Напуска дома си на 19 г., заради тормоз от баща си.

Мечтаел да бъде ветеринар. 

Любимото му място за писане било коляното му, докато шофира.

"Мразя края. Отвращавам се от него. Началото е определено най-вълнуващо, средата е объркваща, а краят е бедствие. Съблазънта за развръзка, изкушението да опаковаш пакетчето ми изглеждат като ужасен капан. Защо не бъдем по-искрени с момента? Най-автентичните краища са тези, които се въртят около ново начало. Това е гениално."

Началото и средата на Сам Шепърд, който пише тези думи за The Paris Review през 1977 г., оказват огромно влияние върху света на шоубизнеса, а отзвукът от смъртта му бе поразителен в социалните мрежи, особено от онези, на които талантът е повлиял с творбите си.

Той си отива тихо, в компанията на най-близките си в Кентъки. Побеждават го усложнения на Амиотрофична латерална склероза, болест, която драматургът борил "от определено време".

Актьор, драматург, сценарист, писател и дори музикант, Сам Шепърд има впечатляваща биография. Той пише над 55 пиеси (повече дори и от тези на Шекспир), като последната от тях - A Particle of Dread, вижда бял свят през 2014 г. Участва в 50 филма, поне дузина телевизионни сериали и дори създава няколко творби в проза, които включват Cruising Paradise (1996 г.) и мемоара "Хроники от мотела" (1982 г.) И макар критиците да са го обожавали, а работата му да е получила положителен отзвук от целия свят, Сам Шепърд никога не се превръща в комерсиална личност. Носител е на награда "Пулицър" за "Погребани деца", номиниран е за отличието още два пъти. А актьорската му игра в "Истински неща" му носи номинация за "Оскар".

Роден в семейството на войник, Самюел Шепърд Роджърс III прекарва детството си местейки се от една военна база в друга. Живее в Италия, Северна Дакота, Юта, Гуам, Филипините и след това Калифорния, където със семейството си се заселва в малкия град Дуарте.

След като баща му приключил с кариерата си на военен, се пропил. "Той беше пълен с ужасяващ гняв - разказва Шепърд пред в. "Гардиън" през 2003 г. - Баща ми имаше наистина слаби нерви. Животът му е бил труден - трябвало е да се грижи за майка си и брат си от съвсем малък, когато фермата на баща му фалирала. Можеше да видиш болката му, ужасната му болка да живее толкова разочароващ живот и да се надява на нещо друго."

В училище той бил "тих, мил, кротък и усмихнат", поне така го описват някогашните му съученици. Ала тежката обстановка в дома му го карала постоянно да се чувства параноичен. Физически това никога не проличава. Шепърд никога не е приличал на "Гари Купър в деним", който се разпада по шевовете - но това безпокоящо вътрешно вълнение винаги присъства в пиесите му и всъщност го прави един от великите драматурзи.

След като завършва гимназията през 1961 г., той решава да учи агрокултура в Колежа "Сан Антонио" с надеждата да стане ветеринар. "Исках да имам луксозен фургон, с блондинка за съпруга и да отглеждам немски овчарки в някое лъскаво предградие", споделя той пред списание Playbill през 2017 г. Но съдбата има други планове за него.

Незнайно как, той попада в литературния клас. "Там се запознах с много момчета от града, с които никога не съм имал никакъв контакт. Те бяха битници. Живееха в голяма стара къща, а единият от тях беше художник. Пушеха трева и навсякъде бяха разхвърляни различни неща, като пиеси на Бекет, репродукции на Джаксън Полък, за които никога не бях чувал дотогава. Това беше първата ми среща с Бекет, джаза, абстракния експресионизъм. И просто напуснах колежа."

Агресията от страна на баща му рано или късно взима превес и едва на 19 г. Шепърд се качва на разбития си шевролет и напуска дома си завинаги през 1963 г.

Присъединява се към пътуваща театрална трупа, с която поставя кратки пиеси и литературни адаптации в църкви. През 2003 г. пред в. "Гардиън" той споделя: "Винаги ме възхищаваше как можеш да събереш една шепа хора, да напишеш нещо, да го изиграеш и да спечелиш публика. Хората наистина идваха да ни гледат."

По време на едно от турнетата си в Ню Йорк Сам решава, че ще остане, и започва да работи като помощник-келнер. По това време пише и поставя първите си Off-Off-Broadway пиеси (театри с по-малко от 100 места). Той агресивно влиза на сцената с "Каубой" и "Рок Гардън" и започва своя път към величието.

Просто се появих отникъде - разказва Шепърд. - Имах невероятния късмет да бъда на правилното място, когато цялото Off-Off-Broadway движение започваше."

Докато създава "Каубой", драматургът има няколкомесечна връзка с рок звездата Пати Смит. Тя участва в пиесита му и дори му помага с писането й. На сцената освен певицата излиза и Шепърд. Но се отказва от проекта само след едно представление. Причината е, че изпитва невероятен страх от жива публика. След раздялата им, както той самият твърди, опитът му с нея, го учи на това как да напише по-добра рокендрол творба.

Пиесите му печелят критиците, които не спират да ръсят суперлативи по негов адрес, сравнявайки го с Шекспир. И също като средновековния творец Шепърд не използва медиите, за да привлича популярност. Рядко дава интервюта, рядко допуска когото и да било до личния си живот, който всъщност е вдъхновител на творбите му. А за самия Шекспир и сравнението му с него той споделя пред сп. "Ролинг Стоун", че не е съгласен. Според него средновековният драматург е бил обвързан с нещо езотерично и мистично и дори смее да твърди, че той може би никога не е съществувал като личност.

През 1975 година се мести в Сан Франциско и става резидент на Магическия театър в града. Четири тодини по-късно печели "Пулицър", а в. "Ню Йорк таймс" го нарича "един от най-важните и влиятелни ранни автори на сцената извън Бродуей".

Сам Шепърд винаги е оставял у хората впечатлението, че писането му е инстинктивно и нещо абсолютно небрежно. Винаги е творял изобилно и бързо. И докато на едни творци са им нужни специална хартия и писалка, за да творят, то най-любимото място за писане на Сам Шепърд било коляното му, и то най-вече докато шофира пикапа си сред пустинята. Може би за да успокои своята застрахователна компания, той твърди, че пишел диалозите си само на червен светофар.

Но освен невероятния талант на драматург Сам Шепърд има и друго ценно качество. Както казва театралният критик Майкъл Финеголд: "Той притежава ума на Кафка, затворен в тялото на Джими Стюарт."

Той е красив, с дрезгав глас, остра челюст и брадичка. Излъчва мистерия и загадка на филмова звезда, в каквато в крайна сметка се превръща. Сините му очи, гледат към света с раздразнение. Той налага на страстната си природа маска на хладнокръвие. Усмивката му е крива - наполовина знаеща, наполовина стратегическа, скривайки кривите му зъби. Тежките години и влиянието главно на алкохолици и побойници от мъжка страна го кара да играе най-често роли, близки до сърцето му - на слушащи и наблюдаващи герои.

Ролята, която му печели най-голямо възхищение, е тази на Чък Йегер в "Истински неща". За да успее да се превъплъти в нея обаче, актьорът се изправя срещу най-големия си страх - този от летене. Критиците казват, че Шепърд без усилие се е справил с ролята, но както всичко в неговия живот, това всъщност се оказва маска.

Първоначално той е резервиран към ролята. На път е да се откаже от нея. Ала героизмът, който истинската персона Чък Йегер показва, го вдъхновява. Шепърд дори се качва на самолет заедно с него, за да може не само да преодолее страха си, но и да се потопи изцяло в образа. И въпреки всичко така и не говори за усилията, които е положил, за да влезе в ролятя. "Йегер не говореше за това, което прави. Той просто го вършеше. По същия начин се отнасяше и Шепърд към актьорската игра", казва историкът Леонард Мартин. През годините Сам влиза и в ролята на сценарист, създавайки няколко собствени филма.

Не толкова известен талант на драматурга, сценарист и актьор е музиката. В тийнейджърските си години Шепърд е бил барабанист на две училищни групи, една от които е носила името "Лотър и шепата хора". Когато става известен, той зарязва музикантското си хоби, но продължава да има общо с красивите мелодии.

"Винаги съм чувствал изключителен афинитет към музиката. Писането ми изглежда като музикално изживяване - ритмично по много различни начини. Но не мисля, че това е толкова необичайно. Повечето от старите момчета имаха същото чувство - Кристофър Марлоу си мислеше, че е музикант, просто още един музикант е убит в бар", споделя пред "Ролинг Стоун" Шепърд.

През 1986 г. актьорът създава заедно с Боб Дилън едно от най-впечатляващите парчета на музиканта - Brownsville Girl. Макар песента да излиза в най-лошия албум на Дилън и да е изпълнена само веднъж, тя се превръща в емблематична за критиците, които я наричат "рок шедьовъра на Шепърд". 11-минутната песен е прозорец към душите на двамата си създатели и както във всички техни творби, провокира колкото въпроси, толкова и отговори. Според тогава вече бившата му любовница Пати Смит Сам Шепърд е бил "роден за рокендрол."

По-голямата част от личния живот на драматурга е непонятна за света. Но това, което се знае за него, е, че любовният му живот е вдъхновител на много негови творби. Докато излиза с Пати Смит, той е женен за О-лан Джоунс. От нея има едно дете - Джеси Моджо Шепърд. Бракът им продължава 15 години, докато не се развеждат през 1984 г. Тогава вече е срещнал любовта на живота си и негова муза - Джесика Ланг. С актрисата са заедно 27 години, докато не се разделят през 2009 г. Те никога не сключват брак, но имат две деца.

Джесика и Сам се запознават на снимачната площадка на филма "Франсис" по време на една от "онези ужасни срещи в режисьорския офис". Двамата са ужасно срамежливи и когато директорът ги оставя сами, за да се опознаят, единственото, което правят, е да се съдят един друг. Без да говорят, само по външния вид. Когато започват снимките на филма, двамата се озовават на възможно най-романтичните места в Сиатъл. В едно свое интервю Ланг споделя: "Знаех, че ще се влюбим."

Какво споделя тя за любовта им, четете в хартиеното издание