HА 5 ФЕВРУАРИ 1929 г. малко след пладне богатият софийски предприемач Любен Хаджикостов убива жена си Ана Клоучек и нейния любовник Васил Любов и прави опит да сложи край на живота си.

Драмата има широк обществен отзвук, тъй като главните действащи лица са уважавани представители на столичната буржоазия.

Любен Хаджикостов е популярна фигура в търговско-индустриалните среди. Той е 44 - годишен. Биографията му е твърде интересна. Живял е в Париж. Работил е в Манджурия. Владее няколко езика, включително и китайски. В България се завръща през 1912 г., за да вземе участие във войната. Имал е различен бизнес през годините. Към момента на престъплението е бил собственик на парна мелница в Мездра. През 1919 г. се запознава с Ана Клоучек, банкова чиновничка и дъщеря на богаташ от чешки произход. По-късно двамата встъпват в брак, от който им се раждат две деца.

През последната година съвместният им живот куцал. Любен бил прекалено отдаден на мелницата и прекарвал повечето време в Мездра. Капиталистът дори имал намерение да се пресели там със семейството си, но жена му се възпротивила на тази идея. Поради честите отсъствия на Любен Ана се чувствала самотна и съвсем естествено

в живота появил друг мъж

През лятото на 1928 г. една приятелка я запознава с младия 27-годишен съдебен кандидат Васил Любов. Той се славел като плейбой, въпреки че отскоро бил женен, при това щастливо. Това запознанство прераснало в любов. Ана и Васил започнали да се виждат все по-често в дома на Хаджикостови, когато главата на семейството отсъствал. Децата и слугинята ставали свидетели на интимните посещения на младежа.

Естествено, това не останало дълго време тайна и за съпруга. Първите подозрения възникнали у него на именния ден на жена му - 21 декември 1928 г., когато по телефона се обадил два пъти един и същ мъжки глас с нескопосаното дежурно оправдание "грешка". Съмненията на Хаджикостов се засилвали и най-накрая той притиснал слугинята, която му изпяла, че в дома им идва млад и елегантен господин, който се застоява до късна вечер при съпругата. Децата също невинно натопили майка си за нейните забежки.

Накрая Любен обърнал внимание на жена си, но тя се отнесла твърде снизходително към неговата загриженост за брака им. Като видял, че не може да излезе на глава с половинката си, предприемачът си наумил да се разведе с нея. За целта трябвало да я хване в крачка. След като обмислил подробно плана, на 4 февруари съобщил на Ана, че заминава за Мездра и дори в нейно присъствие поръчал по телефона такси за гарата.

Когато возилото дошло пред къщата им, Любен се качил, но вместо към гарата заповядал на шофьора да кара към хотел "Сплендид". Там Хаджикостов прекарал нощта. На сутринта отишъл в едно

частно детективско бюро

и поискал човек да му следи къщата през деня. Дали му един такъв на име Георги Димитров. Любен поръчал на агента да наблюдава дома му и ако забележи да влиза млад мъж, веднага да телефонира в Балканското търговско-индустриално дружество. За услугата броил 500 лева.

Димитров застанал на удобно място. Към 15,00 часа пред къщата на Хаджикостови на улица "Гургулят" спряло такси. Млад, елегантно облечен господин слязъл от него и влязъл в къщата. Димитров веднага се затичал да търси телефон, но по пътя срещнал нетърпеливия съпруг. Детективът му съобщил новината за дохождането на предполагаемия любовник. Любен го накарал да дойде с него, но Димитров усетил, че ще се случи нещо лошо и побързал да изчезне.

На един дъх рогоносецът стигнал до дома си. Влязъл през задния вход. Слугинята го видяла и се разтреперила. Хаджикостов се насочил право към гостната, опитал се да отвори вратата, но тя била подпряна отвътре с масата. Натиснал я по-силно и...

Гледката, която се разкрила пред очите му, не била от най-ужасяващите. Жена му била седнала в скута на младежа.

Двамата били

нежно прегърнати

Нахлуването на съпруга ги изненадало и те отскочили към прозореца. Между Хаджикостов и Любов се завързала кратка, но много остра словесна престрелка. Измаменият съпруг напсувал конкурента си. Последният отвърнал на това със заплахата към Любен да се държи прилично, че бил прокурор.

Това изнервило напълно главата на разбитото семейство, който веднага се втурнал към кабинета си, грабнал карабината си "Щаер". Влязъл отново в гостната и, без много да му мисли, стрелял по натрапника. Следващият куршум бил за жена му, която междувременно се разпищяла и хукнала към вратата. Оловото я пронизало в черепа и тя се свлякла мъртва на пода. С третия куршум Любен довършил любовника, който все още давал признаци на живот.

Още в първите секунди след двойното убийство Хаджикостов започнал да осъзнава какво е сторил. Понечил веднага да се гръмне с карабината, но нямал повече патрони. Изтичал до кабинета си и се заключил. Веднага звъннал на адвоката си, съобщил му какво е извършил и че има намерение да се самоубие и го помолил да се погрижи за децата му. След това стиснал здраво кухненския нож и започнал да нанася с него яростни удари в гърдите си.

Междувременно в къщата настава

невероятна суматоха

Насъбира се народ. След няколко минути идва полиция. Костов още бил в съзнание. Той разказал всичко на първия полицай, който влязъл при него. Откарват го в болница, където след известен престой спасяват живота му. Аутопсията на двата трупа установява, че в деня на убийството не е имало изневяра. Следствието приключва за малко повече от месец.

На 1 май Хаджикостов е изправен на подсъдимата скамейка. Повечето свидетели го описват като примерен съпруг и грижовен баща. Някои намекват за неговата болезнена ревност. Съпругата на Васил Любов до последно не вярва, че мъжът й е виновен.

Присъдата също е в полза на любовника. Рогоносецът е признат за виновен по член 249, алинея 2 от наказателния закон, третиращ убийство, извършено в крайно раздразнено състояние, предизвикано от потърпевшия. Осъден е само на

шест месеца

затвор условно

Освен това Хаджикостов трябва да плати 40 000 лева граждански иск на вдовицата на Васил Любов.

Публиката в залата посреща присъдата с бурни акламации. Прокурорът се отказва да обжалва, а Хаджикостов е освободен още същия ден. Мъртвите влюбени се оказват главни виновници за жестоката трагедия. Така е било във времената, когато изневярата се е смятала за най-тежкото провинение, а да убиеш човека, който ти е изневерил, е било въпрос на чест.