Най-големият меценат сред Медичите прави от Флоренция Силиконовата долина на Ренесанса.

Геният си е гений, но няма ли кой да го спонсорира, може да си остане и като непокълнало семе. През XV в. Лоренцо Великолепни, както наричат Лоренцо Медичи, не само си дава сметка за това. Благодарение на него през Ренесанса Флоренция се превръща в нещо като Силиконова долина, която бълва гении в изкуството.

Самият той - брилянтен поет, художник, музикант и държавник, Лоренцо бил най-вече откривател на изключителни таланти. Той подушвал отдалече таланта у творците на красота, въпреки че в живота му липсвало обоняние. На практика неговият нос не усещал никакви миризми и аромати.

Геният има нужда от меценати - Медичите знаели прекрасно това, затова и инвестирали, без да пестят, когато се озовавали пред надарени от Бога художници. Дали защото опитвал да прикрие все по-малко демократичното управление на Флоренция, или пък защото искал чрез култа към красивото да изтъкне още повече собствената си династия, Лоренцо Великолепни финансирал без спирачки изкуството.

С тази цел Лоренцо основал и нещо като люпилня на таланти - той открил академията за скулптура " Сан Марко" в центъра на Флоренция.

В нея навремето учил Леонардо да Винчи, там отишъл и младият Микеланджело. Лоренцо бил поразен от таланта на Микеланджело Буонароти, затова и го взел в собствения си дом, където го отгледал като свой син. Младият скулптор се хранел на масата заедно с другите деца на Лоренцо. Превръщайки се в нещо като придворен творец на Медичите, Микеланджело останал в къщата на Лоренцо Великолепни до смъртта му през 1492 г. Тогава той бил едва на 43 г. По подобие и на другите в семейството си, Лоренцо страдал от наследственото заболяване на Медичите - подагра, от която починал и баща му.

Лоренцо бил погребан до брат си, но през 1559 г. бил преместен в новата сакристия на "Сан Лоренцо", създадена от Микеланджело.

Но кой всъщност е инвеститорът в гении Лоренцо Великолепни?

Когато Лоренцо се ражда на 1 януари 1449 г., фамилията на Медичите била в разцвета на политическата си власт във Флорентинската република. Баща на Лоренцо е Пиеро ди Козимо Медичи, а майка му е Лукреция Торнабуони - нейното семейство също било сред най-видните и богати по онова време.

Дядото на Лоренцо - Козимо Медичи, разполагал с огромна финансова власт благодарение на банката си. Така успял да привлече към себе си голям брой флорентински политици и да се превърне в изразител на народното недоволство от задушаващата власт на тогавашната олигархия от знатни семейства, водена от Албици. След година изгнание във Венеция Козимо се върнал във Флоренция и пратил в изгнание Албици. Козимо изкопирал модела на управление от Античността - запазил републиканските институции, но ги поверил в ръцете на свои хора.

След това се оттеглил от властта, но на практика продължавал да дърпа конците й. В действителност сърцевината на политическата власт и ориентация останали в ръцете на един - единствен мъж и на семейството му.

Лоренцо и брат му Джулиано получили възможно най-доброто образование в духа на хуманистичните традиции. Лоренцо учил с най-добрите учители на времето си.

Негови ментори били членовете на Платоновата академия, които го белязали за цял живот с идеалите си. Още от дете Лоренцо бил възпитаван за бъдещ лидер. Така впоследствие се превърнал в младеж, който можел да прави много неща едновременно и еднакво добре. Не обичал никога да губи нито в личния, нито в обществения живот. Въпреки че не бил надарен с физическа красота, той бил смятан от жените за обаятелен.

В миналото не било нещо обичайно тосканските фамилии да търсят булка извън Тоскана. Бащата на Лоренцо - Пиеро, обаче решил да се съюзи стратегически с Рим, за да превърне Медичите в по-космополитни. Затова и пратил съпругата си Лукреция да търси жена за сина им в Рим. Лукреция се спряла на Клариче от знатната фамилия Орсини, която изглеждала приемлива партия.

Лоренцо също казал "да". Последвали небивали с пищността си сватбени тържества и угощения. Клариче пристигнала на кон с 50 рицари. Гостите изяли 150 телета, 4000 пилета, патици, риба, изпили 300 бъчви с вино. Лично Лоренцо се уверил в това всеки жител на Флоренция да е получил достатъчно храна и пиене по време на пировете.

Шест месеца след сватбата починал бащата на Лоренцо - Пиеро. Делегация от града отишла при 20-годишния тогава Лоренцо, искайки именно той да поеме управлението въпреки правилото за минимална възраст 45 г. Така Лоренцо получил титлата гонфалониер. Лоренцо наследил не само властта, а и банките на династията. Той обаче почти ги зарязал, концентрирайки вниманието си върху философията и изкуството.

Медичите били известни като банкерите на Ватикана. Лоренцо обаче отказал заем на Сикст IV, с който папата можел да разпростре влиянието си върху съседната зона Романя, стрaтегическа за търговията на Медичите по море. Вместо това пари на папата заела фамилията Паци, враг на Медичите, поставяйки началото на серия от фатални събития, завършили с убийство Лоренцо бил изключително обичан от флорентинците. Те го поддържали в желанието да не позволи папата да разпростре влиянието си върху града.

Решеният на всяка цена да постигне това папа одобрил негласно подготвяния заговор срещу Медичите от конкурентната фамилия Паци.

Заговорниците успели да убият Джулиано, докато Лоренцо се спасил.

За да отмъсти след това показно, Лоренцо обесил всеки един от конспираторите и съдружниците им. Според историци става въпрос за 70 души.

Лоренцо осиновил сина на Джулиано и го отгледал заедно със своите деца. Ала загубил две от собствените си отрочета още докато били малки, както и друго на 11 г. След това починала и жена му Клариче, а на 43 г. - и самият той.

Всички изследователи са категорични, че Лоренцо Великолепни е най-щедрият спонсор на изкуството и гениите от династията на Медичите. А тя е известна като най-големият меценат в Европа през Ренесанса.

Приживе Лоренцо се прочул като изключителен застъпник за идеала на неоплатонистите.

А според него човек може да извиси душата си посредством красотата. На практика се скъсва с традиционното схващане, че Бог е творец и че човекът може единствено да копира.

Лоренцо вярвал, че човекът сам по себе си е творец. За да докаже това, Лоренцо Медичи правел всичко възможно, за да накара гения да изплува на повърхността. Затова и спонсорирал талантите в академията си. Когато пък не разполагал с достатъчно средства за наемане на артистите, организирал комисии в други градове, които да направят това. С тази цел изпратил Ботичели, Гирландайо и Филипино Липи в Рим, Антонио Полайоло в Милано, Андреа дел Верокио в Неапол. Препоръчал и Леонардо да Винчи на богат спонсор в Милано.

В Палацо Векио навремето живеел дядото на Лоренцо - Козимо I Медичи.