб.

На 9 януари 1493 година италианският мореплавател, плавайки близо до територията на Доминиканската република, вижда три русалки и ги описва като "не и на половина толкова красиви, колкото се твърди". Шест месеца по-късно Колумб тръгва от Испания през Атлантическия океан с корабите "Ниня", "Пинта" и "Санта Мария"с надеждата да намери западен търговски път към Азия. Всъщност това му пътуване (първото от четири) го довежда до Северна и Южна Америка и поставя началото на Новия свят.

Наистина ли обаче Колумб е видял русалка? Сведенията за тях датират и до днес. Моряци и рибари твърдят, че морските хора минават покрай лодките им. През 1819 г. русалка с големина на "десетгодишно дете" била забелязана край бреговете на Ирландия.

През 1830 г. на хебридския остров Бенбекула местни жители събирали водорасли. При абсолютно спокоен океан една от жените видяла съвсем наблизо във водата същество, "изглеждащо като жена с умалени размери". Съществото радостно плувало и се гмуркало във водата като малко дете. Не се плашело от стоящите наблизо хора. Когато мъжете решили да я оградят откъм океана, за да я извадят на брега, русалката с лекота отплувала навътре в него.

Във в."Шипинг газет" от 4 юни 1857 г. може да се прочете разказът на шотландски моряци, които под клетва пред Библията казали: "Близо до брега в морето с очите си видяхме същество с вид на жена, с бяло тяло, големи гърди и черна коса." А през 1886 г. английският вестник "Дейли телеграф" пише за двама рибари, които видели русалка, която преплувала под лодката им. Тя също била с големина на дете според описанието на един от рибарите: "Беше голяма като трийсетфунтова сьомга, ака ви лъжа, нека Господ ме накаже и не спечеля шилинг до края на живота си."

Съвсем на скоро, през 2013 г., екипаж на рибарски кораб от Нова Гвинея открива труп на воден хуманоид в крайбрежните пясъци на източния бряг в Нова Зеландия. Първоначално мъжете предполагат, че това е мъртва жена, и предупреждават бреговата охрана и властите. Когато на мястото пристига екип и почиства тялото от пясъка, става ясно, че останките не са от човешко тяло. Това води до голямо вълнение в научната общност, като специалисти по целия свят са заинтригувани от възможността за откриването на водния хуманоид.

Но съществуват и скептици. Според тях Христофор Колумб и всички рибари, които и до днес твърдят, че са виждали русалки, всъщност са били заблудени от друго морско създание - ламантини, или така наречената морска крава. Но как може всъщност хора, прекарали почти целия си живот в морето, да сбъркат такова създание с получовек?

Научните факти са такива: човекът познава едва 5% от целия Световен океан. Останалите 95% са абсолютна мистерия за него. 

От дълбините му на брега често са изхвърляни трупове на китове, но и на същества, които са непознати на хората. Така например по-рано тази година огромно, подобно на калмар същество бе изхвърлено в Индонезия и хвърли в смут целия свят.

Съмнения провокират и случаите, когато военните се намесят в смъртта на някое морско създание. В мрежата е пълно с клипове, които показват как косатки и китове умират на сушата пред погледа на множество хора. Но в някои редки случаи се вземат доста по-различни предпазни мерки. Като например мястото, където морското създание е било изхвърлено, да бъде изцяло обградено с непрозрачни защитни платна, а хората да не се допускат в близост до него. И всичко това, защото може би зад паравана не лежи кит, а друго същество, което ще внесе смут сред хората.

Така преди години стадо китове е изхвърлено на брега, всички с кървящи уши. Според морските биолози те са били поразени от честотите на военните сонари, които не са успели да издържат. Но докато огромните риби се изследват от биолози, то самите военни са обградили по-малко тяло встрани от суматохата и не дават на никого да се доближи до него.

Още по-смело е и твърдението, че в заветната Зона 51 жива русалка плува в изкуствен воден басейн, а учените правят всякакви опити върху нея. Тя е била "арестувана" именно в един от тези неясни за хората случаи на военна намеса.

Преди години Националната администрация на САЩ за океаните и атмосферата (NOAA) излиза със становището, че няма ни най-малки доказателства за съществуването на русалките.

Същата организация смело твърди, че нещо като "глобално затопляне" не съществува.

Военните сонари, освен че могат да убият определен вид, са способни да създадат и поредната част от конспирацията.

През 1997 г. те засичат звук от дъното на океана, който не прилича на нищо, което са чували досега. И докато сигналите на делфините и другите морски обитатели са добре познати на хората, както и звуците от естественото движение и пропукване на земята, то "съскането" и "ръмженето", което сонарите засичат, и до ден днешен не са разгадани.

Според почитателите на конспиративните теории звукът е доказателство, че на дъното живеят непознати видове, най-вероятно русалки, които се крият от хората във възможно най-дълбоките части от океана.

Макар че не е ясно дали русалките съществуват, или са плод на въображение, развивано хиляди години, твърдения, че човекът произлиза именно от тях (или друго морско създание), са поредната тухна в стената на конспиративните теории.

Според някои учени и биолози, човекът не е произлязъл от маймуната, а от морско животно, защо не и русалка? Самото човешко тяло е ходещо доказателство за това.

Маймуните имат козина и ходят приведени - точно заради това вероятността да произлизаме от морето е по-голяма.

Хората нямат козина, ходят напълно изправени, имат подкожна мастна тъкан и по-малък ларинкс - качества, типични за морските обитатели. Също така имаме закърняла ципа между пръстите, косите ни се омазняват, за да са водоустойчиви, а крайниците ни са перфектни за плуване. Обяснение на тази теория е и че новороденото има автоматичен инстинкт да си отвори очите и да започне да плува, когато попадне във вода.

Доброто държание на делфините към хората също добавя масло в огъня. Те сякаш са свикнали да са около същества от нашия вид, настроени са прекалено приятелски към нас, опитват се да комуникират, разбират виковете ни за помощ и спокойно се оставят да плуваме с тях.

Дали съществуват русалките, е въпрос, който "Анимъл планет" постави преди години и успя да заблуди много хора. В "документалния" филм бяха показани кадри на уж истински морски хора, които по-късно се оказаха фалшиви.

Това обаче не попречи на измислицата да се превърне в един от най-гледаните филми на документалната телевизия и да започне ожесточена дискусия дали правителството всъщност не крие нещо от нас.